53 четения

Три музея има в Горна Липница, селскостопанският е единствен в България

СТАРА СЕЯЛКА ЗА ЛУК, ДАРЕНА ОТ СЪЗДАТЕЛЯ НА КООПЕРАЦИЯ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“, И ТАБЛО СЪС СНИМКИ НА ВСИЧКИ ОСНОВАТЕЛИ НА ТКЗС В ГОРНА ЛИПНИЦА са най-новите попълнения в богатата сбирка на единствения в България селскостопански музей в Горна Липница.

Експонатите в музея са повече от 1000 и всички са събирани с дарения от жителите на селото. „Сбирката продължава да е богата и интригуваща въпреки няколкото обира, които музеят е преживял. Но точно заради тези кражби вече не ни е ясно колко са експонатите в този музей, който е открит през 1965 г.“, разказва Надежда Конакчиева, която е секретар на местното читалище „Зора – 1878“, но се грижи и за селскостопанската музейна сбирка.

Повече от 200 са дарителите на музея, благодарение на които и днес в Горна Липница могат да бъдат видени рало, диканя, плуг и още поне 100 различни земеделски сечива. Тук има писана каруца, с която преди много години са возили булката, истинска талига, трактор „Булдог” немско производство, който не си знае годините, оригинално садило за лозя, инкубатор за пиленца, гатер – трион за бичене на дъски. Тук се пази дървено менгеме, което някога хората са управлявали и с крака, и с ръце, много ковашки инструменти, дървен струг, точило, капан за вълци, както и абсолютно всички инструменти за обработка на камък.

„Даскал Никола Серафимов, който е баща на Серафим Северняк, е основателят на музея. Той е бил и първият, призовал жителите на селото да даряват. Тогава обаче хората не са давали толкова лесно, макар да са имали стари земеделски сечива. И за да ги активизира, той им обещал, че на всеки дарител ще бъде направена снимка и тя ще бъде публикувана в специален албум на дарителите. Така е напълнил музея и си е спазил обещанието – направил е и албума“, допълва Надежда Конакчиева.

Хората в селото разказват, че почти всяка къща е дала по нещо за сбирката, затова, когато преди време Министерството на земеделието поискало да прибере сбирката в София, те се възпротивили категорично на тази идея и Горна Липница запазила богатството си.

Музеят започва с женска стая, в която са събрани съдове, трикраки столчета, ниска кръгла масичка, платнена люлка, вързана за тавана, има запазен и джамал. В тази част на музея има съхранени и няколко гипсови отливки на обредни хлябове. Отливките са изработени по оригиналните питки, месени преди повече от 70 г. от баба Янка Неделчева, която вече е на 91 г. и е най-възрастната самодейка в читалището.

С около 5000 лв. преди няколко години кметството успяло да направи ремонт на сградата, в която са събрани селскостопанските сечива. Къщата е строена някъде в началото на XVIII в., покрита е с каменни плочи, закрепени една в друга по уникален метод. Така са и възстановени при ремонта.

„Най-сериозният ни проблем е, че въпреки огромната колекция от експонати ние нямаме статут на музей. Това ни спира да кандидатстваме за средства пред държавата. А този уникален музей може да стане част от туристически маршрут“, категорична е Надежда Конакчиева, която освен за селскостопанския музей се грижи за още две сбирки в селото – етнографската сбирка и малкия музей на Серафим Северняк. И двете се помещават в читалището. „Серафим Северняк не е искал къщата му да бъде превърната в музей, затова, за да уважат волята му, хората са направили сбирка за него в читалището. Там сега продължаваме да събираме и носии за етнографската ни сбирка. Най-старите носии са от 1878 г. – мъжка, и една детска от 1920 г. Имаме и една булчинска – наистина много интересна, защото е червена“, разказва още г-жа Конакчиева, която е обявила и дарителска акция за набиране на книги за читалищната библиотека. Съвсем наскоро тя получила дарение от 520 книги, които още не е успяла да опише и да проучи подробно.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *