Търновец охранява търговски кораби от сомалийски пирати | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Търновец охранява търговски кораби от сомалийски пирати

Публикувана на: 15.08.2018г. 524 прегледа
Публикувана на: 08.08.2018г.

Мирослав Димитров напуснал МВР, за да работи като частен контрактьор в зони с висок риск

КАТО ОХРАНИТЕЛ НА ТЪРГОВСКИ КОРАБИ, КОИТО ПРЕСИЧАТ АДЕНСКИЯ ЗАЛИВ В ТИХИЯ ОКЕАН, А СЛЕД ТОВА И КАТО ГАРД НА БАЗАТА НА НАТО В АФГАНИСТАН е работил през последните пет години търновецът Мирослав Димитров. 44-годишният бивш полицай близо четири години кръстосвал Тихия океан, като за това време се е случвало от 12 месеца в годината един само да прекарва на сушата при най-близките си хора. През 2016 г. решил, че иска да усеща земя под краката си и… заминал за Афганистан, където останал две години.

„Не е лесно и съм наясно, че пресека ли границата на България, животът ми е застрашен, но при всяко предизвикателство, което поемам, уча много. Благодарение на това, че имам възможност да тренирам и работя с колеги от различни държави, самият аз ставам по-добър в професията си“, казва Мирослав, който от четири – пет месеца си е взел отпуск от мисиите във високорисковите зони. Докато си е в родния град, той работи като инструктор по самоотбрана и самозащита в Професионалния учебен център ТЕРРА в Дебелец.
Мирослав Димитров е възпитаник на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, където е завършил история и археология. След това обаче избрал да кандидатства в… Националния военен университет „Васил Левски“. „Двамата ми дядовци са военни. Единият беше граничар и от него помня какви ли не истории, защото бях много злояд и той ме залъгваше, за да си изям яденето. А и като дете гледах екшъни, пораснал съм с „На всеки километър“. И мечтаех да бъда полицай, обаче в онези години не можех да уча в Симеоново, ако не съм минал казарма. И аз тръгнах по каналния ред, но след втората наборна комисия ми се обади приятел, за да ми каже, че във Военния университет разкриват нова специалност „Вътрешни войски“, разказва Мирослав.

Само 12 били местата в тази нова специалност, но тя давала възможност на Мирослав да сбъдне мечтата си и да стане полицай. Кандидатствал, приели го, в университета започнал да спортува и да се състезава по парашутен многобой. Завършил и с почти всичките си колеги от специалността заминал за София. Щурмуването на парламента се оказало бойното кръщене за младия жандармерист.

„После бях в оперативния батальон, който стана батальон за специални операции, и така до 2005 г., когато напуснах МВР, защото се чувствах заклещен, неудовлетворен и дори разочарован. Дадох си сметка, че нищо не мога да променя. И не говоря по принцип за системата, защото системата като цяло си е добра, просто трябва да бъде обновявана и да върви в крак с времето“, признава Мирослав и след това допълва, че неотдавна имал възможността да разглежда една камара документи, по които се обучават неговите млади колеги, и разбрал, че системата продължава да разчита на бумаги от 1978 г.

ТАКА ПРЕЗ 2013 Г. МИРОСЛАВ ПОДПИСАЛ ДОГОВОР И СТАНАЛ ОХРАНА НА ТЪРГОВСКИ КОРАБИ, КОИТО ПРЕСИЧАТ ЗОНИТЕ С ВИСОК РИСК. „Този опасен коридор започва от Шри Ланка и Малдивите и завършва малко преди Дубай. Кажи-речи говорим за пресичането на половината Индийски океан. Сомалийските пирати владеят това място, което се охранява вече и от кораби на НАТО, но никога няма гаранция“, разказва за живота си в океана Мирослав.

Много бързо той разбрал, че регионът е изключително беден, и преди да станат пирати, мъжете там са просто рибари. „Обаче знаеш ли, заради бедността няма къде да си продават рибата. Сомалия е в постоянна гражданска война и това допълнително прави района опасен. Та тези рибари влизат в океана въоръжени, за да пазят сами себе си, докато в един момент не започнат да нападат корабите. Качат ли се на кораба, положението става неконтролируемо и тогава те на практика вече са взели и кораба, и екипажа за заложници. Ако държавата е достатъчно богата да откупи хората си, ситуацията може и да завърши благоприятно“, описва ситуацията Мирослав и допълва, че е виждал с очите си как тези бивши рибари и настоящи пирати получават бали с пари, които им спускат с хеликоптери.

ОТ ИНФОРМАТОРИ ПО ПРИСТАНИЩАТА ПИРАТИТЕ РАЗБИРТ КАКВИ КОРАБИ ЩЕ ПРЕСИЧАТ ЗАЛИВА И С КАКЪВ ТОВАР СЕ ДВИЖАТ. Цялата тази организирана мрежа станала причина корабите да наемат въоръжена охрана. „Имаме строги правила, по които действаме. Не е като по филмите, макар че понякога много прилича на филм. Но според договорите, които подписваме, използването на смъртоносно оръжие си остава лична отговорност. Пиратите добре знаят това и често се случва да хвърлят тежкото си въоръжение, с което излизат в океана, във водата. Иди че търси гранатомет на дъното на океана. В лодките остава само малкото храна, с която мъжете са тръгнали и ако ги настигне бреговата охрана например, те казват: „Ама ние сме тръгнали риба да ловим, тези от кораба стреляха“, разказва Мирослав.

После подробно обяснява правилата, които охранителите следват, за предпазват корабите от атаката на пиратите, които дебнат близо до крайбрежието, но понякога ползват кораб майка, който откарва лодките им навътре в океана. Пиратският бизнес обаче взел да запада, защото светът се обединил срещу пиратите и мерките станали много по-сериозни. Затова и Мирослав избрал последните две години да работи на суша във високорисковите зони и попаднал в Афганистан. Там охранява със свои колеги периметъра на базата на НАТО, обучава местни охранители и работи заедно със зелените барети на САЩ. Казва, че напълно съзнава колко рискована е неговата работа, но така се чувства доста по-удовлетворен в работата си. „За всичките тези години много се промени гледната ми точка, начинът на мислене също. Сега мога да се радвам на малките неща, умея да ценя това което имам и най-вече живота си, защото съм виждал колеги да умират. Затова сега реших да остана малко по-дълго със семейството си и да прекарвам повече време с двамата си сина, които са на 12 и на 16 г.“, казва Мирослав. Но веднага допълва, че още не е готов да се откаже от работата зад граница.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *