139 четения

СТРАЖИЦА. Мечтата – исторически музей и възстановена картинна галерия

Картини на големи български майстори се съхраняват във фондовете и чакат по-добри времена

„НЕ СМЕ СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ МЕЧТАТА ДА ВЪЗСТАНОВИМ КАРТИННАТА ГАЛЕРИЯ, КОЯТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ПРЕДИ 32 Г. РАЗРУШИ. За съжаление, са нужни много средства, които ние нямаме и не можем да заделим от бюджета. Става дума за повече от 7 млн. лв.“, казва зам.-кметът по култура Катя Петрова. И допълва, че другата голяма цел на нейния екип е да бъде разкрит исторически музей в града.

„Имаме вече разрешението на Регионалния исторически музей във Велико Търново, откъдето получихме становище, че разполагаме с достатъчно исторически и археологически артефакти, които представляват обществен интерес. Те са основата на бъдещата колекция в историческия музей. Сега чакаме становището на Министерството на културата“, уточнява още г-жа Петрова. Когато и този документ пристигне, общинската администрация ще трябва да подготви предложение до Общинския съвет, за да получи позволение да бъде ремонтирано помещение.

Първият музей на Стражица се е помещавал в Килийното училище, после сбирката е била преместена в читалището. След земетресението всички експонати са били прибрани на депо, а сега най-интересните от тях са подредени в малка експозиция в Художествената галерия, допълва и Савка Станева, гл. експерт „Култура”.

140

Евгения Станчева, Савка Стоянова и Катя Петрова

0 са предметите, която историческата сбирка съхранява. В нея има праистория, тракийски, византийски и римски предмети – всички събирани от разкопки в Стражица. Една от най-богатите монетни находки в България е излязла именно в землището на Стражица. В момента тази находка се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Освен археология в сбирката има и предмети и документи от Възраждането. Повечето от тях са свързани с църковното и образователно дело и са изключително ценни за града. Запазени са и много писма на Ангел Каралийчев в оригинал, затова за него в бъдещия музей ще бъде подготвена специална витрина. В нея ще бъдат изложени снимки на писателя, роден в Стражица, книги и кореспонденция, която той е водил със своя учител. Място ще има и за раздела „Градинарство”.

ЧЕТИРИ ФЕСТИВАЛА ПРАВЯТ КУЛТУРНИЯ КАЛЕНДАР НА ОБЩИНА СТРАЖИЦА ОСОБЕНО ПЪСТЪР. Прочутите Каралийчеви дни са най-старото културно събитие в града. Историята на този карнавал, в който децата от всички детски градини и училища се обличат като приказните герои на Ангел Каралийчев и шестват по главната улица, има вече 30-годишна история.

Другият фестивал, който също е посветен на Ангел Каралийчев, е „Житената питка“. Той се провежда винаги на 16 октомври, когато е денят на хляба и прехраната. В този ден общината организира кулинарен фестивал и възстановка на обичаи.

„Рокстраж“ и „Фолклорна палитра“ са двата най-млади фестивала в Стражица. Тази година и двата ще имат своите втори издания. С рокерския фестивал започнаха проявите от програмата, посветена на празника на Стражица – 15 септември, а фолклорният фест предстои също през октомври. Той събира оркестри и солисти от цяла Северна България и е с конкурсен характер.

Б

Валентина Стойнева

ЛИЗО 1000 СА ЕКСПОНАТИТЕ ВЪВ ФОНДА НА ГАЛЕРИЯТА В ОБЩИНА СТРАЖИЦА. В изложбените зали, в които се помещава галерията вече повече от 10 г., са показани най най-хубавите картини от сбирката. „За жалост, нямаме достатъчно рамки и не можем да си позволим да подменяме експозицията. Колкото експонати имаме изложени сега, още 11 пъти по толкова съхраняваме на депо”, разказва уредникът на галерията Валентина Стойнева. И признава, че във фондовете се съхраняват например повече от 300 графики, но нито една от тях не е част от експозицията именно поради липсата на рамки.

Картини на най-известните ни стари майстори – Васил Стоилов, Димитър Казаков – Нерон, Владимир Димитров – Майстора, Никола Манев, Михалис Гарудис, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев притежава галерията. Тя пази и около 300 картини, останали от Международен пленер по живопис, който започва да се провежда от 1974 г. 70-80 чуждестранни автори са рисували в Стражица и са оставяли по две-три свои картини. 11 пленера са били проведени до 1984 г., когато художниците се събират за последен път. След това парите свършват, централното финансиране спира, спират и срещите на авторите.

ГАЛЕРИЯТА ОСТАВА ЕДИНСТВЕНАТА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, ЗА КОЯТО НИКОГА НЕ СЕ БИЛИ НАМЕРЕНИ ПАРИ ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ. С времето таваните се пропукали, сградата се саморазрушила. Строена е през 1974 г. по проект на арх. Живко Драгомиров специално за художествена галерия, която за времето си била най-високото постижение в областта на архитектурата в Стражица. Имала вътрешен двор с ракла и тунел под нея, които водели до воден басейн около който са били разположени амфитеатрално пълзящи по склона залите за експозиции. Цялото пространство около сградата било пълно с монументални скулптури. Сградата разполагала с осем просторни експозиционни зали и добре оборудвани фондохранилища.

НЯКЪДЕ В 60-ТЕ Г. НА МИНАЛИЯ ВЕК Е НАЧАЛОТО НА ИСТОРИЯТА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ В СТРАЖИЦА. Всичко започнало като селска сбирка. Събирали я местни художници, които дарявали свои картини и картини на свои приятели. Доц. Нейко Нейков е първият инициатор, работил е в Художествената академия, и е използвал контактите си, за да попълва бъдещата експозиция. Стоянка Рачкова, Димитър Казаков и Колю Гецов са другите, участвали в събирането на първите експонати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!