На 25 август Килифарево чества 45 г. от обявяването си за град

Преди 45 г. Тодор Живков идва в Килифарево, за да обяви, че селото вече е град

5000 ПОСРЕЩАТ ТОДОР ЖИВКОВ НА ПЛОЩАДА В КИЛИФАРЕВО ПРЕДИ 45 Г., ЗА ДА ЧУЯТ КАК ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА ОБЯВЯВА СЕЛОТО ИМ ЗА ГРАД. Това се случило на 10 юни 1973 г. – 50 години след Юнското въстание, в което килифаревци вземат дейно участие и 70 г. след основаването на БКП в Килифарево.

„Около година преди това сред партийния и обществен елит на селото се заражда идеята то да стане град. Обаче предисторията е много интересна. Килифарево датира преди новата ера. През епохата на феодализма, когато Търново е столица, Килифарево е не само селище на „кефалия” българин, но е и наследствено царско селище, в което живеят „хранени царски люде”. През годините на турското владичество то е дервенджийско село – жителите му охраняват прохода Хаинбоаз, а земята му е определена за вакъф. След Освобождението става своеобразен

икономически и административен център в района, какъвто остава и до днес. Стъпвайки на тази „здрава основа” – историческо минало, географско разположение и икономически статут – през 70-те години на ХХ в. село Килифарево „пожелава” да стане град. Това се случва в периода на „зрелия” социализъм, когато понятието „гражданин” е синоним на достойнство, престиж и личен просперитет“, разказва уредникът в Регионалния исторически музей Михаил Стойчев, който е уредник и на Историческия музей в Килифарево. Михаил Стойчев е успял да събере цялата памет за това емблематично събитие и да разговаря с тримата видни мъже, които са били членове на делегацията, стигнала чак до София в името на тази кауза – първия секретар на партията Никола Атанасов, кмета Петко Куцаров и Иван Трифонов, тогава директор на училището. От тези трима мъже, жив все още е само Иван Трифонов.

Новоизбраният за първи секретар на Общинския партиен комитет Никола Атанасов си поставя

като главна цел изработването на програма за укрепването на Килифаревската община. Икономическото развитие се съсредоточава основно в областта на промишлеността: машиностроителен завод „Белица”, трудово-потребителна кооперация „Пенчо Цонев” и консервна фабрика „Тотю Саралиев”. Усилията в земеделието и животновъдството са насочени към развитието и модернизирането на ТКЗС, което по-късно става АПК. Подобрява се и инфраструктурата – повечето от улиците на Килифарево са асфалтирани, осветени и с нови тротоари. Селището е водоснабдено. Започва строеж на новата сграда на поликлиниката, направена е основна реконструкция на градския стадион. В близост е построен и плувен комплекс. Реконструирана е читалищната сграда. Разширени са театралният и танцовият състав към читалището.

Горди от всичко това, килифарци решават, че са достойни да се наричат граждани. Първите мъже на Килифарево изпратили писмо до Окръжния комитет на партията във Велико Търново, в което уведомили партийните лидери, че селото иска да става град. Оттам препратили писмото до София, но то потънало някъде, вероятно в камарата от други подобни писма.

„Затова в началото на месец май 1973 г. Никола Атанасов, Петко Куцаров и Иван Трифонов

формират делегация и заминават за София. Целта им била да проследят докъде е стигнало писмото им и да връчат лично на Тодор Живков, Пенчо Кубадински и Добри Джуров покани да присъстват на тържествата по случай годишнината от Деветоюнското въстание и основаването на партийната организация в селото. Това е бил един много хитър ход, защото по онова време нещата се решават лесно, ако имаш благословията на другаря Първи“, разказва Михаил Стойчев.

Първите опити на делегатите да се срещнат с председателя на Министерския съвет били неуспешни. На втория ден били приети от председателя на Народното събрание. На третия ден поискали да се видят със зам.-председателя на Министерския съвет, но пак ударили на камък и… след този неуспех тримата се върнали в Килифарево.

„Одисеята” обаче не спряла дотук. На 25 май същата година делегацията пак е в София. Тогава тримата ентусиасти се срещнали с Димитър Туджаров, бивш председател на Окръжния народен съвет във В. Търново, който ги завел при Пенчо Кубадински. „Това се оказва големият пробив, защото Пенчо Кубадински, който е участвал като командир при построяването на Прохода но Републиката, е отсядал в Килифарево. Той ги посрещнал, сипал им кафе и коняк, изслушал причините за визитата им в София и като видял поканите за предстоящите чествания, веднага се обадил на Тодор Живков. Държавният глава казал „да“ на искането Килифарево да стане град и приел поканата за участие в тържеството, което Кубадински насрочил за 10 юни и веднага след това в телефонен разговор наредил на Пеко Таков: „Другарят Живков каза да изготвиш указа”, разказва историята Михаил Стойчев.

Делегацията се прибрала окрилена в Килифарево и там започнала подготовката за предстоящото голямо събитие. Буквално за броени дни селото се благоустроява.

НА 9 ЮНИ 1973 Г. ТОДОР ЖИВКОВ И ПОЧТИ ЦЕЛИЯТ ПАРТИЕН ЕЛИТ НА БЪЛГАРИЯ ПРИСТИГАТ ВЪВ ВОНЕЩА ВОДА. През деня Живков посещава Килифаревския манастир, като минава по опънатия специално за него червен килим. „Сестра Юстина, която също вече не е сред живите, ми е разказвала, че е събрала килими и черги от цялото село, за да направи червена пътека за другаря Първи. Тя така го наричаше и от нея знам, че след това го е посрещала още няколко пъти в манастира, където той се е отбивал неофициално. За съжаление, няма снимки от този момент с червения килим“, казва Михаил Стойчев.

НА 10 ЮНИ ПЛОЩАДЪТ В БЪДЕЩИЯ ГРАД Е ИЗПЪЛНЕН С НАД 5000 ДУШИ. ОКОЛО 10 ЧАСА ПРИСТИГАТ ТОДОР ЖИВКОВ И НЕГОВАТА ДЕЛЕГАЦИЯ. Присъства и цялото окръжно партийно ръководство на В. Търново. Гостите са посрещнати с хляб и сол. След това под ръмящия дъжд всички се подреждат на специално направената за това трибуна пред местният ресторант. „Дядо ми е бил охрана в онези години и от него знам, че трибуната поддала, но до инциденти не се стигнало. На всяка сграда е имало въоръжен, а в целия град – военна полиция. А по нареждане на Пенчо Кубадински въпреки дъжда всички чадъри на официалните гости и на партийните лидери били свити“, разказва Михаил Стойчев.

След като прозвучали химните на България и на Съветския съюз, тържеството било открито от първия секретар на партията в Килифарево. След приветствия от страна на различни обществени организации Пеко Таков прочита указа: „Указ 1275. Държавният съвет на НРБ въз основа член 93 точка 7 от конституцията на НРБ и член 6, алинея 2 от Закона за народните съвети постановява: Обявява село Килифарево, Великотърновски окръг, за град Килифарево. София 7.06.1973 г.”.

Пред микрофона застава Тодор Живков за приветствие и… допуска грешка като вместо Килифарево казва Калофер. „Тази грешка на Тодор Живков е останала трайно в съзнанието на хората. Според тях тя се дължи на прекалено натоварената му програма като държавен ръководител, а не на неговата некомпетентност или безразличие към селището.

Едно изречение – част от словото на Живков пред килифаревци, също се помни от тях много ясно и до днес: „Ние се гордеем с Килифарево, което е една от нашите твърдини, крепост на българщината, на революционното движение, а днес – крепост на социализма”, допълва г-н Стойчев. И признава, че е питал какво се е променило за хората, които на следващия ден са се събудили вече граждани. „Отговориха ми: ами, нищо. Животът си продължил по старому, но в годините след 1973 г. в Килифарево са построени няколко жилищни блока, ТКЗС се преобразува в АПК, няколко от магазините по главната улица стават Универмаг, изготвен е проект за градски транспорт“, казва Михаил Стойчев.