49 четения

Смесица от вкусове и аромати е била храната на древните римляни

СТРАННА СМЕСИЦА ОТ СЛАДКО И СОЛЕНО, ПОНЕ 40 ВИДА ХЛЯБ, ИЗИСКАНИ ПИТИЕТА И РАЗЯДКИ Е ИМАЛО НА МАСАТА НА ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ. Разбира се, храната на богатите е била коренно различна от тази на бедните, доста по-вкусна, разнообразна и здравословна. Но всички са се хранили поне три пъти на ден. Древните патриции и пълководци от императорската свита са хапвали блюда, приготвени от камилски гърбици, свински вимета, езичета от славейчета с гарнитура от розови листенца. Голям деликатес е бил печеният пъдпъдък, при това пъхнат в теле.

Бедните в Римската империя са разчитали на леща, нахут, ечемичен булгур и ръжено брашно. До пшеницата са нямали достъп, защото тя е била за по-висшата класа. „Но през годините се появили чревни заболявания, които довели до масово измиране на хора. За да се спасят и оцелеят, древните започнали да си правят експерименти и установили, че ако прибавят пшеница в ръжта, или изцяло я използват за своите варива, смъртността намалявала, хората укрепвали и епидемиите вече не били чак толкова страшни. Причината била, че в пшеницата има ензими, които не позволяват на определени бактерии да се развиват“, разказва Петър Стефанов, който от години изучава рецептурника на Апиций. Апиций е живял през първата половина на I век, бил е придворен готвач по времето на император Тиберий. Петър Стефанов е бивш авиоинженер с военна практика, главен готвач на клуб „Традиция”.

Освен Петър Стефанов с изучаване на римската кухня се занимава и археологът в Регионалния исторически музей в старата столица доц. Павлина Владкова. Тя е в основата на трапезите, които съпътстват фестивала „Нике – играта и победата“ в Никополис ад Иструм. Тази година под нейното вещо ръководство вкусотиите приготви главният готвач на „Бианко“ Радослав Машков.

„ПЛОДОВЕТЕ СА БИЛИ КУЛТ В ДРЕВЕН РИМ. ТЕ СА БИЛИ СИМВОЛ НА ЗДРАВОСЛОВНИЯ И СЛАДЪК ЖИВОТ”, казва Павлина Владкова, която е намирала при археологически разкопки фруктиери, пълни с плодове, оставени в гробниците като дарове за боговете. Разказва, че най-вкусните десерти в Античността са били базирани върху плодове като фурми, круши, кайсии, грозде и всякакви горски лакомства. „Характерното е, че при приготвянето те са били овкусявани с лютив черен пипер, кимион, мед и зехтин, а обединяващата съставка са яйцата, които са били в изобилие както в домашните стопанства, така и от горския пернат дивеч“, допълва Павлина Владкова. А младият шеф Машков признава, че никога не би му хрумнало да смесва сладко и солено в едно ястие, а тази смесица от коренно противоположни вкусове е била любима на древните римляни. След като обаче му се наложило да готви за последния фестивал „Нике – играта и победата“, преди да натрупа на трапезата ястията, лично опитал всяка гозба, Радослав признава, че вече е измислил как да включи в рецептурника на заведенията новите си знания. „Сигурно няма да са точно пържени кюфтета, оваляни в мед и сусам, но кълцано месо, гарнирано с тази комбинация, ще има. Очевидно хората приемат добре този вкус, след като харесват сиренцата със сладко“, казва младият кулинар.

ВКУСОВЕТЕ В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ СА СЕ БАЗИРАЛИ НА СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА КУХНЯ, КОЯТО ВКЛЮЧВА ЗЕХТИН, РИБА, МАСЛИНИ, ВИНО, СОСОВЕ И ПОВЕЧЕ ОТ 40 ВИДА ХЛЯБ, допълва още Павлина Владкова. И уточнява, че цените някога не били чак толкова по-различни от днешните. При това те са били регламентирани с едикт на император Диоклетиан, който в трети век издал едикт. Всички цени били съобразени със стойността на златото, като основен еквивалент.

От запазените документи в Помпей и от записките на римските хронисти, знаем, че в разцвета на Римската империя литър зехтин е вървял за три сестерции, което е около шест евро. Литър обикновено вино е струвало една сестерция или две евро, но доброкачественото вино е държало цена между четири и осем евро, казва Павлина Владкова.

И в Древен Рим са знаели какво е фастфууд, макар да са му казвали само бързо хранене. Но вместо освежителна напитка и хамбургер хората тогава са хапвали питка хляб, супа и вино, подсладено с мед. Всичко това струвало четвърт сестерция или половин евро.

В Античността са нямали идея какво е това картоф например, но добре са познавали подправките и една от най-важните е била ликваменът или още гарум. Тя представлява рибен сос, ферментирал в дървени качета не по-малко от шест месеца. След като бъде филтрирана саламурата, тя се превръща в основната съставка в римската кухня, използвана за подсоляване и овкусяване. С ликвамен древните са подправяли дори дините и пъпешите, както и десертите.

Римляните са комбинирали месо и зеленчуци почти както го правим и днес. Петър Стефанов например често приготвя рецепта, при която месото се овалва в лозови листа, подобно на днешните сърмички, но вместо ориз в плънката е имало микс от ядки. Лещата, комбинирана с булгур и праз също е била част от менюто. Понякога в нея са прибавяли джанки и кисели горски плодове. Разядките от маслини, ряпа, моркови, пъщернак и сирене, гарнирани с плодови и винени сосове също са присъствали на трапезата на простосмъртните поданици на Римската империя.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Един коментар за “Смесица от вкусове и аромати е била храната на древните римляни

  • 28.08.2018 в 13:53
    Permalink

    „Разбира се, храната на богатите е била коренно различна от тази на бедните, доста по-вкусна, разнообразна и здравословна. Но всички са се хранили поне три пъти на ден.“

    Е как три пъти на ден като източните сочат две хранената през деня – към 10ч и към 16ч. Наричалиса се prandium и caena. Имат си даже и такава поговорка. Проверете преди да пишете, моля

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!