154 четения

Галерии и колекционери по света притежават картини на Елена и Николай Стоеви

ВДЪХНОВЕНИЕТО ИДВА, КОГАТО РАБОТИШ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ РИСУВАМЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ИДЕИ И СЮЖЕТИ ИМА В ГЛАВИТЕ НИ. Аз виждам сюжета и ако не пропусна да си го запиша, той се превръща в картина. Елена предпочита да си измисля проекти, да прави проучвания, да пише, тя пише и рисува едновременно. Но с каквито и думи да описваме творческия процес, истината е, че рисуването е къртовски труд. Когато подготвяме изложба, се случва да не излизаме от ателиетата си с по 12 часа в денонощието и това продължава понякога шест, седем, осем месеца. Така започва разговорът ни с двама от най-известните и харесвани художници в България в момента – Елена и Николай Стоеви. Той е от Горна Оряховица, тя е софиянка, но са избрали да наричат свой дом Велико Търново. Възпитаници са на Факултета по изобразително изкуство във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Николай е завършил при Станислав Памукчиев, Елена – при проф. Александър Терзиев. И двамата признават, че повече от всичко обичат да показват картините си в България, защото тук се чувстват най-добре разбрани и оценени. Но изкуството им отдавна е напуснало границите на страната ни и техни картини са притежание на огромен брой галерии и колекционери по целия свят. Тази година и двамата направиха по една самостоятелна изложба. Елена нарече своята „Имена на цветя“, а Николай – „Един следобед в малката райска градина“.

„Аз работя по проекти. Когато съм готова с темата, започвам да проучвам. Така стана и с проекта ми за цветята. Вече знам какво ли не за тях и най-вече за имената им, където всъщност е истинската заигравка. Сега знам значението на цветята, езика на цветята, мога да ти напиша писмо с цветя, друг е въпросът дали ще ме разберат, но…“, казва Елена и допълва, че французите например са разработили езика на цветята така, че драго да ти стане. „Ако някой ти подари гардения, той ти казва: красива си. Ако получиш букет, в който има гладиола, кани те на среща. По броя на листчетата ще разбереш в колко часа ти е срещата. Ако искаш да кажеш „не“, връщаш една тревичка, която казва: „Гледай си работата“, обяснява още Елена, която месеци наред рисувала билки, треви всякакви, рози, слънчогледи, глухарчета… И накрая показала приказните си картини в софийската галерия „Теа Алба”. Експозицията на Николай Стоев беше във Варненската галерия „Папилон“ само преди месец. Там той показа отново от своите незабравими и неподражаеми сюжети с малки човечета.

„ПРЕДИ ГОДИНИ МЕ ПОКАНИХА ДА РИСУВАМ ЗА ЕДНА МАЩАБНА ИЗЛОЖБА, КОЯТО ТРЯБВАШЕ ДА ТРЪГНЕ ОТ ШВЕЙЦАРИЯ И ДА ОБИКОЛИ СВЕТОВНИТЕ СТОЛИЦИ. Идеята за експозицията беше на мосю Шато, шеф на галерията за фантастично изкуство, която се намира в замъка „Грюер“. Не стана това събитие, защото той се разболя и се пресели в небесните галерии, но аз тогава нарисувах една картина с повече от 800 човечета с лица и още стотици хиляди, без да им се виждат лицата“, разказва Николай.

76 художници били включени в огромния проект на мосю Шато, а темата била „Апокалипсисът“. 14 от авторите, сред които и търновецът, трябвало да нарисуват картини по графиките на Дюрер. Темата на Николай Стоев била „Шестият печат“. „Историята е за 12 еврейски племена, всяко по 12 000 човека. Слиза ангел, целува ги и им удря по един печат. Който е праведен, отива на правилното място. Аз трябваше да нарисувам това множество от 144 000 човека. Половин година правих тази работа“, казва Николай и признава, че днес за нищо на света не би продал тази картина, а и не е сигурен, че би могъл да я повтори. „Аз просто така работя. Когато нарисувам един сюжет, приключвам с него. Не правя вариации, не повтарям. Мога да вкарам цялата тема в една картина, но да разглеждам една и съща тема по различни начини – това според мен доскучава“, обяснява художникът. Николай е рисувал по своя неподражаем начин и зодиите – пак по поръчка, но този път за галерист от Люксембург.

„Ние двамата мислим по различен начин, за разлика от него, аз мога да правя вариации на една тема. Може би защото при мен процесът е свързан с думи. Винаги има значение заглавието на изложбата, подтекстът също. Имам си едни тетрадки, моите килери на душата, в които пиша. Понякога чета и си се смея, но вътре има толкова много теми“, казва Елена, която преди години стана известна с космическите си сюжети. Сега Космосът е заключен в един от килерите на душата й, но някой ден нищо чудно пак да излезе на светло.

Една картина от този й период Николай пази в дома им, защото е подарък за него. Той от своя страна също е подарявал картина на Елена. И слава богу, защото иначе в домашната им галерия нямаше да има техни работи.

„Колкото повече гледам тази космическа картина на Елена, толкова повече пластове откривам. И всеки път си казвам, че искам да притежавам тази картина. Това е един от сигурните показатели, че става дума за добър художник“, вметва Николай и така отваря голямата тема за това как един рисуващ човек разбира, че е станал художник и започва да вярва, че е добър. „Това е процес. Всеки творец има съмнения в себе си. И това няма значение от възрастта. Но това съмнение е градивно. Добре е обаче да си вярваш, защото така работиш със самочувствие, а това е важно за твореца. Иначе ставаш комплексар“, казва още Николай. Елена веднага обяснява, че смята себе си за професионалист, но това да е доволна от себе си, е само миг за нея. „Когато направя една работа, се чувствам добре, харесвам я, но това усещане е малотрайно, веднага продължавам напред. Това усещане е малотрайно, изложбата е изтощителна, не само защото е къртовски труд, а защото излагаш себе си цялостно. После трябва да започнеш отначало“, казва Елена.

И тя, и Николай правят поне по една изложба всяка година от 2000 г. насам. Веднъж само – през 2006 г., са имали съвместна изява. Тогава в експозицията, която се случила във Велико Търново, участвала и дъщеря им Анастасия. Днес тя вече е 21-годишна млада дама. Учи анимация при Анри Кулев в Нов български университет, а догодина мисли да започне да учи „Кино и телевизия“, защото иска да се занимава с кино. Анастасия рисува, пее, свири на цигулка и китара, печелила е всички възможни награди у нас с поезия и проза, има и международни отличия като музикант и изпълнител. Пише с лекота сценарии, а сега подготвя и издаването на първата си книга с разкази, които съставят цял роман.

Докато Анастасия се занимава със своите мечти и желания, родителите й вече подготвят следващите си изложби. А всеки от тях има покани за по две експозиции през следващата година. Николай ще покаже свои работи в софийската галерия „Арте“ точно в деня, в който ще навърши 60 г. А след това ще трябва да нарисува нови творби за галерия „Дяков“ в Пловдив. Елена също има покана за Пловдив и още една – за Варна. Тя вече е готова с темите за двете си изложби, за които дори е започнала дълбоките си проучвания. В „Дяков“ тя ще се представи с картини на тема „Шегите на Амур“, а в морската столица ще рисува интерпретации на тема „Играта“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!