Навръх своя 80-годишен юбилей живата легенда на антропологията ваканцува в Страхилово | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Навръх своя 80-годишен юбилей живата легенда на антропологията ваканцува в Страхилово

Публикувана на: 05.09.2018г. 1612 прегледа

Проф. Йордан Йорданов е с жив дух и чувство за хумор и дори не забравя, че е бил и… тромпетист

ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТ НА БАН ПРОФЕСОР ДОКТОР ЙОРДАН АЛЕКСИЕВ ЙОРДАНОВ – живата легенда на българската антропология, отново ваканцува в Страхилово с летните гозби на съпругата си Мария, на чашка българска мастика с домати от градината и с неизменната лула. Скоро ще чукне 80 лазарника. От няколко години официално се води пенсионер с максимална пенсия и още няколкостотин лева за заслуги. Чувства се в добро здраве след тежка сърдечна интервенция преди около година. Лекарите му забранили да вдига повече от 10 кг и той спазва препоръките. Това лято освен за всичко друго той се сеща и за тромпета на стената в старовремската къща и дори опитва да посвири.

Няма как обаче да не започне разговора, без да спомене своя приятел проф. Божидар Димитров, който се спомина наскоро на 72 г. Като започва да говори за него, нашият домакин не може да п

Щастливите съпрузи.

одмине историята с възстановката на главата на вампира от Созопол. Реконструкцията проф. Димитров е подарил на музея в родния си град Созопол, а възстановката проф. Йорданов е дарил на Националния исторически музей. Това се случи преди няколко години, но антропологът не спира да разказва тази впечатляваща история.

ЗА ВАМПИРА ОТ СОЗОПОЛ – БЕЗ КАВИЧКИ И СЕРИОЗНО

„…При откриването на скелета директорът на местния музей в Созопол вижда, че в лявата страна на тялото е било забито голямо желязо. По филмите вампирите се убиват с дърво, но тук е желязо. Казаха, че било лемеж, но аз знам какво е лемеж и не е такова желязо. Но така или иначе, този къс желязо е бил забит в сърцето. Скелетът бе ексхумиран през септември 2012 г. в Националния археологически музей и по-голям интерес от посетители аз поне не помня. В началото на януари 2013 г. взех черепа – мъж на около 45 години, но със страшно изтрити зъби, все едно са минавали на шмиргел. Все едно беше дъвкал корени през целия си живот, а така и възрастта се разминава с много, да не казвам векове…”, се въодушевява в разказа си нашият домакин.

Освен изтритите зъби и несъответстващата възраст от 45 години в черепа той е открил и следи от символична трепанация. Това е хирургическа интервенция, която се извършва върху… жив човек. България е на първо място в света по символично трепанирани черепи, сочи статистиката на професора. Заедно с Унгария сме втората държава в света, която има такива черепи, и това е исторически факт до момента, но естествено, няма връзка с мита за Граф Дракула. Тези

Една от най-свидните му глави – на тракийската принцеса.

интервенции са свързани с древните българи и с аварите и в средата на миналия век унгарски професор дава името на находките като „символична трепанация”.

„Истинската трепанация означава да се пробие отвор в главата и да се стигне до мозъка. Това обаче е различно и ако разбера защо се е правело, ще ми дадат и Нобелова награда. При символичната вътрешната пластина остава непокътната. Тоест, няма риск да се докосне мозъкът. Не знам кой и кога ще разкрие тази тайна, но засега това е мистерия. Има намерен череп с 11 такива символични трепанации. Лично аз съм прехвърлил 420 гроба да търся символични трепанации, да разбера дали са болни хората, но всички са били здрави. Остава това да е било ритуал, свързан с акупунктурата. Но това също е само хипотеза”, разсъждава именитият антрополог.

След вампира от Созопол проф. Йорданов е направил още една реконструкция на глава от Плиска от IX век и тя засега е последната. Човекът бил с истинска трепанация на черепа, но с лечебна цел.

ПЪРВАТА ГЛАВА – НА ПРАБЪЛГАРКА, ПОСЛЕДНАТА МОЖЕШЕ ДА Е НА ЮЛИЯ ВРЕВСКАЯ

Трима прочути историци искаха преди две години да се отвори гробът на княгиня Юлия Вревская, която е погребана в град Бяла до река Янтра и в двора на Историческия музей в града. Сред тях бе и антропологът член-кореспондент проф. д-р Йордан Йорданов. Тяхното предложение бе до общинската управа в Бяла и до посолството на Русия в София. Да се разкрие гробът на доброволката медицинска сестра, загинала за свободата на България, да се извадят костните останки, да се направи медико-антропологично изследване и консервиране. На това предложение обаче се получава отказ по „административни причини“, е лаконичен днес проф. Йорданов.

Главите в къщата в Страхилово.

Другите му две мечти са за гробовете на Левски и Ботев, но те така и не са открити до момента. И досега има много версии къде се намират костите на великите българи, но нито една от тях не е довела до реално откриване на останките им.

ТАКА ДО МОМЕНТА ПРОФ. ЙОРДАНОВ Е НАПРАВИЛ ВЪСТАНОВКИ НА НАД 70 ГЛАВИ НА велики българи. Научната му кариера започва през 1973 г. Първата глава е на прабългарка. Сред останалите обаче са 12 на български владетели и възрожденци. Царете Самуил и Калоян, Рачо Казанджията, Георги Раковски, Любен Каравелов, Бачо Киро, Захари Стоянов, Цанко Дюстабанов са само част от българските герои, но трудно може да каже коя е любимата му глава.

„Това е въпрос с повишена трудност, както и колко точно са главите ми – че то от 1974 г. досега е много време, много глави и много живот… Как да каже една майка кое дете обича най-много? Първата рожба, естествено, се помни цял живот. Но после минах през тракийската принцеса от Враца от IV век преди Христа и междувременно имах късмета да се докосна до костите на най-великите българи. Фактически тази работа върху образите на възрожденците ми даде една друга мисия – за историята ни, за приемането на християнството. Тази работа започнах по метода на покойния руски професор Михаил Герасимов, но както всеки, и аз почнах малко да променям. И досега по целия свят сме няколко души, които правят възстановки по череп”, скромничи проф. Йорданов.

НАПИСАЛ Е 26 КНИГИ И СВОЯТА ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН – „АНТРОПОЛОГИЯ“

ТОЙ Е НАПИСАЛ 26 КНИГИ. ИМА И НЕЩО КАТО АВТОБИОГРАФИЯ през 2012 г. През 2017 г. най-сетне е издал своята лебедова песен – „Антропология“, която е събирана над 20 години. Това е книга за медици, стоматолози, биолози, студенти и други. Опитал се е да разшири откритията си и за произхода на човека. Питаме го дали в крайна сметка сме произлезли от маймуните или пък не? „Бих отговорил така – с висшите тесноноси маймуни разликата ни е само няколко процента, и то говоря за съвременния човек! Човешките гени като говор, движение и още няколко липсват във висшите човекоподобни маймуни. Но точно тоя раздел така и не успях да напиша заради операцията, болниците и докторите. Тази година с нищо не се занимавам, ваканцувам…“, сподели още професорът.

ЗА ЖИВОТА КАТО НА КИНО И СРЕЩАТА С МАРИЯ

ВСЪЩНОСТ ПРОФЕСОРЪТ Е РОДЕН В ДРАГОМИРОВО, КЪДЕТО БАЩА МУ БИЛ ДИРЕКТОР НА ЕДНО ОТ ТРИТЕ УЧИЛИЩА, а майка му била учителка. Роденият в неделя бъдещ антрополог е кръстен на дядо си Йордан и е учил в Павел, завършил прогимназия в Страхилово и гимназията на гара Полски Тръмбеш. Точно тази сграда сега е култовият Исторически музей, където професорът е подарил част от отливките на възстановените от него глави на наши владетели. Къщата на дядо му в Страхилово, която е лятната резиденция на професора, е построена през 1919 г. и той пази в рамка тук разрешението за строеж и скицата на двора в днешните му граници. В тази къща по време на детството му живели 7 души – той, двете му сестри, баба и дядо и родителите. Не били богати, но помни сформирането на ТКЗС-то, когато пасял единия кон на фамилията.

Като ученик в тръмбешката гимназия бил отличник и най-много му се отдавала литературата, бил актьор в ученическия театър, музикант и песнопоец. Един ден баща му Алекси, който завършил елитната търновска Мъжка гимназия, му разказва един анекдот за четири професии. Малкият Йордан тогава решава да има занаят, чрез който да е независим. Така се насочва към Висшия медицински институт в София, където завършва през 1963 г. стоматология след 6-годишно обучение.

ПО ВРЕМЕ НА СЛЕДВАНЕТО СИ УЧЕНОЛЮБИВИЯТ МЛАДЕЖ Е И ДЕМОНСТРАНТ В КАТЕДРАТА ПО АНАТОМИЯ и има възможността да се запознае с професорите Милко Балан и Димитър Каданов. Те слагат траен отпечатък в живота на студента със своята ерудиция – първият знае пет езика, завършил медицина във Виена и пет години бил лекар на фронта през Първата световна война, свирел на чело в операта, когато у нас гостувал Шаляпин, бил художник и скулптор. Вторият му учител е най-големият български анатом, световноизвестен учен, който открива свободните нервни окончания в човешкото тяло. На 80 г. проф. Каданов в Швейцария успял да потвърди своето откритие от половин век по-рано, а такъв късмет за учен приживе се случва рядко, с преклонение разказва за своите двама учители нашият домакин. И двамата са спали в тази къща тук, в Страхилово, със съпругите си, с гордост казва още Йордан Йорданов.

След като завършва факултета в София, той си идва на село и става зъболекар. След това животът му се развива стремглаво, за да стане член-кореспондент, професор, доктор на медицинските науки и директор на Националния антропологичен музей при БАН.

ДО ВСЕКИ ГОЛЯМ МЪЖ СТОИ ЕДНА ДОСТОЙНА ЖЕНА. За професора това е Мария, с която те са заедно вече 30 години. Тя е софиянка и живеела в другия вход на блока, където той бил на квартира, но много му бягала, защото бил известен и бохем. Един ден обаче чаровната дама много я заболял зъб, а комшията бил стоматолог и тя отишла да го търси, но той бил в Щатите. Когато приятелите го посрещнали на летището, му казали: „Хане, да знаеш какво изтърва! Мария ти дойде на крака да те търси да й оправиш зъбите”.

Същата вечер неговата компания му направили посрещане и поканили и Мария. Никога няма да забрави, че когато за пръв път влязла в кабинета на стоматолога, видяла два портрета на двама мъже и помислила, че това са баща му и дядо му. Те обаче се оказали на професорите Балан и Каданов и тя била впечатлена от този факт. Мария припомня и друг паметен факт за мъжа си, който е бил ученик и на проф. Давидов, ректор на ВТУ. Този професор един ден поканил Йордан да му гостува в университета и от касата си там извадил неговата писмена зрелостна работа, която пазел 50 години, защото смятал, че от този младеж ще стане изявен литературен критик. При този спомен съпругата се просълзява и казва, че днешните учители са чиновници и затова учениците им нямат успехи.

След като е стоматолог две години и половина в Страхилово, го изтеглят в Стоматологичния факултет в столицата и става асистент. Още преди това обаче е излязла първата му публикация. След като изкарал две години във факултета, го изхвърлили, защото се разровили в семейството – бащата не бил ходил войник, не били партийци и какво ли още не. Останал без работа и се върнал за няколко месеца пак в Страхилово да прави зъбите на хората от още две села – Павел и Масларево. Общият брой на пациентите му бил 10 000 души.

Тогава му се усмихнал късметът и през 1968 г. го направили отговорник на световен конгрес по стоматология във Варна. Годината е бурна за соцлагера, по това време са събитията в Чехословакия. Може би неслучайно Тодор Живков приема първия по рода си подобен конгрес с лекари от капиталистически страни да се проведе във Варна. Йордан Йорданов е нает за секретар на форума благодарение на протекцията на проф. Каданов, който го познава от студентските му години.

ЙОРДАН ЙОРДАНОВ ИМА ШЕРИФСКА ЗНАЧКА ОТ САЩ ЗАРАДИ ЗАСЛУГИ КЪМ ТАМОШНИТЕ ШЕРИФИ, защото с негова помощ са ловили бандити. У нас също е помагал и помага на МВР, но няма дори грамота, а част от мисията му се пази в тайна. През 1987 – 1988 г. Йордан Йорданов е една година в Америка. Показват му снимка от камера, но само с ухо.

„Търсят го това лице там, а ухото е много важен белег за личността и не се променя с годините на човека. Човешкото ухо има 14 описателни белега и всяка една заврънкулка може да докаже идентификация. Ухото е като пръстовия отпечатък и е уникално за всеки индивид. Ония в Щатите хлъцнаха и го намериха този бандит, който се оказа крадец от магазин. После ми показаха един горен череп и пак го открихме. Шерифските атрибути ми дадоха втория път, като ходих в Америка със задълженията на шериф”, си спомня професорът.

ЗА МУЗЕЯ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ И ОРДЕНА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ ОТ ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ

Историческият музей в Полски Тръмбеш бе открит през 2007 г. Неговото съществуване се дължи на специалните заслуги на проф. Йорданов и на неговия добър приятел и директор доц. Харитонов. През 2008 г. професорът е извикан при президента Първанов и му е връчен орден „Кирил и Методий Първа степен“. Номинираният кани кмета Георги Чакъров и Христо Харитонов да му бъдат дружки.

„Тогава някой от БАН ми се разсърдиха, че не съм поканил тях с мен. Това високо отличие обаче ми бе връчено по предложение на общината в Полски Тръмбеш! Президентът тогава обеща да види музея в Полски Тръмбеш, но това така и не се случи и за съжаление, до момента президентски крак не е стъпвал в този прекрасен град“, тъжно констатира професорът.

НЕ Е ВЪВ ВЛАСТТА, ЗАЩОТО НЕ ИСКА! Много хора със сигурност се питат защо той не е нито депутат, нито министър, нито политически герой на смутното време. Отговорът е – защото не иска да се забърква с политиката и политиците го дразнят. Три пъти е канен да става депутат от различни партии по различно време. Всички те са искали такова име да участва заради реномето на формацията. Първия път е отказал на бившия президент Желю Желев. Било по времето преди Великото Народно събрание. Желю Желев бил пациент на стоматолога д-р Йорданов и го подхванал на политическа тема, но днешният професор отказал твърдо и категорично. После го канили от царската партия, а накрая от БСП.

„Баща ми ме закле с политика да не се занимавам и аз съм спазил това обещание. Заради това съм свободен, пък и много сме патили от властта, защото съм бил обявен за враг на народа точно от тези, дето последни ме искаха”, казва световноизвестният учен, който е прославил страната ни и без да е политик.

На изпроводяк този именит българин и най-достолепният почетен гражданин на Полски Тръмбеш казва, че е само един „юноша бледен”, не е злопаметен и е простил отдавна на всичките си врагове. Не мрази никого, защото това е хабене на чувства. Човешки мечти извън работата няма и дори не мисли за своите 80 г., които ще навърши в началото на ноември. „Е, като ме питаш толкова за мечтите ми – искам да съм здрав, защото ние сме от дълголетен джинс”, завършва нашата среща професорът.

Нели СУКОВА

Сн. авторката и личен архив

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *