От незапомнени времена Килифаревският манастир събира миряни от цялата страна на храмовия си празник

53 ГОДИНИ ВЕЧЕ ЙОРДАНКА МАРИНОВА ОТ ВАРНА ПРАЗНУВА МАЛКА БОГОРОДИЦА В КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО“. Това е денят, в който светата обител чества храмовия празник и почита своята покровителка – Света Богородица. Още десетина миряни от Велико Търново, Русе, Варна и София се събират в манастира ден-два преди 8 септември, за да сготвят курбана. Всичко започнало, когато игумен на обителта била сестра Юстина. След нейната кончина духовна майка на всички тези хора е сестра Варвара. Благодарение на двете жени, днес в манастира се събират вече четири поколения деца и родители, почитат близките си, които вече не са между живите и подготвят манастира за празничния ден.

„Всяка година по същото време се събираме на една от верандите тук. Събираме се все хора, които се виждаме веднъж или два пъти в годината, а сме си най-добри приятели. Сигурно защото няма ежедневие, което да проваля отношенията ни, но е толкова хубаво да сме заедно. Дори и да не се чуем нито веднъж през останалото време на годината, знаем, че около 8 септември ще се видим тук“, казва Йорданка Маринова. Тя е племенница на дядо Стефан, предишния митрополит на Търновска епархия и благодарение на него станала едно от духовните деца на сестра Юстина, която всички по-често наричат „мама Нина“.

„Първия път, когато дядо Стефан ни доведе, беше за кръщенето на сестра ми. Тогава тя беше на около 4-5 г. Той я кръсти, а леля Нина, която по онова време беше иконом на манастира, й стана кръстница. Аз бях на 10 и помня как се возих на лека кола „Волга”. Чувствах се толкова важна, защото кой в онези години се возеше на волга? Само важните хора“, връща се назад във времето Йорданка Маринова, която е главен шивач в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна.

Тя вече не помни колко лета е избирала манастира, за да избяга от суетата на града и колко пъти се е оказвала в капана на снега пак тук. Обаче, както казва сестра Варвара, около 8 септември именно Йорданка, нейните близки и приятели, които се грижат за празника, стават домакините на Килифаревската света обител.

„Толкова спомени сме натрупали тук всички заедно. Идвам всяка година и виждам как манастирът се променя и става все по-красив. Духът на това място е необясним, хората, които ни посрещат тук, са истински хора, монахините винаги успяват да ме накарат да се чувствам като у дома си. Нито за секунда не съм усетила ревност от страна на сестра Варвара, защото ние всъщност сме духовните деца на мама Нина. Но след нея, Варвара ни прие, приюти ни, продължи традициите и не разпиля тайфата“, казва Йорданка Маринова, която като същинска домакиня, е успяла да почерпи с манастирско кафе гостите си – колеги от варненския театър и да ги изпрати след това.

„През 1974 г. се омъжих и оттогава идвам със съпруга си. Тук се венчах, тук е кръстен синът ни, внучката ни също. Тук съм слушала мама Юстина и Джоко Росич да изпълняват нейната любима песен „Млада овчарка“, допълва още Йорданка. Преди години именно тя довела тук за първи път родителите на Мария Железова. Тогава Мария била само на 7 години и оттогава – вече 33 години, това пътуване от морската столица до Килифаревския манастир за нея е традиция. „Свикнала съм, зареждам се тук. В мига, в който стъпя в манастира, първо влизам в църквата. После помагам. Всеки си знае задълженията. Мама Варвара дирижира нашия малък оркестър, но ние знаем какво трябва да направим, за да бъде празникът съвършен“, казва Мария. Когато станала майка, започнала да води тук и сина си Ивелин. Той вече е на 13 г., познава всяко кътче на манастира и помага в църквата.

„Като деца ходеха за риба. Ако не успяваха да наловят нищо в реката, се връщаха в манастира с рев. Мама Нина ги хващаше за ръката и ги водеше в рибарника. Там за има-няма 10 минути, пълнеха коша. После Юстина връщаше рибата в рибарника, но така ги укротяваше“, разказва Йорданка Маринова за времето, когато Мария била дете и кръстосвала манастира с брат си и останалите малчугани. После двете се впускат в спомени за акордеон и песни до заранта.

„И не само Джоко Росич е идвал тук. Карамански се е отбивал, Димитър Луджев, Ахмед Доган… Май няма известен държавник, който да не е влизал в Килифаревския манастир, като започнем от Тодор Живков. Помня го, когато дойде за обявяването на Килифарево за град. Първо мина през манастира. Още го виждам как стоеше подпрян ей там на стената и заобиколен от свитата си, а мама Юстина се опитваше да стигне до него. Успя, въпреки че охраната на Живков не допускаше никого до него. Но тя я проби и двамата се усамотиха за 10 минути, след които той излезе и каза: „Още утре да бъдат дадени 10 000 лв. и след три години да ми се докладва докъде е стигнал строежът на новото манастирско крило“, разказва Роман Петров от Килифарево, докато прави кафе и го поднася с извинението, че не е баш манастирско. „Знаеш ли какво всъщност е манастирско кафе? От Атон му идва традицията. Там са посрещали уморените пътници с кафе с локум, чаша студена вода и… малко ракия в кафето, за да се подкрепят и да съберат сили. Това е без ракия, че сега всички идват с коли“, казва Роман.

Той идва да празнува Малка Богородица от 1970 г. Тогава оттук тръгнал на духовното си пътешествие, бил на 6 г., когато станал духовен син на Юстина. Знае историята на манастира, традициите, символиката на жертвоприношението, цитира безпогрешно и Стария, и Новия завет. „Искам да живея така, че, когато един ден застана пред чертозите на Бога, да имам основание да кажа: „Пътя извървях, дълга изпълних, вярата опазих“. Това са думи на апостол Павел от посланието му до Тит“, споделя Роман и казва, че много приятели е водил в манастира и те остават, връщат се и също като него разказват на света, че са били там, където през XIV в. е създадена Теодосиевата школа, от която са излезли четирима патриарси.

МЕЖДУ 800 И 1000 ГОСТИ ПОСРЕЩА КИЛИФАРЕВСКИЯТ МАНАСТИР НА ХРАМОВИЯ СИ ПРАЗНИК ВСЯКА ГОДИНА. Толкова миряни се извървяха и миналия ден, за да запалят свещ за здраве и да опитат от курбана, приготвен от овнешко месо. Празникът започва със Света божествена литургия, след това продължава с водосвет и раздаване на курбана.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката