Ентусиасти: Две лета звездната чета на Николай Банабаков прави ремонт в класната си стая
ГАЛИН, ВЕНЦИСЛАВ, ЛЪЧЕЗАР И БЛАГОВЕСТ СА МОМЧЕТАТА ОТ ЗВЕЗДНИЯ ОТБОР НА НИКОЛАЙ БАНАБАКОВ, УЧИТЕЛ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В СУ „МАКСИМ РАЙКОВИЧ“ В ЛЯСКОВЕЦ. Четиримата и техният класен ръководител са тези, които вече две лета правят целия нужен ремонт на стаята, в която ще учи VIII „а“.
Напълно измазани в два цвята са стените на стаята, момчетата са се погрижили да е освежен и подиумът, измити и почистени от всякакви драсканици са чиновете. На една от стените се усмихва Тасманийският дявол, който е работа на една от възпитаничките на Николай Банабаков. Миналата година момичето нарисувало забавната рисунка и децата толкова много я харесали, че при тазгодишният ремонт учителят не посмял да пипне дявола. „Сърце не ми даде да го заличим, защото ги знам колко се забавляват всеки път, когато влязат в стаята. И за да им е наистина интересно и да усещат стаята като своя, ги оставих те да изберат цветовете. По тяхна идея стените са боядисани в синьо и пясъчно, да им напомня и за морето, и за сушата. Подиумът стана зелен, защото само този цвят според тийнейджърите се връзва на цвета на морето“, разказва Банабаков. И признава още, че чиновете и столовете в стаята са доста стари, но са правени от здрав материал от истински майстори, затова нито той, нито децата бързат да се разделят с тях. „Не съм им забранил да драскат по чиновете, обаче сме сключили сделка – драскат и чистят след това. Веднъж в месеца, веднъж в седмицата, когато решат, събират се и почистват каквото изкуство са сътворили“, казва учителят.
НИКОЛАЙ БАНАБАКОВ Е НАЙ-МЛАДИЯТ УЧИТЕЛ В СУ „МАКСИМ РАЙКОВИЧ“ И ТОВА Е ТАКА ВЕЧЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Николай завършил география във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и още същата година станал учител в гимназията, която самият той е завършил. Началното си образование започнал в НУ „Никола Козлев“, което от тази година вече е закрито. Когато бил в пети клас, влязъл в гимназията „Максим Райкович“ и там учил до последно. Сега преподава рамо до рамо със своите учители.
„Минах през огън и вода, но много бързо свикнах да бъда учител, много бързо разбрах, че сърцето ми е в тази професия, защото си признавам, че в университета сериозно се колебаех. Чудех се мога ли да се справя с трудната работа, с децата, с дисциплината. Преподавателите ми в университета ми вдъхнаха увереност, а когато влязох в училище, моите колеги и моите бивши учители просто ме приеха като в семейство. Децата и доверието на техните родители бяха другите фактори, които ме направиха учител“, признава Николай. Когато започнал, той бил възпитател, но още на следващата година станал класен на… 12-и клас. Въпреки младостта си успял да подготви децата за матурата по география и всички те успешно се справили с теста. Сега е класен на VIII „а“ – паралелката с профил „Икономическо развитие“. 18 от тези 24 ученици са деца от предишния му клас. „Аз съм много горд, защото от двата седми класа, в които завършиха 65 деца, 44 избраха да останат тук и да учат в двете профилирани паралелки. Познавам ги поименно, защото им бях възпитател, после им станах класен и дано остана такъв до завършването им“, казва г-н Банабаков.
25-годишният преподавател признава, че тези деца са най-близките хора, които има. Всъщност те са истинското му голямо семейство. Затова е приел ролята на учител, по-голям брат, изповедник, съветник, адвокат, понякога и прокурор. „Само като ги погледна в очите, знам какво са намислили. Виждам първите им любовни трепети и разочарования и много ми харесва, когато ме питат, защото питат откровено и без страх. А аз се опитвам да отговарям така, че да не налагам моето мнение като меродавно. Казвам какво аз съм преживял, как съм се справил, какво ми е останало като усещане и вкус, а те сами си правят изводите. Родителите им казват, че аз ги познавам повече от тях самите и това е вярно, защото с тези деца сме заедно почти по 10 часа на ден“, споделя учителят.
Освен на своя клас той преподава география и на другия осми клас, освен това води заниманията по „Човекът и природата“ и във всички пети и шести класове. Казва, че най-големите му радост и вдъхновение са, когато децата го погледнат в очите. „Доверието, което получавам в този миг, е всичко за мен. Знам, че те ми вярват, че мога да ги науча на нещо, и това ме прави истински учител“, категоричен е Николай Банабаков.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
