Датата 15 септември се е утвърдила като първи учебен ден едва след 1957 г., свидетелстват архиви

Началото на учебната година в България не винаги е било на 15 септември, както е възприето днес. През годините учебните занятия са започвали на 1 октомври, на 1 септември, на първия понеделник преди 15 август или дори след „спазаряването на даскала“, както е било преди Освобождението. За този любопитен факт свидетелстват правилници, наредби и други архивни документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.
Още по-неясен и зависим от селскостопанската работа на хората по нашите земи в периода на Възраждането и през 20-те години на миналия век, е бил краят на учебната година. Обикновено учениците били „разпускани“ на Гергьовден или най-късно на Петровден.

В миналото учебната година не е
била свързана с конкретна дата

През Възраждането в килийните училища, възникнали в края 18-ти и началото на 19-ти век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край са зависели най-вече от учителите – свещеници и занаятчии, разказа за БТА Мая Карагьозова, директор на музея. Някъде учителите преподавали само през зимния период, другаде обучението продължавало през цялата година, като училището се затваряло само на църковни празници.
Във взаимните училища рамките на учебната година се определяли от „спазаряването на даскала“, обикновено за шест месеца – от Димитровден до Гергьовден.
От средата на 19-ти век, със завръщането на руските възпитаници и стипендианти в България, започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започвала в края на август или началото на септември и завършвала през юни.
В края на учебната година, на Петровден, се е състоял публичният изпит, на който присъствали училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.
За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започвало два-три месеца по-късно. Проблемът бил поставен на учителски и епархийски събори през 70-те години на 19-ти век, докато накрая на събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища“, според който учебната година за селските деца е девет месеца.

Марин Дринов пръв регламентира
с писмо началото на учебната година

Първият документ, който регламентира началото на учебната година, е след Освобождението и е подписан от възрожденеца проф. Марин Дринов
През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г., информираха от музея.
В българските земи извън пределите на Княжеството учебните занятия започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден. Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.
Според съхранен във фонда на музея документ, окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но в някои райони, където учениците трябвало да бъдат задържани в училище след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат, децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

През годините учебният процес
се реформира доста динамично

По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година в градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища годината завършва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември, като начало на учебната година, се запазва до 1949 година.
По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942 г., когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 година учебните занятия завършват на 28 май за селските първоначални училища; на 4 юни за селските начални, прогимназии и основни училища; на 11 юни за градските начални, прогимназии и основни училища; на 22 юни за градските гимназии и средните училища. По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.
От 1952 г., под влияние на образователната система в СССР, се извършва промяна в рамките на учебната година – тя започва на 1 септември и продължава до 30 май. Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември.

ИЗТОЧНИК: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *