Православна вяра: Големите църковни празници през октомври | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Православна вяра: Големите църковни празници през октомври

Публикувана на: 26.09.2018г. 875 прегледа

На 1 октомври празнуваме Покрова на пресвета Богородица. На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри. Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на Света Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ. В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял Св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син. По молитвите и покровителството на Света Богородица арабите били прогонени от страната, а църквата учредила празника Покров Богородичен.

На 14 октомври честваме паметта на св. преподобна Параскева – Петка Търновска. Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново преди 780 години, през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. Патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година. Днес мощите на светицата се намират в гр. Яш, Румъния, в посветения на нея катедрален храм на града.

На 18 октомври честваме паметта на св. апостол и евангелист Лука. Свети Лука бил апостол от Седемдесетте и спътник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до колосяни: „Поздравява ви Лука, многообичният лекар“ (Кол. 4:14). Написал третото Евангелие и книгата „Деяния на светите апостоли“.

На 19 октомври почитаме покровителя на нашия народ св. Йоан Рилски. Преподобни Йоан Рилски се е родил около 876 г. Той се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Йоан отишъл на пълно уединение в „горната постница“, гдето съставил свят Завет. Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до днес.

На 26 октомври празнуваме паметта на св. Димитрий Солунски – Мироточиви. Той бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан на връщане от поход на Изток спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

Презвитера Моника Давидкова

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *