Старата част на родното ми Търново изпълва душата ми с тъга | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Старата част на родното ми Търново изпълва душата ми с тъга

Публикувана на: 09.10.2018г. 3681 прегледа

По стъпките на моето отдавна отминало детство

Вървя по стъпките на моето отдавна отминало детство и те ме отвеждат в старата част на родния ми град Велико Търново. Стигам до стария пазар (днешния площад „Стефан Стамболов“) и душата ми се изпълва с тъга. Картината е отблъскваща: разрушена настилка, кърпена тук-там с асфалт, по която множество коли се чудят как да се разминат и да паркират. На мястото на старата чешма сега има два контейнера, пълни със смърдящ боклук. Няма я и градската тоалетна в ъгъла на площада. Всъщност постройката е там, но отдавна не функционира. Всичко е променено, но не в положителна посока.

Някога на този площад беше пазарът – подреден и пълен с изобилие от плодове и зеленчуци. Сега оттук минават много туристи, провирайки се между колите, за да минат по ул. „Въстаническа“ и да стигнат до църквата „Свети Никола“ – архитектурен паметник, строен от Колю Фичето. В самата тясна улица изникнаха като гъби няколко семейни хотела, без да е помислено за паркоместа за колите на гостите. И сега под прозорците на всяка къщурка върху тясното тротоарче се мъдри спряла кола. Малкото площадче под църквата и то изнемогва от автомобилите върху него.

Стигам до Самоводската чаршия. Гледката се повтаря – навсякъде паркирали коли, от които туристът едва ли ще забележи забележителностите на тази емблематична чаршия. Тук се намира родната къща на писателя Емилиян Станев, реставрирани сгради във възрожденски стил – и какво от това – те просто не се забелязват сред общото гъмжило от коли. На тази чаршия преди години се снима прекрасният български филм „Търновската царица“. Напълно разбирам Камелия Тодорова, главната героиня във филма, която, идвайки наскоро в Търново за свой концерт, каза: „Чарът на Велико Търново се е загубил, понеже не съществува архитектурно продължение на старата част.

Като се гледа от долу нагоре, предишните хубаво подредени къщи сега ги няма. И как ще ги има, след като на преден план сега се издигат сгради, които скриват емблематичния изглед на стария град, а именно илюзията, че къщите са накацали една върху друга. Грешка е, че на мястото на кино„Модерен театър“ (някогашното „Девети септември“) се построи търговска сграда, значително по-висока от събореното кино – в резултат къщите, които се извисяваха над него и създаваха впечатлението, че са една върху друга, вече не се виждат от главната улица. По този начин чарът на стария град, възпят от писатели и поети, вече изчезва.

Продължавам нагоре по калдъръма, за да стигна до върха на „Варуша” – там, където премина безгрижното ми детство и където всяка къща бе огласяна от детски глъч. Тук сега времето е спряло. Навсякъде цари разруха. Къщите, в които някога е кипял живот, са напълно или полуразрушени от времето, изтърбушени и с поникнала буйна растителност върху тях. И сред тая печална гледка незнайно как издига снага висока незавършена сграда, на която мястото въобще не й е там, нито се вписва в заобикалящата я среда. Закрива цялата прекрасна гледка, която се разкрива към града. Това недоразумение се намира на ъгъла на ул. „Братя Миладинови“ (някогашната
„Работническа“). И питам се аз кой разреши на това място да се строи това чудо! Няма нужда да си специалист, за да си наясно, че това е грешка. Тъжно ми е, че този квартал е в този вид – сякаш след бомбардировки. А някога тук имаше тълпи от чуждестранни туристи, които запечатваха на фотолентите си целия град, разположен в подножието. И добре, че ги има все пак тия стари фотоси, за да знаят младите търновци колко красива беше старата част на града.

Цанка Кръстева

Коментари за "Старата част на родното ми Търново изпълва душата ми с тъга"

  • 09.10.2018 в 13:04

    Напълно съм съгласен ,че духа на В.Търново го няма на Варуша .То няма кой и да го поддържа .Старите полека лека си заминаха,младите се разпиляха по света.Струва ми се че на Варуша едва ли са останали 200-300 кореняци и горе долу толкова отскоро настанени там.Тъжно е когато вечер погледнеш от Стамболовия мост този чуден квартал и видиш ,че светят основно уличните лампи.А къщата на върха е рожба на хора, които не са търновци или ако са търновци нямат Търновска душа.

    Отговор
  • 09.10.2018 в 15:47

    Едно време , като малки и защото ни учеха така, смятахме, че това, което е пред нас, ще е прогрес. Сега виждаме, че не е така, виждаме, че, що се отнася до нашия град, е само регрес. Разбира се, че Новото трябва да се вътворява в Старото, но това е майсторство умение и любов, които липсват на управляващите. Тоест продължава се соц- в капреализмът с своята липса на вкус и жажда за пари. Социалистическите Етър, Полтава, Славяни, Партийният дом, улицата Васил Левски с грозните блокове, от които се рони цементът, откраднат сигурно за собствени нужди по времето, когато една торба цемент беше ненамеряема, тия грозни блокове на мястото на старите къщи, с цъфтящите градини под тях към Марно Поле,н сега там са цементирани площи грозни и недосмислени, с коли и без коли по тях, не, това е регрес въпреки новите блокове днес с новите „търновчани“, които едва ли жалеят за това, което ние наричаме старо Търново. И едва ли ще разберат за какво говорим. Придошлите се задоволяват със спектакли , с шум и речи, с празни празненства, но това качва рейтингът на всеки кмет. И така върви светът. Бездушни същества минават покрай кофите , от които боклукът се вади и разстила по земята от така наречените клошари, но равнодушните нищо не казват, миризма се разнася от и около кофите , това не смущава никого. Нищо не смущава никого. Пълно бездушие. Прогрес? Няма прогрес. Има нещо друго, има рушене на старото и замяна с безвкусица, това има. Търново е станало една безвкусица. Единствената надежда е в природата, дадена му от Бога, и тая природа , макар и постоянно рушена, или си отмъщава или като феникс от пепелта излиза с нова одежда, това е нейният прогрес, но не и нашият, човешкият! Погледнете само гробищата, те са страм за един народ. За всеки от нас, наричащ се българин. Изоставени гробове, треволяк, Управата не може да смогне при такова народно бездушие към отишлите си от нас, щом бездушието на хората към собствените им близки е такова. Инак много вярващи се навъдиха. Е, ВИП гробището се поддържа, нали е ВИП. Ние много обичаме да сме ВИП. Просто сме смешни, ако не бяхме трагични. Няма прогрес. Има липса на възпитание и вкус.

    Отговор
  • 09.10.2018 в 17:45

    Жалко за уникалния град, който някога имахме, тотална разсипия се шири отвсякъде и незнам къде ще му излезе края … Обаче и ние имаме вина, затова че предпочитаме да си седим пред телефони и компютри и да не ни е грижа за случващото се около нас, да не държим сметка за хората отговорни за тази разруха и тия кичозни и високи сгради, точно там където не им е мястото … Губим жителите, губим и туристите, мъчим се с някакви 3Д спектакли да замажем очите на хората, но истината е че града върви стремглаво надолу .

    Отговор

Вашият отговор на Валери Младенов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *