37 двойки от община Павликени са доказателство, че търпението и любовта са в основата на дългия и щастлив брак

37 ДВОЙКИ ОТ ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ СИ КАЗАХА ОТНОВО „ДА“ И ПОТВЪРДИХА БРАЧНИТЕ СИ КЛЕТВИ 50 Г. ПО-КЪСНО. Кметът на общината инж. Емануил Манолов попита всеки един от младоженците дали е готов да изживее живота си с избраната вече половинка и никой не каза „не“. Отговорите на повечето бяха кратки и категорични, някои от участниците в церемонията се шегуваха, че ситуацията е такава и няма как да не кажат „да“, имаше и шегаджии, които обясняваха на кмета, че са се хванали на хорото и ще си го играят до края. Имаше и такива, които казаха: „Ще видим“, но после с радост подписаха документа, с който се вричат в любов за следващите 50 г. Всички двойки получиха тържествения плакет на Община Павликени, за да помнят кога са препотвърдили брачните си клетви. Едно от тези семейства – Иван и Виолета

Георги и Пена Иванови

Блажеви, са се оженили точно на същата дата – 13 октомври, преди пет десетилетия.

Традиционният ритуал „Златни сватби“ се проведе за седма поредна година в Павликени. Тази година в празника имаше и една двойка, която отпразнува диамантената си сватба, която бележи 60 г. брачен живот.

„През 1958 г. се оженихме и тези 60 г. минаха като един миг. Когато си правихме тези дни равносметка със съпруга ми, и двамата си признахме, че не можем да повярваме, че са минали толкова години. Но живяхме щастливо, споделяме и добри, и лоши времена. Обаче винаги нашият приоритет е бил да си вземем образованието“, казва Люба Иванчева. След това разказва, че тя и съпругът й Стефан заедно са учили в София, после заедно се върнали в Павликени. Тя завършила първия випуск икономика и организация на селското стопанство и започнала да работи като главен икономист на Института по соята в Павликени. И останала там 35 г. Стефан Иванчев първо учил в Силнотоковия институт, после се прехвърлил в Слаботоковия, а когато се върнал в Павликени, работил в пощата, в радиовъзела, дори бил началник на радиомрежата. Двамата са родители на една дъщеря, която ги е дарила с три внучки. „Двете момичета вече са големи дами и благодарение на тях имаме и правнуци. Най-малката ни внучка още е ученичка в Езиковата гимназия в Ловеч. Като се обърнем назад, няма за какво да с

Иван и Георгия Калмукови

ъжаляваме, ние двамата сме създали 11 души, които вървят след нас“, казва още г-жа Иванчева.

„Ние сме се женили преди 50 г. в същата тази община. В Павликени се запознахме, тук се харесахме и заобичахме и създадохме дъщеря си Камелия“, разказва Иванка Донева и представя съпруга си Велчо, който веднага признава, че се влюбил от пръв поглед. И двамата не крият, че са имали и хубави, и недотам приятни моменти, но любовта винаги надделява. „Любовта ни научи да прощаваме. И се надявам да сме научили на това и дъщеря си, а тя да предаде на внука ни Венцислав същия този урок – че търпението и любовта са в основата на дългия и щастлив брак“, казва още г-жа Донева.

Двама прекрасни синове и двама внуци пълнят живота на Георгия и Иван Калмукови, които днес живеят в Караисен. Това е родното място на Иван Калмуков, а съпругата му е от далечното село Слатина, което се намира то Вършец и Берковица. „Дойдох тук да завърша средното си образование в техникума. Имаше курсове, след които започнах да работя в люпилнята. Моята специалност беше да определям мъжките и женските пиленца още в първите дни, като се излюпят“, разказва Георгия Калмукова. Съпругът й допълва, че, когато я срещнал, останал омагьосан от красивата й коса. Започнал да я ухажва и нежността му я обезоръжила.

Д

Иван и Виолета Блажеви – семейството, което преди 50 г. се е женило на същия ден – 13 октомври

ва-три месеца трябвали и на Георги Иванов да спечели съпругата си Пена. Той бил от Батак, тя – от Недан, но се запознали в Павликени, започнали да ходят на кино и на театър и така от представление на представление стигнали до брака. „Абе, съдба си беше. Една вечер трябваше да занесем багаж от неговото село у тях. Отидохме, но заваля, беше студено и той ми каза: „Къде ще те водя сега в този студ“. И аз останах. Неговите родители после ни разказаха, че се чудили има ли булка или няма, но на заранта, като видели обувките, си казали – ами има“, връща се 50 г. назад Пена Георгиева.

„Обичаме се, ядосваме се, правим компромиси. Не може без прощаване и компромиси да задържиш някого до себе си“, включва се в разговора и Здравка Цуцуманова. Тя пристига на церемонията под ръка със съпруга си Здравко, който казва, че още помни колко впечатлен бил от нея, когато за първи път я срещнал. „После имах време да разбера, че и душата й е толкова красива, колкото и лицето й и направих всичко възможно да каже „да“. Вярвам, че и сега ще каже „да“, споделя г-н Цуцуманов. После казва, че откакто са се заобичали, все са заедно. Общо било и хобито им на младини – туризмът. После заразили с тази любов и сина си, а сега по планините ходи и внукът им.

„Аз първо пуснах разузнаването. Трябваше да знам каква красавица съм си харесал. Но явно съм спечелил, защото вече 50 г. я обичам“, признава Кирил Киров. Той води невестата си от Бяла черква, където двамата живеят. Казва, че тогава изобщо не вярвал, че тя ще го чака да си изкара казармата, но когато се върнал от войниклъка и тя го посрещнала, той разбрал, че е време да сбъдне мечтата си и й предложил брак.

„Аз бях в гимназията, когато се запознахме и се започна една любов с писма… Някои още ги пазя. Ако видиш какви ми ги е писал, ще ти стане ясно защо съм го дочакала. Любов!“, казва и Илиянка Кирова, после допълва, че при първата им среща отнякъде звучала песента „Ако е грях, че те обичам толкоз много“, която и досега двамата продължават да обичат така силно, както двете си дъщери и четирите внучета.

С. БОЯНОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *