Янко Енев, баща на убития 20-годишен пешеходец, за което извършителят получи 3 г. условно: „Моето момче спаси четирима след смъртта си, убиецът му отпразнува бала си и ще става студент”

„Аз съм Янко Енев от Горна Оряховица – обикновен, тих и скромен български родител. Така, тихо и без обществено внимание, изпратих рожбата си към онзи, другия свят, за който всички твърдят, че бил по-добър. Дано да е така… България не разбра, че през октомври 2017 г. погребах детето си на 20 години.

Не организирах митинг или протест на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непосилна, разкъсваща болка от нелепата загуба. Ще кажете – много хора се сблъскват с тази съдба, не съм единствен. Така е, но трудно родителското съзнание осмисля и приема, че детето му е погубено като пешеходец, помляно на тротоара от безразсъден шофьор.

За сърцето няма да говорим, него могат да го разберат само хора, които са преживели моята трагедия. Като например, близките на другия пешеходец, загинал на място в това пътнотранспортно произшествие. Та ето я равносметката от черните хроники – петък, 13.10.2017 г., катастрофа, 18-годишен, неопитен, самонадеян шофьор, притежаващ книжка от месец, две жертви – на 20 г. и на 40 г., правомерно движещи се по тротоара, средна телесна повреда на петнадесетгодишно момче. За мен обаче статистиката е болезнено лична, без да съм фаталист. Не знам и не искам да знам причините. За мен измеренията са други – НЯМА ГО ДЕТЕТО МИ. И НЯМА ДА ГО ИМА ВЕЧЕ. ТОЙ Е МЪРТЪВ. УБИТ. В резултат на катастрофата момчето ми изпадна в мозъчна смърт. Дарихме органите му на четирима нуждаещи се. Бяха извършени четири животоспасяващи за тези хора трансплантации. Ирония ли е, благородство ли е, утеха ли е…? Всеки търси своето обяснение. Една година по-късно – 2 октомври 2018 г., Великотърновски окръжен съд, НОХД 311/2018. Подсъдимият съжалява – сигурно е така, животът му се е преобърнал, страшно е, неизвестно…, но е жив. Колко ли е тежко за родителите му – вероятно неописуемо и влудяващо… и аз съм родител, разбирам ги …., но те имат живо дете. Подсъдимият се извинява – на мен ми е безразлично… Признава се за виновен… хм, добър ход –съкратено съдебно следствие. Много съжалява за стореното, разбира се. Отекват думите на защитника – млад е, млад, да му дадем шанс да се поправи… Да се поправи, след като е извършил нещо непоправимо за две семейства. Защитникът му хладнокръвно и разпалено обяснява колко добър ученик бил и че ще става студент – това му е работата на адвоката, но мен не ме интересува… Може и да е вярно, може и да не е – днес всички са добри ученици. А ако търсим реципрочност на добрината – моето момче спаси четирима със смъртта си, а убиецът му завърши училище с отличие, отпразнува бала си и ще става студент. В съда сме, за да разберем как ще бъде овъзмездена една-единствена конкретна постъпка на този добър ученик. Тягостно и мъчително е, но моментът наближава. Последната изнемощяла и отчаяна бащина дума пред съдията е молба за ефективна присъда. В ушите и сърцата ни на опечалени родители на двете мъртви момчета обаче и досега кънти произнесената присъда: ТРИ ГОДИНИ УСЛОВНО. Е, сигурно наистина е бил много добър ученик!!! И млад, разбира се! След глътка отрезвяване се питам какво ли означава съразмерност и цел на наказанието, за които сме чували по телевизията. Дали това се има предвид?!? Това ли е смисълът на закона? Аз съм родител, чието дете никога няма да протегне отново ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще чувам само насън… Сигурно заради това не разбирам постановената присъда. Защо за други престъпления без причинена смърт извършителите лежат в затвора? Въпросите са много, но всички потъват в мълчание. Дали не трябваше да дам гласност на ужаса, който преживях преди година и с който живея и днес! Вярно, че в правото няма морал, но в очернената ми душа наред до страданието по непрежалимото ми чедо нагло и безпардонно се насади и усещането за безнаказаност и несправедливост. Надявам се с това писмо и гласността на моята болка по някакъв начин да постигнем така чаканата и жадувана справедлива ефективна присъда. В памет на моето момче – КРАСИ!“

СПИШ ЛИ СПОКОЙНО, СЪДИЯ МИЛЕВ?

ТОВА ПИСМО НАПИСА ДО „БОРБА“ И ДО ДРУГИ МЕДИИ БАЩАТА НА КРАСИ. Публикуваме го без редакторска намеса, защото то не може да бъде редактирано, не може да бъде съкратено или преразказано. Защото казва всичко. Потърсен за допълнение, почерненият родител сподели още, че в часовете след катастрофата той не е знаел нищо за сина си. Никой не му се обадил за трагедията, а телефонът на Краси бил изключен. Във фаталната вечер той и другата жертва – 40-годишният Димитър, се прибирали заедно от гостуване при приятелка. Красимир и Димитър били добри приятели въпреки разликата във възрастта. Изведнъж около 23 часа на 13 октомври м.г. на тротоара край болницата в града ги връхлита кола. Димитър е убит на място, Краси е закаран в търновската реанимация. Едва сутринта на 14 октомври от телефона на сина се обадил женски глас и чак тогава Янко Енев разбрал какво е станало и къде се намира момчето му и защо не се е прибрал у дома, за да бъде на другия ден на работа в Лясковец, където впрочем работи и бащата. Два дни по-късно Красимир умира и близките даряват органите му.

Сега остава надеждата, че Апелативният съд във В. Търново ще поправи явната несправедливост от една условна присъда за две убийства. Финансов иск ще се предявява срещу застраховател по този случай. За смъртта на 20-годишния Краси бащата ще иска около 100 000 лв., сочи предварителна информация. Вероятно такава ще бъде и сумата от страна на майката на убитото момче, която ще бъде предявена отделно, защото родителите са разведени. Тепърва в Апелативния съд ще има жалба от бащата Янко Енев с молба за ефективна присъда! Още по време на процеса в Окръжния съд той, адвокатката му и прокуратурата са искали ефективно наказание, което би могло да бъде от 5 до 15 г. затвор. Един от съдебните заседатели е подписал 3-те години условно с 5-годишен изпитателен срок на състава воглаве с Теодор Милев с особено мнение…

Нели СУКОВА

Сн. личен архив

8 коментара за “Янко Енев, баща на убития 20-годишен пешеходец, за което извършителят получи 3 г. условно: „Моето момче спаси четирима след смъртта си, убиецът му отпразнува бала си и ще става студент”

  • 15.10.2018 в 16:06
    Permalink

    За това бесилото на Бетенберг на жълтите плочки не трябва да спира да работи…

    Отговор
  • 15.10.2018 в 16:53
    Permalink

    съдия Милев, ще дадеш ли такава присъда за детето ти или роднина????да ти се връща тройно мъката на тези родители!!!дожимотен затвор без право на замяна!!!око за око, зъб за зъб!!!

    Отговор
  • 15.10.2018 в 16:56
    Permalink

    доживотен затвор или смъртна присъда, ако не, око за око, зъб за зъб, дотам ни докараха нашите Магистрати!!!

    Отговор
  • 15.10.2018 в 20:13
    Permalink

    Поредната гавра на българската правораздаваща система …

    Отговор
  • 16.10.2018 в 8:55
    Permalink

    Може би малцина се замислят как е възможно убийците/без значение волно или неволно убили човек/ да имат защитници/адвокати/.
    Това е недопустимо!
    Щом някой е убил човек, следва и той да бъде убит.
    Какви са тези глупости като съжалявам, но той е добър човек, той е млад, той е отличник, ще бъде студент!?!!??!
    НЕ, ТОЙ Е УБИЕЦ!
    УБИЕЦЪТ ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ ЧОВЕК ОТ МОМЕНТА ,В КОЙТО Е ПРЕКРАТИЛ ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!
    УБИТИЯТ нима не е бил прекрасен човек, не е бил млад, не е бил отличник, не е бил студент и т.н. с всички добродетели, характерни за човек.
    Бил е, но УБИЕЦЪТ е прекратил всичко това, след което УБИЕЦЪТ завинаги остава УБИЕЦ!
    УБИЕЦЪТ СЪЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УБИТ!
    ТОВА Е СПРАВЕДЛИВАТА ПРРСЪДА!!!!!!

    Отговор
  • 16.10.2018 в 10:25
    Permalink

    Не знам за ефективните и условни присъди, но този младеж трябва да го разходят из всички училища в околията да разкаже на 17-18 годишните ученици какво е преживял и как се чувства.

    Отговор
  • 16.10.2018 в 16:57
    Permalink

    Съдия Милев, Вие сте съучастник в това зло дело, защото не давате правосъдие.

    Отговор
  • 18.10.2018 в 0:29
    Permalink

    Без коментар съм просто….До кога се питам,до когааа?
    Всеки ден,всеки час едно младо,крехко и неволно създание си отива от този свят,без причина…Така млади и зелени децата ни си отиват без причинно,защото някой родители се чудят колко хубава кола да купят на маминото си синче,за да изпъкне и да не е като останалите.Той ще бъде по различен,той трябва да си личи,че има възможността да кара такава кола и да бъде различен от останалите,а това,че му липсва капка възпитание?..Не е от значение,та нали с пари всичко става,така и като се плати на дадения адвокат,разследващ и прочие,синчето ще бъде най-милото и всичко ще се преобърне и едва ли не момчето което е вървяло на тротоара е виновно,нали така? Нека обвиним него,то само това остава……Българийо,Българийо на къде отиваш…
    ПАРИТЕ НЕ ВЪЗПИТАВАТ,ПАРИТЕ НЕ УЧАТ НА НИЩО,ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ,ЗА МЕН ТОВА НЕ СА РОДИТЕЛИ!!!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *