67 четения

Проф. Христо Пимпирев: „Когато стъпиш на Антарктида, все едно си на друга планета”

Полярникът представи във В. Търново книгата си „Студеният юг”

ПОРЕДИЦА ОТ СЛУЧАЙНОСТИ, ДОСТА ПОЛИТИКА И ОЩЕ ПОВЕЧЕ КЪСМЕТ СА В ОСНОВАТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕКСПЕДИЦИЯ ДО АНТАРКТИКА, признава проф. Христо Пимпирев, който миналата вечер беше във Велико Търново, за да присъства на откриването на изложбата „Антарктика – поглед от другата страна на света“ и да представи книгата си „Студеният юг“.

„Да ви кажа честно, тогава си нямахме на идея в какво приключение се вкарваме. Обаче аз бях млад асистент в Софийския университет, имах съмишленици, бях любопитен, исках да изследвам, да откривам, да правя разни неща за първи път. Беше 1988 г., чествахме 100 г. от основаването на Софийския университет и аз и една група колеги решихме да ознаменуване тази годишнина с нещо, което не е правено до този момент. Тогава българи вече бяха покорили Еверест. Значи да катерим върховете отпадаше като опция. Сетихме се, че на Антарктида бяха ходили само двама българи, при това със съветска експедиция и решихме, че ще направим наша си и ще построим първата българска база на Антарктида. Гонеше ни млад ентусиазъм, не знаехме колко е сложна тази задача, оказа се, че това е национална мисия, външна политика, че даже и международна политика“, връща се назад във времето професорът.

За първи път той и колегите му си дали сметка колко голяма задача са си поставили, когато Англия и Съветският съюз взели да се състезават кой първи ще заведе българи на Антарактида. „Аз си бях намерил едно място на остров Александър, където има скали, подобни на тези в България. Исках да отидем там, за да ги изучавам, нали съм геолог. И разбрах, че там работят англичани. Написах им едно писмо, тогава така ставаше връзката – с писма, не по имейла, не по телефона. Междувременно предложих на тогавашния ректор на университета да поканим за годишнината д-р Майкъл Томпсън, шеф на „Бритиш антарктик сървиз”, геолог като мене, обаче много по-популярен“, разказва професорът. И понеже мистър Томпсън наистина бил известен, ректорът на Софийския университет веднага прегърнал идеята. Англичанинът пристигнал в България и цяла седмица разглеждал страната ни и се радвал на гостоприемството на колегите си. А те го довели даже и в Търново, за да види Царевец. „И като дойде време да си тръгва, ректорът ме дръпна настрани и каза: „Абе, дай да му поискаме нещо на този мистър Томпсън. Цяла седмица се грижим за него!“. И аз веднага отговорих – да поискаме да вземе двама души в експедицията си. Естествено единият ще съм аз. Той си се върна в Англия и десетина дни по-късно получихме писмо, че двама българи са добре дошли да тръгнат с англичаните за Антарктика. Ама Съветският съюз разбра, че като се обидиха онези руснаци. Как така ще молим англичаните за помощ, като сме най-близко със СССР!“, казва още проф. Пимпирев.

За да докажат добрите си намерения, руснаците поканили професора, тогава още асистент по геология и колегата му, в Ленинград. Двамата българи били посрещнати като правителствена делегация и натоварени на големите руски волги. „Аз бая се бях шашардисал от това внимание. Ама някак съм успял да им обясня, че ние отиваме с англичаните наука да правим. А те викат – е, добре де, и ние имаме кораби. Ще ви построим база. Няма да ходите с англичаните. И така четирима души заминаха с тях. После аз се сетих пак за англичаните и реших да ги питам как така и те изведнъж се съгласиха да ни вземат на кораба си. И питам Томпсън как така толкова бързо казаха „да“ на нашата молба. Пък той отговаря, че неговите хора били изумени как така българите се обръщаме към тях, а не към руснаците. Затова бързо върнали отговора. Ей така без да искаме, ние се намесихме в една доста сериозна глобална политика. Така тръгнаха нещата. Тогава сложихме първите две български къщи на остров Ливингстън“, признава проф. Пимпирев.

После обаче нещата се закучили. И пет години базата ни пустеела заради смяната в политическата система. На никого тогава не му било до камъните на Пимпирев, всички се занимавали с падналите тухли от Берлинската стена. И той получил предложение да тръгне за колумбийската джунгла. Авантюристичният му дух веднага се разсънил и геологът заминал за цяла година. Върнал се пак в джунгла, само че мрачна и студена. „Леле, голям шок изживях. Вървя и сам си говоря: „Къде дойде, бе човек!”, че ми бяха махнали и бюрото от университета. Тогава който си тръгнеше, не се връщаше. Пък аз се върнах“, въздиша изследователят. Много скоро той се сблъскал със следващата случайност – срещнал своя колежка геоложка, която вече била работила на испанския кораб, взел от нея адреса на испанските антарктици и им писал. Отговорът гласял: „Да, ще вземем шестима на нашия кораб, защото ни боли като гледаме как двете ваши къщи се рушат“.

Първите пътувания на българите били обезпечавани само от спонсори, но след това експедициите станали държавна политика и България влязла в кръга на 29-те държави, които управляват този континент.

ПРОФ. ХРИСТО ПИМПИРЕВ ЗАПОЧНАЛ ДА ПЪТУВА ДО ЛЕДЕНИЯ КОНТИНЕНТ КАТО РЪКОВОДИТЕЛ на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика. Станал учредител на Българския антарктически институт и негов председател и е такъв до днес. И вече 30 г. наблюдава как Леденият континент се променя. В началото полярниците имали само една радиостанция за връзка с останалия свят. Сега разполагат със сателитен телефон и по всяко време могат да говориш с всяка точка на земното кълбо. В началото пътували половин месец, за да стигнат от България до базата, сега им трябват три-четири дни, смяна на няколко самолета, кораб и лодка. „Аз хванах и романтиката на тези пътувания. Видях как Антарктида се променя. Ако преди 30 г. можехме да се преброим тези, дето отиваме до континента, сега ежегодно дотам стигат още 60 000 души като туристи. Чуждестранни туристически фирми се занимават с екскурзии в Арктика и Антарктика и доста българи вече могат да си позволят да заделят 100 000 лв., за да тръгнат на това пътешествие“, разказва професорът и признава, че заради туризма обаче екосистемата там започва много бързо да се променя.

„Нали знаете приказката за пеперудата, която тук махва с крило и в Япония става земетръс. Така и ние влияем на Антарктида. Там е най-чистата природа, кристален въздух, вода… Или беше, защото започнахме да хващаме увеличаване на тежки метали в перата на пингвините“, казва проф. Пимпирев. И признава, че е напълно наясно с това, че светът се движи и че уникалната красота на Антарктида привлича все повече хора. Казва още, че там условията са точно същите като на Марс. Най-ниските температури и на двете места са минус 89 градуса. Затова, когато стъпиш на Антарктида, все едно си на друга планета.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Един коментар за “Проф. Христо Пимпирев: „Когато стъпиш на Антарктида, все едно си на друга планета”

  • 17.10.2018 в 15:19
    Permalink

    На аванта всичко е прекрасно!!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!