Ултрамаратоните са голямата страст на Антония и Магдалена от Горна Оряховица

УЛТРАМАРАТОНИТЕ СА СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА АНТОНИЯ РУСЕВА И МАГДАЛЕНА БОРИСОВА ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Двете момичета са приятелки от детинство. По едно и също време са започнали да тренират лека атлетика, стадионът ги сприятелил, а може би и треньорите им, които също били приятели помежду си. И макар че Антония тичала за „Локомотив 55”, а Магдалена за „Локомотив 26”, двете заедно ходели по състезания и на спортни лагери. Пораснали са вече и всяка от тях е поела по своето житейско трасе. Антония е останала да живее в Горна Оряховица и се занимава с бизнес, който също е свързан със спорта. Магдалена живее във Варна, където е учител по физическа култура. Но и двете не пропускат възможността да тичат заедно и да предизвикват себе си, участвайки в екстремни бягания и изтощителни маратони.

Едно от последните им състезания е било краткото трасе на „Персенк ултра”, а „кратко“ означава… 52 км. „Стартът е в с. Орехово. Сигурно бяхме повече от 300 души на старта, хора на различна възраст и всичките с желание да избягаме това трасе, което всъщност е обиколка на връх Персенк и финалът пак е в Орехово“, разказва Антония. После допълва, че средното трасе е 110 км, а майсторското – 160 км.

Според правилата на състезанието всеки състезател предварително заявява колко километра ще тича. Не може да тръгне с желанието да покори първата дистанция, да се почувства сигурен и да хукне да бяга 110 км. На старта всеки участник получава временна татуировка, на която е начертано трасето с всички подкрепителни пунктове. „Тръгваме с раница на гърба, в която има задължително поне литър вода и храна, която да осигурява калории. Трябва да сме със специална екипировка и да имаме дъждобран. А и звънче срещу диви животни имаме, защото те просто изникват като от нищото“, допълва Магдалена. След това Антония уточнява, че всеки състезател има право да спре на подкрепителния пункт и да остане там, колкото желае. Времето на престоя обаче влиза в общото време, за което е премината дистанцията. „Може да не спираш, обаче това е свръхсилите ни. Изтощително е и безсмислено. Обаче има и друго, ако спреш и останеш прекалено дълго, ако хапнеш храна повече отколкото е добре за организма, тръгването става много трудно“, обяснява Антония. Миналата година тя поработила и като доброволец в едно от състезанията. Пробягала планираните за себе си 23 км и отишла да помага на хижа „Българка” до Трявна. Там посрещала и подкрепяла момчета и момичета, които били избягали вече 110 км. „Беше през нощта, ужасни метеорологични условия, заради които някои от състезателите се отказваха. Продължаваха по-добре подготвените, които успяваха да поспят 20-30 минути, да хапнат топла супа, която ние им приготвяхме и тръгваха отново по трасето“, спомня си Антония.

МОМИЧЕТАТА ПРИЗНАВАТ, ЧЕ МАРАТОНИТЕ, МАКАР ДА СА ТЕЖКИ ИЗПИТАНИЯ, СА ЗАБАВЛЕНИЯ, ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВИДЯТ КРАСИВИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ И ДА НАПРАВЯТ НОВИ ПРИЯТЕЛСТВА. Двете разказват, че когато стартират, състезателите все още имат сили да си говорят помежду си. Ситуацията коренно се променя след осмия час на тичане, когато всички са изтощени, но дотогава тичането наистина е забавно. „Даже се е случвало да се изгубим по трасето. Миналата година бягахме около Русе по едно чудесно трасе. Тръгнахме, обаче изпуснахме една табелка, която всъщност беше основната ни насока накъде да поемем. Първите я бяха видели, ама ние в основната група, където сме 200 човека, не сме й обърнали внимание. И си тичаме. По едно обаче се усетих, че трасето твърде често се повтаря, но нали си говорим, приятно е. Но на 20-ата минута вече и други се усетиха. А и се срещнахме с още една група, дето очевидно беше пропуснала табелата. Взехме да спорим те ли са прави, или ние, докато накрая решихме да се обадим на организаторите. Докато им обясним къде се намираме… Упътиха ни, но бяхме бягали 5 км повече още преди за започне същинското състезание“, разказва Антония.

И двете тичат почти всеки ден, за да се подготвят за състезанията. Антония тренира с група от още три приятелки, с които тичат по красивите и спокойни паркове в Горна Оряховица и Велико Търново. „Ако не отида след работа да тичам, главата ме боли. Тичането ме успокоява и уравновесява. Случвало ми се е да се усетя, че докато тичам, съм спряла да мисля за каквото и да било, главата ми се е изпразнила от неприятности и грижи. Това са щастливи мигове“, признава момичето.

Магдалена записва своите тренировки и състезания в дневник. Вписва там километрите, които е избягала, състезанията, трасетата, хората, които е срещнала, града, в който е била. В тази вълшебна тетрадка има вписани вече 223 състезания. Някой ден като нищо от нея може да се появи книга и дори методика за подготовка на маратонци.

УЛТРАМАРАТОНИТЕ, В КОИТО АНТОНИЯ И МАГДАЛЕНА УЧАСТВАТ, ИМ НОСЯТ ТОЧКИ. ТЕЗИ ТОЧКИ ИМ ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ТИЧАТ В ОЩЕ ПО-ТЕЖКИ СЪСТЕЗАНИЯ В ЕВРОПА И АЗИЯ. В тези големи международни маратони неподготвен човек не може да отиде. За там трябва да си натрупал не само точки, но и брой участия и да покажеш, че си финиширал, казват момичетата. Такива трасета са например в Трансилвания или Монблан, които са истински предизвикателства. Антония признава, че я привличат неистово, но още не се чувства достатъчно подготвена за тях.

„Аз мечтая за маратона в Барселона. Това е една обиколка на целия град и е класическата дистанция от 42,196 км. По цялото трасе стоят и те чакат хора, които те подкрепят. Четат името ти на екипа и те надъхват, като го крещят на глас. Искам да преживея това“, признава Магдалена, която от няколко години живее във Варна и работи там като учител по физическа култура. Не пропуска обаче маратоните, в които можа да участва с Антония.

Двете заедно сега се подготвят за маратон в Русе, който е… само 10 км. Но са решили да опитат да покорят голямата тройка. Голямата тройка са три трасета с различна дължина. Всяко от тях им носи медал, стига да го завършат. Когато преодолеят и трите трасета, момичетата ще получат медал под формата на звезда. Първият от маратоните е в Трявна, където Тони и Магда вече са тичали миналата година. Вторият е този, който тръгва от с. Орехово, той вече е зад гърба им. Догодина са решили да тичат 70-километровата дистанция в Пирин.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *