Александър Чохаджиев откри 4000 находки за 10 г. в могилата край Петко Каравелово | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Александър Чохаджиев откри 4000 находки за 10 г. в могилата край Петко Каравелово

Публикувана на: 31.10.2018г. 697 прегледа

4000 СА НАХОДКИТЕ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА МОГИЛА КРАЙ СЕЛО ПЕТКО КАРАВЕЛОВО ЗА 10 Г. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ. В повече от 100 щайги са събрани животинските кости, в още толкова – керамиката, разказва археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Александър Чохаджиев, който ръководи проучванията от самото им начало през лятото на 2009-а. През годините той е попадал на запазени дървени останки на повече от 7000 г., на огромни керамични съдове, костени сечива, бижута, направени от мидата спондилос. Сред находките му има и 22 тежести от хоризонтален тъкачен стан. Тежестите са глинени и са били подредени в редица, чиято ширина е била около 94 см.

„Някога мерната единица е била човешки лакът, станът е около два лакътя, т.е. бил е широк колкото самото платно, което са тъкали. Чергите и днес са толкова широки. Освен това доскоро на такива станове са тъкали в Скандинавието, ние ги познаваме добре от викингите“, обяснява Александър Чохаджиев. И допълва, че станът е от началото на петото хилядолетие и е наистина ценна находка за региона.

Проучванията на могилата в Петко Каравелово започнаха със сондажи през 2003 г. заради иманярски изкопи. Шест години по-късно разкопките станаха редовни. Екипът на Александър Чохаджиев проучва стратиграфията, всички напластявания и процесите, довели до образуването

Пол Баку

на могилата. Тя е по-малка от Хотнишката и като време е с 500 – 600 г. по-ранна. Става дума за началото на каменно-медната епоха, което е някъде около 4900 – 4800 г. пр. Хр., уточнява археологът, който още първите години успя да попадне на жилища от тази епоха, които го изненадаха с това, че са двуетажни.

„В самото начало на разкопките в Петко Каравелово изказах една хипотеза, че сме попаднали на голямо жилище, което вероятно е на три етажа и очевидно представлява някаква по-особена постройка. Колегите ми тогава ме погледнаха скептично, защото доскоро се считаше, че в

Част от тазгодишните находки

праисторията не е било възможно да строят на два етажа. Но вече е ясно, че такива жилища не са изключение”, категоричен е археологът.

Той успя да установи и нова строителна техника при работата си на могилата. Според известните до момента праисторическите хора са строили жилищата си с плет, измазан с глина. В жилищата в Петко Каравелово обаче се оказало, че първият етаж е построен само от глина. Възможно е да са използвали и сушени тухли, но това много трудно може да бъде регистрирано след тези 7 хилядолетия, които са изминали.

„С жилище беше свързана основната ни задача и това лято. Решихме да проучим едно негоряло жилище от най-ранния пласт на могилата, който е от около 5000 г. пр. Хр. Това жилище е може би най-странното от всички, които сме разкопавали досега, защото не е горяло, а е огромен масив от деструкции. Има запазени и много дървени конструктивни елементи. Успяхме да проучим целия план на това жилище, чиито размери са 6,80 м ширина и дължина 12,90 метра. То е било с преддверия и две помещения, като в преддверието и в едно от помещенията е имало пещи“, разказва Александър Чохаджиев.

Жилището излязло в сондаж, който археолозите направили миналото лято. Сондажът е по продължението на тръба, полагана през 70-те години, при това, без да бъде известен тогава археолог. Тръбата е нанесла достатъчно поражения върху могилата, но използвайки това нарушение, специалистите са успели да документират около 40 метра стратиграфски профил на селищната могила. Те установили с точност мястото на жилище от средния халколит, което е около 4700 г. пр. Хр. Жилището е с изключително богати находки, сред които забележителни по размери и изработка 12 цели съда. „Това лято отворихме нов сондаж, за да проучим още това жилище и първото нещо, което установихме, е, че в тази западна половина на могилата ерозията и дългогодишната земеделска обработка на терена са унищожили горните културни пластове. Орницата, или пръста, която е била орана, на места достига 30 – 40 см. През последните поне 100 г. могилата е била обработвана интензивно, затова и този горен сив пласт е много разбъркан, всичко буквално е смляно. Но установихме, че тази орница пресича поне три жилищни хоризонта“, обяснява археологът. В най-южната част на могилата, която е и най-запазена, има и едно късно халколитно жилище – 4600 пр. Хр.

ЗЛОВЕЩАТА НАХОДКА – ЧОВЕШКИ КОСТИ НА 7000 Г.

В това именно жилище през този археологически сезон излезе и най-голямата и зловеща находка на археолозите – колективен гроб с останки на пет индивида. Това са първите човешки кости, които излизат в Петко Каравелово, и са на близо 7000 г.

„Всички индивиди са мъже, най-възрастният е на около 40 – 45 г., най-младият – на 19. Няма данни за извършен погребален ритуал, костите са били нахвърляни в плитката яма. Буквално бяха преплетени, което се оказа много сложна теренна ситуация“, разказва археологът. И допълва, че костите са отлично запазени, което е изключителна рядкост в археологията.

За да изследва човешките останки, в Петко Каравелово, малко преди края на сезона е пристигнала Надежда Атанасова, антрополог от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Тя направила първите наблюдения и проучвания на терен, защото, колкото и добре да били запазени костите, когато археолозите започнали да ги вдигат, някои от тях се разпаднали.

Всички останки носят следи от насилствена смърт, са показали наблюденията на Надежда Атанасова. При някои от тях има белези за много сериозно насилие, което може да е било преди смъртта им или да са причинени при погребването, но тези факти няма как да бъдат доказани със сигурност. При някои от тях по позицията на ръцете може да се долови предсмъртна конвулсия, което говори, че е много вероятно да са били хвърлени в ямата полуживи, допълва Александър Чохаджиев. При единия от скелетите личи, че мъжът е опитал да предпази лицето си с ръка, но не е успял и костите на ръката и част от лицевия дял на черепа са размазани от парче стенна мазилка от изгоряла къща.

Надежда Атанасова е успяла да установи и няколко очевидни болести, които са носили индивидите. Единият е имал кариес, няколко са страдали от пародонтоза, почти всички имат епикондилит – заболяване на лакътната става, което е характерно за тенисистите. „Интересното е, че тези мъже го имат и на двете ръце, което значи, че са се занимавали с тежка физическа дейност, за да се получи тази патология, която е и болезнена. Единият има изваден зъб, личи че е зараснало мястото. И поне двама от тях имат следи от анемия“, изброява археологът.

Седем миниатюрни фигурки на животни е другата интересна находка, излязла в това жилище. Сред тях има няколко говеда и една, която напомня козел. Има и костени предмети, вече три от последните години. „Много са странни, озадачаващи са, не им знаем предназначението и се надявам след изследванията, които предстои да им бъдат направени, да научим повече. И трите предмета обаче показват три различни фази на изработката им. Единият предмет е видимо използван, вторият е в начална фаза на изработка, е третият е почти перфектно изработен.

КАНАДКА И ФРАНЦУЗИН РАБОТЯТ ЗАЕДНО С АЛЕКСАНДЪР ЧОХАДЖИЕВ В СЕЛИЩНАТА МОГИЛА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ЛЕТА. Лоранс Ферлан и Пол Баку са докторанти. Лоранс идва от университета в Квебек и се занимава с микломорфологията на пластовете, а Пол е докторант в Сорбоната. Интересува се от дървени отпечатъци и старателно описва всички горели парчета от къщата. Идеята е екипът да получи максимална информация за архитектурата и различните видове дървесина. До момента Пол е взел 300 проби от дървените останки.

От 2013 г. насам Александър Чохаджиев работи в могилата с финансиране от министерството на културата. Това лято държавата осигури на археолога 13 000 лв. Още 500 лв. получи обектът и от Регионалния исторически музей.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *