Селското училище в Джулюница събра очите на експертите от образователното министерство

Школото, в което половината ученици са ромчета, е първото иновативно в областта и е уникален модел на интеркултурно учебно заведение

В КЛАСОВЕ, СТРУКТУРИРАНИ КАТО ОТБОРИ, С ИМЕ И СЪС СПЕЦИФИЧНИ ЗАДАЧИ УЧАТ МАЛЧУГАНИТЕ В ОУ „П. Р. СЛАВЕЙКОВ“ В ДЖУЛЮНИЦА. Първото обединено училище в областта е иновативно и вече две години успява да защити този си статут пред Министерството на образованието и науката с уникален модел за интеркултурно учебно заведение. „Децата при нас са точно 50 на 50 българчета и ученици с ромски произход. За да върви учебният процес без да има драстично изоставащи и много напреднали, които да искат да избягат в града, ние трябва да поднасяме учебния материал по различен начин. Затова измислихме този модел на работа – всеки клас от І до ІV си има име и децата в класа си имат мисия, която изпълняват в продължение на четири години, докато не завършат началното си образование“, разказва директорът на училището Даниела Христова.

ПЪРВОЛАЦИТЕ В ДЖУЛЮНИЦА НАПРИМЕР СА КЛАС „ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ“. „От името им личи, че те залагат на практически умения. Това, което учат, могат да го видят, да го пипнат, да го помиришат, да го вкусят дори. Опитът ни показа, че само така децата усвояват наистина материала, с който са препълнени учебниците“, коментира г-жа Христова. И допълва, че, за да улеснят прехода на малчуганите от детската градина в училище, те са направили в класната им стая кътче за отдих и четене. В този кът има дърво на четенето, украсено с килим, на който децата могат да поседнат дори и по средата на часовете, ако се почувстват изморени. Имат занимания по йога, които са буквално задължителни в петък, когато не само учениците, но и учителите вече са на ръба на силите си, казва още директорката, която също ходи на йога, когато има време. И уточнява, че йогата е проект, който училището реализира заедно с великотърновската неправителствена организация „Амалипе“. За всички, не само за първокласниците, в следобедните часове училището е осигурило занимания по пилатес, йогалатес, нещо средно между йога и пилатес, танци, зумба.

Всеки първокласник си има дневник на изследователя, в който има повече експерименти, отколкото нещо написано. Там децата трупат семена, снимки, картинки и всякакви материали от опитите, които са правили по време на часовете.

„ВСЕЗНАЙКОВЦИ“ Е ИМЕТО НА ВТОРИ КЛАС В УЧИЛИЩЕТО В ДЖУЛЮНИЦА. Децата носят името си от миналата година и го получили, защото се оказали будни и любознателни. Тяхната основна мисия е да открият нови методи в обучението по математика, затова и децата, и техните учители учат този предмет под формата на игра.

Всички второкласници си имат таблети, които училището набавило бавно и постепенно пак по проекти. Учениците работят, като най-често са разделени на отбори, така правят проекти, решават задачи. Миналата година всезнайковците посветили цялото си време на цветята. Направили си градина и положили всички усилия нито едно цвете да не загине. Тази година темата за тях са животните.

ТРЕТОКЛАСНИЦИТЕ СА НАРЕКЛИ КЛАСА СИ „ПРИЯТЕЛИ“ И ТЕ СА ПЪРВИЯТ ВИПУСК, В КОЙТО СЕ ПРОВЕЖДА ЕКСПЕРИМЕНТЪТ С ДЕЦА НАСТАВНИЦИ. „Разделихме ги по двойки, като във всяка двойка има едно дете, което е силно и едно, на което училището му е трудно. Така на по-слабите ученици им е лесно да търсят помощ, защото я искат от свои съученици, от равни на себе си. И всички деца започнаха рязко да напредват, а за наша най-голяма радост нито едно дете, което се справя добре с учебния материал, не започна да изостава“, разказва още Даниела Христова.

Третокласниците започват всеки ден в училище с ритуал – винаги се поздравяват, подредени в кръг и с преплетени ръце. Имат си и с девиз „Силата е в нас“, който ги мотивира и ги вдъхновява. Имат си и ковчеже на приятелството, което е пълно с интересни цитати, поговорки, стихчета. Написани са от родителите, за да могат да участват и те в целия този експеримент, и от по-големите ученици в школото. Ковчежето е заключено с ключ на приятелството, който децата пазят като очите си.

Четвъртокласниците са избрали да се наричат „Пазители на историята“. Идеята за тяхната мисия е на класния им ръководител Петър Петров, който е и единственият мъж учител в училището в Джулюница. Заедно с него четвъртокласниците вече четири години събират легенди, предания и исторически сведения за Джулюница и за всички местности около селото. Съхраняват цялата информация в табла и във вестниче, което сами издават.

Голямата им идея е да направят база от данни за местните хабитати в зоната по натура. Затова децата събират всякаква информация за защитените животни и растителни видове.

ВСЯКА КЛАСНА СТАЯ В УЧИЛИЩЕТО Е ПОДРЕДЕНА СПОРЕД ЖЕЛАНИЯТА И НАСТРОЕНИЕТО НА ДЕЦАТА. Никъде чиновете не са наредени по обичайния начин, най-често са в кръг или в други геометрични фигури. Освен това всеки път, когато урокът позволява, децата провеждат дискусии. „Така се учат да защитават себе си и личната си позиция не с юмруци, а с аргументи, да се изслушват и да уважават мнението на другите. Учат се да говорят, да казват каквото мислят, без да се притесняват, че ще сгрешат, учат се, че са различни“, казва г-жа Христова, която е посрещала в училището си дори австрийския посланик. Децата й всяка година обикалят държавните институции, за да сурвакат министри благодарение на активното сътрудничество с „Амалипе“.

ОУ „П. Р. СЛАВЕЙКОВ“ В ДЖУЛЮНИЦА Е ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ ОТ МИНАЛАТА УЧЕБНА ГОДИНА. В него се обучават ученици от І до Х клас. Две са вече паралелките – по една в VІІІ и ІХ клас, в които учениците учат професия и тя е „Работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене“. Учат се да бъдат помощници в кухнята и ще могат да работят в цеховете, които произвеждат храни и хранителни продукти в областта.

„НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА Е ДА ИМАМ ФИНАНСОВА СИГУРНОСТ, КОЯТО ДА МИ ДАДЕ СПОКОЙСТВИЕТО ДА РАБОТЯ САМО ЗА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС. Сега постоянно пишем проекти, защитаваме някакви идеи, които да ни осигурят някакви средства. Те са толкова минимални, че някое градско училище едва ли ще се занимава с тях. Но аз нямам избор. Трябва да защитя няколко проекта, за да имаме таблети, интерактивна дъска, техника“, признава Даниела Христова и не крие, че най-голямата й болка остава невъзможността да поддържа сградата на красивото училище, строено с парите и труда на жителите на Джулюница.

Училището има статут на иновативно и тази година, след като в края на миналата експерти от Министерството на образованието направили поредната си проверка, за да видят дали школото заслужава статута си. „Те май повече се възхищаваха и изумяваха от това, което виждат в класните стаи. И само снимаха с телефоните си това, което децата бяха изработили заедно с родителите и учителите си, сякаш виждат извънземни постижения. А ние просто работим така, че на децата да им бъде лесно да усвояват материала в учебниците“, казва директорката.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА