Търновски етнограф изследва историята и традициите на курбана | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Търновски етнограф изследва историята и традициите на курбана

Публикувана на: 08.11.2018г. 950 прегледа

ТРАДИЦИИТЕ И ИСТОРИЯТА НА КУРБАНА ИЗСЛЕДВА ЕТНОГРАФЪТ Д-Р МИГЛЕНА ПЕТКОВА, КОЯТО Е И ЗАМ.-ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Ритуалът, в който се преплитат суеверия и религия, е описан още в Стария завет, стигнал е до нас доста променен и е оцелял, въпреки че църквата го определя като езически. Някога хората са жертвали първата си реколта и най-младото и най-красиво животно. То задължително е мъжко, без никакви белези по него. Така е повелявала традицията и хората са вярвали, че дадат ли най-милото, ще получат благословията на божествата.

„Думата „курбан“ е арамейска и означава „доброволно дарение“, а също така и „кръвна или безкръвна жертва, принесена по усърдие“. В Стария завет тази кръвна жертва се приема и се е смятало, че за да стигнеш до Бог и той да чуе молитвите ти, трябва да дадеш нещо свое, всъщност трябва да дадеш най-милото си. Затова хората са правили и кръвна, и безкръвна жертва. Принасяли са в дар първата си селскостопанска продукция, което е безкръвната жертва, или са давали в дар жертвени животни“, обяснява Миглена Петкова.

След това разказва, че още със зараждането на човечеството, когато хората са започнали да се занимават със земеделие и скотовъдство, са разбрали, че от природните сили зависи каква ще е реколтата и ще оцелеят ли животните. А така силите на природата са оказвали съществено влияние и върху техния живот. Затова са започнали да се опитват да противодействат и са осъзнали колко са безсилни и безпомощни пред бедствията. Единственото, което им е било по силите, е по някакъв начин да умилостивят природните стихии. Затова и има обреди срещу градушка, за дъжд, против суша.

АВРААМОВАТА ЖЕРТВА Е КУЛМИНАЦИЯТА НА КРЪВНАТА ЖЕРТВА В СТАРИЯ ЗАВЕТ. Авраам чува гласа Господен, който го призовава да принесе в жертва своя син Исак, като по този начин той ще докаже колко почита Господ. Той е бил готов да жертва сина си, но когато посяга да го посече, гласът на ангел господен го спира.

„Всичко се променя с раждането на Иисус Христос и с кръвната жертва, която той дава. По-скоро саможертвата, която той извършва, слага край на тази кръвна жертва, приета в Стария завет. Може би помните думите, които Христос изрича: „Милост искам, а не жертва“, според църквата трябва да са ни достатъчни, за да не правим повече кръвна жертва. Новият завет признава най-вече евхаристията, или това е безкръвната жертва, като се смята, че тялото Иисусово са обредните хлябове, а виното е кръвта Му“, разказва етнографът и допълва, че тази велика саможертва изкупва греховете на цялото човечество и затова не е необходимо повече да се правят кръвни жертви.

Всички тези наслагвания на вярванията през вековете обаче няма как да бъдат премахнати от съзнанието на хората и църквата приема до известна степен курбана по начина, по който го разбираме и извършваме днес – като кръвната жертва. „Но се смята, че този курбан се принася в дар на светците, които са посредникът между Бог и човека. Всъщност омилостивяват се светците, но това не е същинската кръвна жертва, която Христо с извършва, затова според църквата курбанът е действащ и свещен, когато се освети в храм, когато се извършва от свещеник по канона на ортодоксалната християнска религия. Курбан, извършен при оброчищата не го признават, ако, разбира се, там не присъства свещеник“, казва още д-р Петкова, която е посветила научните си търсения и на оброчищата, които през Възраждането са били именно такива събирателни места.

ДНЕС ПРАВИМ КУРБАН ЗА ЗДРАВЕ ПРИ ОСВЕЩАВАНЕ НА КЪЩА, КОЕТО ПАК Е ЗА ЗДРАВЕ НА СТОПАНИТЕ. Днес курбанът е благодарствена жертва, но доста често в него като ритуал надделява и суеверието, защото хората вярват, че веднъж започнат ли да правят курбан, трябва да е завинаги. Иначе ги застигат бедите, казва още етнографът.

Обикновено хората избират да направят курбана на голям православен празник – Гергьовден, Петковден, Голяма Богородица, Никулден, Ивановден, Спасовден. Курбан може да се направи и на празника на селото или града, за да бъдат здрави жителите му. Има обаче и още традиции – например на Малка Богородица се дава курбан за здраве на децата, в деня на св. Иван Рилски жертвата е за измолване на здраве, ако бушува зараза или болест, курбанът за нова къща е най-добре да се направи на Петковден. Отделни професии също дават курбан в зависимост от светеца покровител. Такъв например е рибният курбан на Никулден. Овчарите са избрали Гергьовден, за да заколят агне, пчеларите измолват здраве на св. Прокопи. Те пък раздават парченца от извадените пити.

„Има още много традиции за това къде се коли жертвеното животно, какво върши жената, какво мъжът, какво задължително има на масата освен курбана. Разбира се, курбанът се готви по различен начин – без никакви подправки, защото те отнемат от магията на ритуала“, разказва още Миглена Петкова.

НАЙ-ВЕРОЯТНО ОТ ИСЛЯМА Е НАВЛЯЗЛА У НАС ТРАДИЦИЯТА ЗА ДАВАНЕ НА КУРБАН. За исляма този ритуал е на особена почит и един от големите празници за тази религия е именно Курбан байрам, който се прави в чест на приключване на поклонението в Мека.

Традицията по даването на курбан съществува и в юдаизма, където се вярва, че молитвите биха били по-искрени, ако човек даде нещо свое.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *