54 четения

Съд хранилище на 7000 г. реставрират в лабораторията на Търновския музей

СЪД ХРАНИЛИЩЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 7000 Г. РЕСТАВРИРАТ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Съдът е от последните разкопки в праисторическата селищна могила в Петко Каравелово, където вече 10 г. работи екипът на археолога от музея Александър Чохаджиев.

„Находката излезе, когато работихме в най-ранното жилище на могилата. Работната ни хипотеза е, че този съд може да е строителна жертва. Т.е. става дума за ритуал, подобен на този, който и ние познаваме от нашия фолклор – за вграждането на сянката на девойка в основите на нова сграда. Начинът, по който е счупен съдът и начинът, по който бяха разпилени парчетата, ни навежда на тази мисъл, без, разбира се, да сме категорични в предположенията си. Но има едно основно счупване, сякаш е пуснат на земята отвисоко и се е разбил на няколко големи парчета. След това се е дочупил под тежестта на пластовете пръст“, разказва помощник-реставраторът Александра Янакиева, която в момента лепи парчетата керамика така, че в крайна сметка огромният съд да придобие цялостен вид. Александра работи под ръководството на шефа на реставраторите д-р на историческите науки Иван Чокоев, а през лятото е член на екипа на Александър Чохаджиев. Младата реставраторка е завършила археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и от 2013 г. копае в Петко Каравелово. Тя е и тази, която е имала късмет да попадне на находката.

Съдът е от ранния халколит, което означава 5000 г. пр. Хр. Вместимостта му е 150 литра, но реално е възможно да събере 130 литра. Най-вероятно хората са съхранявали в него зърно. Формата му е неправилна, дъното твърде стеснено и най-вероятно е стоял подпрян до стена или забит донякъде в земята, разказва още Александра. И допълва, че съдът е прекрасно украсен с два допълнителни цвята – бяло и червено. Оригиналните краски са се запазили благодарение на това, че жилището не е горяло. Освен това самите шарки са много любопитни. Те наподобяват У и обърнато У“, казва Александра. И допълва, че това лято археолозите попаднали и на стенописи, които имат същата украса.

По лентова технология е бил изработен съдът според реставраторите. Това ще рече, че майсторите някога са навивали глината на руло, след това са съединявали двата края, за да стане кръг. И така кръг след кръг се е появил този съд. След това е бил старателно загладен отвън и отвътре. Тази технология е позната и до днес, казва Александра. И признава, че съдът е изпечен отвътре навън. Така отвътре е станал червен, а отвън е останал черен. След това е била нанесена и украсата.

СЕГА АЛЕКСАНДРА ПОДРЕЖДА ПАРЧЕТАТА НА СЪДА КАТО ПЪЗЕЛ. ПЪРВО Е ТРЯБВАЛО ДА УКРЕПИ ЧЕРВЕНОТО И БЯЛОТО, ДА ПОЧИСТИ ФРАГМЕНТИТЕ, ДА ИЗЧАКА ДА ИЗСЪХНАТ И ЧАК ТОГАВА Е ЗАПОЧНАЛА ДА ГИ НАПАСВА. „Предстои сега заедно с д-р Чокоев да направим една конструкция от метал, за да запълним липсващата част от съда. След това се лепи фибранът и накрая върху него се поставя гипсът. Цялата тази конструкция трябва да е лека, за да не поврежда оригинала“, обяснява Александра. Най-накрая тя ще трябва да възстанови и украсата и то така, че да е максимално близо до истинската.

Десетина са вече съдовете с толкова сериозни размери от селищната могила в Петко Каравелово. Иначе по-малките са около 200. Всички те са реставрирани и се съхраняват в Регионалния исторически музей на старата столица.

С. БОЯНОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!