Именик: Д-р Николен Стойнов: "Вярвам, че свети Николай Чудотворец винаги ме е направлявал в живота и професията" | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Именик: Д-р Николен Стойнов: „Вярвам, че свети Николай Чудотворец винаги ме е направлявал в живота и професията“

Публикувана на: 06.12.2018г. 3319 прегледа

За 30 години в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ името на д-р Николен Стойнов се е превърнало в синоним на професионализъм. Хирургът не си води статистика на колко човека е помогнал, нито очаква подаръци в знак на благодарност. Уважително и човечно се отнася към болните, затова три години е отличен в класацията „Лекарите, на които вярваме“ и е притежател на десетки други медицински награди. Специалистът има забележително чувство за хумор, което винаги помага в напрегнати ситуации и е в състояние да вдъхне оптимизъм и сили на колегите в екипа.

Д-р Стойнов е кръстен на своите дядо и баба по майчина линия.

„Дядо ми се казва Нико, бил е художник, а баба ми – Елена. Тя работела като моделиерка и имала шивашко ателие в Асенова махала. Майка ми съчетала двете имена и така избрала моето. Винаги в нашето семейство Никулден е бил почитан заради двамата именици в рода“, споделя хирургът.

На празника той събира най-близките си хора на традиционна трапеза. Винаги има приготвен рибник, а подготовката за блюдата започват няколко дни по-рано. Казва, че няма спомен в миналото да има неотпразнуван Никулден в дома му и самият той много държи да се спазва този обичай. В себе си носи иконата на св. Николай Чудотворец и е убеден, че светецът бди над него и го направлява в живота и кариерата. Вярва в Господ, ходи на църква и всяка сутрин преди да тръгне за работа се кръсти.

На именния си ден специалистът ще отиде в болницата само, за да почерпи и това се превръща в единичен случай, при който си взима почивен ден. Този ден обаче вече е отработен, тъй като в предходното дежурство направил шест операции. Казва, че се чувства неестествено да бездейства вкъщи, като гледа телевизия или просто релаксира, затова и има пълна неизползва отпуска.

Д-р Стойнов е първият лекар в семейството, баща му по професия е икономист и дълго години бил директор на изчислителния център във Велико Търново. Майка му е дългогодишен учител и директор на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в старата столица и твърди, че от нея прихванал хуманитарното в живота. Още в гимназията проявил афинитет към медицината, макар че имал сериозни постижения в областта на физиката и дори за кратко мислел, че може да се развива в тази насока. Все пак желанието да бъде лекар надделяло и започнал подготовка за кандидатстудентски изпити. По оновa време имало т.нар. райониране, тоест младежите и девойките в региона, желаещи да учат медицина, според разпоредбите на тогавашното здравно министерство имали право да следват само в Плевен. Това ограничение обаче специалистът отчита като плюс, защото твърди, че нивото на обучението във вуза било много високо.

Нямал колебания за специалност, на която да се посвети и още в началото на следването избрал хирургията.

„Тя е мъжка специалност и решава проблема на момента. Виждаш резултатите от труда си почти на мига или в следващите дни. Много хора ми казваха, че е тежка специалност и за нея няма празник, делник – винаги си на работа заради спешността. Това изобщо не ме уплаши, а дори ме мотивира. Харесва ми, че в работата наистина спасяваме човешки животи, колкото и хвалебствено да звучи“, заяви д-р Стойнов.

Завършил с втория най-висок успех от випуска и това му дало право да избере къде да бъде разпределен след дипломирането. Тогава било невъзможно новозавършил лекар да започне работа в болница, тъй като първо, всички отделения били пълни с кадри, и второ, трябвало младите доктори да извървят йерархията от периферните звена към лечебните заведения. Затова започнал кариерата си като лекар в цеха в Захарни заводи в Горна Оряховица, а после около година работил в радиозавода в старата столица, което му давало право в определени дни от месеца да идва като специализант в хирургията. После нещата се развили много бързо, защото се освободило едно работно място в отделението през 1988 година. Явил на конкурс, в който имало 14 кандидати, и спечелил желаната позиция.

„Минах всички нива на хирургичното развитие – първо бях специализант, поеха ме д-р Манчев и д-р Костова, след това станах специалист – т.нар. ординатор, после старши ординатор и преди 6 години станах началник на отделението. За това време работата в звеното много се промени, но не само тя, екипът, пациентите, оперативните техники, материалната база претърпяха трансформации. Пациентите станаха по-взискателни, по-информирани, преди всяка операция сърфират в интернет да си проверят диагнозата и да знаят какво да очакват след интервенцията, което е хубаво, защото имат някаква предварителна нагласа“, заяви той.

Той обяснява, че благодарение на по-доброто лечение някои болести вече са изчезнали, но пък са се появили други. Например, когато бил по-млад лекар, в търновската болница се правели годишно около 100 операции – стомашна резекция. Това се налага при неправилно лекувана язва и е много тежка интервенция, при която се отстраняват 2/3 от стомаха. Сега на 5 години се прилага тази процедура веднъж. За съжаление, в отделението отчитат бум на злокачествени тумори на дебелото черво.

Медикът се е сблъсквал със стотици интересни случаи в кариерата си, които разделя на куриозни, травматични и патологични. Най-тежко преживява случаите на пациенти, пострадали тежко при катастрофи. Казва, че при тях се налага сериозна екипна работа, понякога отстраняване на големи участъци от чревния тракт или ампутиране на крайници. Смята, че колкото и голям професионалист да е един лекар, тези политравматични операции и човешки нещастия не могат да го оставят безразличен.

Преживява дълбоко и случаите, в които, въпреки че е дал всичко от себе си, операцията е продължила дълго, отстранил е злокачествения процес или патологичния участък и реално интервенцията е завършила успешно, но пациентът след това умира от полиорганна недостатъчност. Съвсем наскоро имал такъв случай, борил се живота на майката на негов приятел. Трябвало да се отстранят 2/3 от тънките й черва, тъй като били патологично променени след лъчетерапия по повод онкологично заболяване. Жената починала няколко часа по-късно, защото не издържала оперативната травма.

Имал е и десетки пациенти от търновския ъндърграунд, известни с екзотичните си прозвища. Оперирал е и Петко Стрелеца от Лясковец, който през 2014 година уби командоса Емил Шарков и рани трима негови колеги. В такива моменти медикът напълно се абстрахира от това какъв е човекът, който лежи на операционната маса, защото за него всички са пациенти и заслужават помощ.

Освен началник на Втора хирургия д-р Стойнов е и управител на ДКЦ към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. За четири години успял да увлече нови 25 лекари, голяма част от които млади специалисти.

„Опитвам се да подавам ръка на младите лекари, които току-що са взели специалност и работят в търновската болница. Казвам им, че всяко начало е трудно и дори първите месеци да имат по 2-3 пациента, с времето ще си изградят име, ще докажат уменията и знанията си и нещата ще се променят в правилната посока. Бъдещето е пред тях, а на нас се пада отговорността да ги подкрепим и осъществим приемствеността в професията“, допълва той.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *