Търновски учител възстановява стари бижута и ги подарява на приятели за късмет | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Търновски учител възстановява стари бижута и ги подарява на приятели за късмет

Публикувана на: 14.12.2018г. 23 прегледа

Мечтата на Стефан Ангелов е да изработи сокай

 

ВЕКОВНИ БИЖУТА, С КОИТО НАРОДНИТЕ НИ НОСИИ СА СТАВАЛИ ОЩЕ ПО-ПИЩНИ, ВЪЗСТАНОВЯВА ДНЕС УЧИТЕЛЯТ СТЕФАН АНГЕЛОВ. Той разучава историята на носията, проучва накитите и особено цялата символика на елементите в тях и пресъздава украшенията, макар и със съвременни и не много скъпи материали.

„Тази ми страст е отскоро, но установих, че съм я носил откакто се помня. Като бях хлапе, танцувах в ансамбъл за народни танци в Дряново, където съм роден. Но сега, като се върна в онези години, си давам сметка, че повече съм се захласвал от носиите на големите. Гледах пищността на костюмите, с които те танцуваха на сцената и как накитите – особено по женските носии, танцуват някакъв свой собствен си танц, докато танцьорите играят“, разказва Стефан Ангелов. Признава, че голям танцьор така и не станал, но пък любовта му към фолклора се очертава да е завинаги.

Бабите и дядовците от село Скалско, където той прекарвал летата си, са виновни за тази му любов. „Вечно бях или на едното село, или на другото. Седяхме вечер край огнището и аз попивах като гъба всички истории, легенди, предания, които те ми разказваха. Нито за секунда не съм се съмнявал, че навън дебне Змей Горянин да си вземе най-хубавата мома от селото. Знаех всичко за самодивите и самовилите. Тогава за първи път видях носиите им. Обличаха ги само на празниците, а аз все ходех да ги пипам, защото ми бяха много интересни и на всичко отгоре една с една носия не си приличаше“, разказва Стефан. После допълва, че с времето разбрал, че всяка жена, която пристигала в селото като снаха, идвала с носията на родния си край, затова и носиите на всички били различни. И се предават от баба на внучка, от майка на дъщеря.

„На Великден си слагаха накитите. Женските носии бяха изключителни, много пищни и много красиви. Мъжете имаха по-богато украсени калпаци само по Коледа. Коледарските калпаци бяха с пуканки, сребърна пара отпред на челото и нещо лъскаво, за да отблъскват злото“, разказва Стефан Ангелов. Тогава той си дал дума, че някой ден ще разказва за всичко това и ще показва красотата на българската народна носия.

Много години по-късно, когато вече избрал професионалния си път и започнал да се занимава със самодейни групи и да работи с деца, Стефан Ангелов решил, че да учи с малчуганите само стъпки и обредни песни, не му е достатъчно. Решил, че след като ще ги въвежда в един толкова магичен свят, то без символиката на накитите не може. Затова сам, собственоръчно, изработил всички накити за коледарските и лазарските носии на своите деца. „Първо търсих да купя, но се оказа, че това не ми е по джоба. Затова запретнах ръкави. Първите ми накити за малките лазарки се получиха съвсем любителски, но установих, че ми харесва и започнах да чета повече, да опитвам, да правя експерименти. Накитите ми станаха по-сложни, със сложни преплитания и възли“, споделя г-н Ангелов.

Приятелите му започнали да подпитват с какво толкова се занимава, че пропуска срещи и отказва поканите им за кафе. И на една такава среща, Стефан се появил с няколко накита. Дамите в компанията ахнали и веднага поискали той да им изработи накит.

ПЕНДАРИ Е ИМАЛО ВЪВ ВСЕКИ НАКИТ – И В ЖЕНСКИЯ, И В МЪЖКИЯ. Пендарите са символ на богатството и затова някога най-пищните носии с най-красиви накити са били носени от заможни българи, разказва Стефан Ангелов и показва последния накит, който е направил – той е мъжки и е от Егейска Македония. Натрупан е с пендари и до всяка паричка има подкова, която пък е символ на късмета. Между пендарите и подковите майсторът наслагал спирали, които символизират вечността и безкрайността на живота. По накита има и много звънчета, защото звукът от камбанките има лечебна сила, което вече е доказан научен факт. По накита, който мъжете са носили на гърдите си, Стефан Ангелов наслагал и бляскави камъни, които са против уроки и да гонят злите сили.

Някога накитите са били от злато или сребро или пък от метал, който наподобявал злато и сребро. Днес Стефан Ангелов ги прави от съвременни материали, не особено скъпи, но пък също толкова лъскави и красиви.

НА ТАЙНО МЯСТО ВЪВ ВСЕКИ НАКИТ СТЕФАН АНГЕЛОВ ВРЪЗВА ВЪЗЕЛЧЕ, НАПРАВЕНО ОТ 77 ПО-МАЛКИ ВЪЗЕЛЧЕТА. Дори и собственикът на бижуто няма представа къде точно е завързано това възелче, което е магия против зли очи. „Не е случайно, разбира се, числото. 77,5 билки берем на Еньовден и всяка от тези 77 билки лекува една от 77-те болести. Половинката е за онази болест, без име“, обяснява майсторът.

И признава, че негови накити са ходили вече по фестивалите в Жеравна и Широка лъка. Знае, че има бижута, отпътували за Германия, Франция, Великобритания.

СОКАЯТ – БОГАТИЯТ ДАМСКИ СВАТБЕН НАКИТ – ТОВА Е МЕЧТАТА НА СТЕФАН АНГЕЛОВ. Засега майсторът все още не се е престрашил да изработи такъв сокай, защото признава, че е сложен, много богат на орнаментика и тежък като символика. „За първи път научих какво е сокай, когато бях някъде в началното училище. Нашата учителка ни разказва, че някога тревненци отишли при валията да измолят разрешение да си построят часовникова кула. Валията казал, че ще им позволи, но само при едно условие – жените да се откажат от сокаите си. Сокаят прилича на корона, затова той искал да ги лиши от гордостта и красотата им. Но жените се отказали, прежалили тази си царственост, представяш ли си какъв дух са носили“, казва Стефан Ангелов, който има още едно необичайно хоби – плете терлици на пет куки. Научили го бабите в Сколско, където фамилията на Стефан някога притежавала къща. После къщата била продадена на англичани, които коренно променили старата сграда, в която Стефан Ангелов е отраснал. „Когато разбрах, че ще я продават, отидох там и спасих едно старо глинено гърне на 100 г., много снимки на мъжете в моя род, снимки от жътвата и от няколко селски сватби и ключа от портата. Сега го пазя като талисман и като обещание пред мен самия, че някой ден ще си върна къщата“, казва Стефан Ангелов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!