174 четения

Стефан Калчев – собственик на охранителна фирма: „Парадокс или? Държавата позволява на Сергей Гушкан от Молдова да работи във Велико Търново, а полицията – не”

КАЗВАМ СЕ СТЕФАН КАЛЧЕВ, ПОЛКОВНИК ОТ ЗАПАСА, И СЪМ СОБСТВЕНИК НА ЕДНА ОТ ОХРАНИТЕЛНИТЕ ФИРМИ, КОИТО РАБОТЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕГИОНА. И ИСКАМ ДА РАЗКАЖА пред най-четения областен всекидневник за това как се тълкуват законите в България и как малка фирма като моята оцелява в местната бизнес среда.

В условия на огромния недостиг на кадри и прогресивно намаляване на населението откликнах на апела на Агенцията по заетостта и Бюрото по труда във Велико Търново и наех няколко лица, преминали през техни курсове за преквалификация, платени от националния бюджет. Похвално е, че правителството осигурява средства за обучение по редки професии, каквато се оказва и тази на охранителите. По този проект назначих трима души, сред които и Сергей Гушкан. Мъжът идва от Молдова, където е завършил висше образование в Държавния университет „Григорий Цамблак“ в Тараклия. Притежава абсолютно всички документи, включително свидетелства за съдимост у нас и там, медицински и даже българска лична карта, издадена на негово име след съответните процедури. Преди да започне работа при мен Сергей, е пребивавал две години в страната без проблем и е кандидатствал за преквалификация по програмите на българската Агенция по заетостта, след което има и изряден трудов договор с моята фирма „Авангард СОД“. Перипетиите обаче започнаха, след като от Областната дирекция на МВР във Велико Търново ми назначиха проверка по закона за частната охранителна дейност.

БЛИЗО ПОЛОВИН ГОДИНА ВМЕСТО С ЕЖЕДНЕВНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА ОХРАНА ЗА МОИТЕ КЛИЕНТИ БЯХ АНГАЖИРАН С ИЗГОТВЯНЕ НА СПРАВКИ И НАБАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ. Парадоксалното бе, че от мен се изискваха и справки за доста хора, които отдавна вече не бяха във фирмата. Контактувам с членове на нашата браншова организация и им споделих какво се случва с моята фирма. Всички бяха единодушни, че никъде в страната няма подобна практика, а в мен постепенно започна да се загнездва съмнение за тенденциозност. Почти целия си съзнателен живот съм прекарал в служба на страната си, преминал съм през почти цялата йерархия на Българската армия и имам изградена ценностна система във времена, в които, за разлика от сега, понятията: „чест“, „дълг“, „достойнство“ и „правила“ са били водещи. И през ум не ми е минавало даже да нарушавам законите в държавата, а вместо да си гледам спокойствието след пенсиониране, тръгнах да правя частен бизнес и да създавам работни места. Всичко това лесно може да обясни объркването ми, след като получих констативен протокол от полицията, в който се казва, че договорът, сключен от „Авангард СОД“ със Сергей Гушкан, е незаконосъобразен и трябва да го изгоня.

Попаднах в ситуация на пълен нонсенс. Защо да гоня българин с издадена от нашата държава лична карта и документи за постоянно пребиваване. Освен това при наемането му на работа по законови изисквания на българската Агенция по заетостта и Бюрото по труда, както и по правилата на реализирания проект, аз задължително трябва да осигуря на Сергей заетост по специалността, която същата държава му е дала и да сключа с него трудов договор.

МОИТЕ ЮРИСТИ МИ ПРИПОМНИХА И ЧЛ. 18 ОТ ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, в който се казва, че всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, който активно търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Молдова е сред кандидатите за членство в ЕС и част от Европейското икономическо пространство, но това са само детайли по случая. Така на практика излиза, че държавата ни е приела Сергей, който се чувства българин и иска да се реализира в България, като изкарва честно прехраната си, осигурила му е обучение и преквалификация и е дала права на български фирми да го наемат. България и Европейският съюз са му осигурили средства за адаптиране към родния пазар на труда, а великотърновската полиция – не разрешава. Апропо, в заключение ще спомена само, че разговарях неофициално с един от ръководителите на дирекцията във Велико Търново, чието име засега ще спестя, заради представите си за чест и лоялност. Той ми каза: „Г-н полковник, колегата, който ти е правил констатациите е сбъркал“. Попитах го кой ще плати разходите по делото, след като ги осъдя, а той ми отвърна, че ще го накаже, а разходите ще поеме МВР. Все още се колебая как да постъпя и дали да заведа дело, което после същата държава с парите от моите данъци ще плати, само защото някой властимащ не си е свършил качествено работата или е имал „други“ интереси. По-тревожното е как да обясня на един българин, който по стечение на обстоятелства и геополитики е бил откъснат от Родината си, но е намерил пак път към нея, че не е желан тук и няма право да работи честно и да плаща данъците си тук!

Записа Стилян НАЙДЕНОВ

Сн. авторът

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *