5 четения

Миглена Петкова, етнограф в Регионалния исторически музей

„От Игнажден започват коледните празници, които са с богата обредност и символика”

 

НА 20 ДЕКЕМВРИ С ИГНАЖДЕН ЗАПОЧВАТ КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ С БОГАТА ОБРЕДНОСТ И МНОГО ИНТЕРЕСНА СИМВОЛИКА. Игнажден е денят, в който почитаме паметта на свети Игнатий Богоносец. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и преди много години той е бил всъщност началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според традициите на този ден жените в семейството стават призори, за да накладат огъня, да замесят тестото и да сложат край огнището гърнето за вариво. Бързат да приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия си гост, полазника. Той влиза, отива първо при дръвника и взема една пръчка от дъбово дърво, трески или пръчки и влиза в къщата. Никога не влиза празен, за да не изгони берекета от домакинството. Хвърля пръчките в огнището и благославя: „Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“ Докато полазникът благославя, всички домашни стоят около него с благоговение, мъжете гологлави, а жените с кръстосани ръце и на всяка слава викат: „Амин, дай Боже!“.

Много е богата нашата обредност на този ден, но също толкова интересни са и легендите за полазника. Едната от тях разказва, че Дядо Господ и Богородица обикаляли домовете, преоблечени като просяци. Там, където ги посрещали с хляб и сол и с обич, те благославяли дома и хората в него. Където ги напъждали, и те били не особено дружелюбни.

Освен много богатата обредност, Игнажден е свързан и със сериозни забрани. Една от тях е за жените, които още не са раждали. Те на този ден например не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им.

На Игнажден според народните вярвания не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – „за да не излезе берекетът“. Жените не трябва да шият, перат или плетат, за да няма болести през годината. И още нещо интересно – сутринта преди изгрев слънце жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НАРОДЕН ПРАЗНИК В ЗИМНИЯ КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ Е БЪДНИ ВЕЧЕР, празнуван на 24 декември, в навечерието на Коледа. Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден и завършват на Коледа. Наричан още „Суха Коледа“, „Кадена вечер“, „Божич“, този ден се свързва с надеждата за плодородие, здраве и благополучие. Денят се отличава с много обреди и обичаи, които в миналото са се спазвали стриктно, за да се осигури семейното благополучие.

Според традицията подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на обредни хлябове – посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят, придружени с ритуали и песни. В хляба се пъха сребърна пара, а в някои краища на България и дрян за здраве. Основният хляб е кръгъл, наричан е бил „боговица“, „вечерник“, „коледник“. Той се украсява с кръстен знак, кръг или символично изобразени елементи от стопанската дейност – рало, орач с волове, кошара с агънца, лоза… Момите приготвят или украсяват специални краваи, които ще дадат на коледарите. За малките коледарчета, които обикалят през деня и благославят за здраве, се правят коледни кравайчета, наричани още колачета.

На бъднивечерския огън се отделя голямо внимание. За празника мъжете приготвят специално дърво, което ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича „бъдник“ и трябва да е здраво и родовито, затова обикновено се избира крушово, дъбово или буково дърво. То обаче е готово за бъднивечерския огън, едва след като се „мироса“ с осветено масло.

Трапезата на Бъдни вечер е много интересна. Около нея се събира цялото семейство и според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. На домашните животни тази вечер се дава да опитат всички ястия, за да са здрави и силни.

Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, затова не се реже или боде хляб, за да не му се нарани душата. Топлият хляб е опасен, защото в него има душа: към него може да се приближава, когато душата си е отишла на полето, когато хлябът е студен. Или както у нас казват „хляба трябва да си обиколи нивата“.

Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да опитат от нея. Преди да се седне на масата вечерята непременно трябва да бъде кадена, за да се прогонят злите и нечисти сили от дома. Седнали веднъж, членовете на семейството не трябва да стават, а ако това се налага, се върви приведен, за да натежават, да се привеждат от зърно житата. Стремежът е вечерята да започне по-рано, за да узряват по-рано посевите.

Всъщност цялата ни обредност е свързана с плодородието. Затова, след като семейството се нахрани и трапезата се вдигне, децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват класовете само на една страна. След вечерята в семейството стават различни гадания – за времето, здравето, плодородието, за любов и женитба. А после празничната атмосфера от Бъдни вечер се прелива в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост.

На 25 декември се чества Рождество Христово, или по народному Коледа. На този ден не се работи, а след тържествената църковна служба и празничните хора се правят взаимни посещения и гостувания. На Коледа се отговява, като се преминава от постно към мазно ядене. Тогава вече на празничната трапеза се слагат блажни ястия, баница, прясна пита.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *