Възрожденският лекар Марко Павлов и неговата „Лекарня” в Търново

ВЪЗРОЖДЕНСКО ТЪРНОВО Е НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК НА РАЗКАЗИ ЗА ОТМИНАЛИ СЛАВНИ ВРЕМЕНА И ЗА ГОРДИ БЪЛГАРИ. И този разказ е за една такава личност – д-р Марко Павлов, основател на първата аптека в България.

Д-р Марко Павлов е роден в Македония през 1784 г. Завършил е медицинско образование в Монпелие, Франция, и е първият дипломиран български лекар. Участвал като лекар доброволец в Наполеоновата армия, впоследствие работи във Франция, Мароко и Егейските острови. Взел активно участие в Гръцката завера. След края на въстанието се завърнал в родината си. Установил се в Пловдив, където създал семейство и станал доверен лекар на пашата. В края на 1822 г. последният се преместил в Търново, придружен от д-р Марко Павлов. Отдавайки се на лекарската си практика, той се оказал безпомощен да се бори с болестите без лекарства. Това го принудило през 1823 г. да поръча лекарства и вазерия от Франция. Тази година се смята и за рождена на първата аптека в България. За нуждите на професията бил нает специален дюкян наречен „Лекарня” (намиращ се срещу Конака (днес музей „Възраждане и Учредително събрание”). В него докторът едновременно е извършвал прегледи и приготвял лекарства.

Запазените документи и спомени ни пренасят в атмосферата на възрожденската аптека. Състояла се е от приемна, склад и лаборатория. В приемната вазерията (за съхраняване на медикаменти) била подредена върху рафтове, по азбучен ред и тегло. Имало специални долапи, където се съхранявали силно действащи медикаменти. В приемната, освен голяма маса и писалище, имало и подвижна стълба, която помагала за достигане на най-горните рафтове. Зад приемното отделение имало врата към лабораторията, обзаведена с маса с рафтове, мивка, сита, хавани, машина за смилане на твърди дроги, нож за рязане на корени и големи преси.

След смъртта му на 18 януари 1864 г. „Лекарнята” наследява синът му Георги Марков, завършил Цариградското медицинско училище. По-късно приема гръцко поданство и името Георг Маркизис. „Лекарнята”, основана от баща му, станала известна сред търновското население като Маркизевата аптека. Тя останала в негови ръце до 1886 г., когато концесията му била отнета и поверена на Панайот Славков, завършил Медицинско училище в Букурещ, Румъния. През 1900 г. П. Славков продал старата вазерия от „Лекарнята” и преместил аптеката в ново помещение на „Баждърлъка”, като я преименувал на „Пчела”.

Съхранените документи от 80-те години на ХХ в. разкриват причината за възстановяване на първата възрожденска аптека. От тях се разбира, че България била единствената страна от социалистическия лагер, която нямала аптека музей. Това подтикнало управляващите да се замислят около възможността да се направи функционираща такава, което да ни нареди наравно с останалите социалистически страни. Подготовката около честванията, свързани с 1300-годишнина на българската държава, дала възможност да се възстанови и аптеката. Като замисълът е освен музей тя да бъде и действаща. Така една идея, която се заражда като част от социалистическото съревнование, довежда до възраждане на българската памет.

Къщата, в която се помещавала аптеката, била реставрирана с помощта на арх. Живко Драгомиров. Фармацевтът Богомил Вачев събрал документи, свързани с историята на аптечното дело в региона, открил и запазената вазерия от „Лекарнята” на д-р Марко Павлов. На вратата на аптеката музей е бил поставен голям надпис „ЛЕКАРНЯ”. През 1981 г., аптеката музей била отворена за посетители. В следващите месеци е възстановен и горният етаж, където е живял д-р Марко Павлов със семейството си. Тук били изложени портрети на търновски лекари и аптекари, стари копия на рецепти и бележки от лабораторни изследвания. В началото на 90-те години на ХХ в. аптеката музей е затворена.

Разлиствайки книгата за впечатления на посетителите на музейната аптека „Лекарня д-р Марко Павлов” четем: „… Влизайки в нея сякаш се върнахме 150 години назад…”; „Прекрасно е делото по възстановяване на стари наши ценности, които винаги повдигат българското самочувствие….”. Тези мисли обобщават всичко – за времето, духа, родолюбието, начинанието и силата на възрожденеца д-р Марко Павлов. За нас – наследниците на възрожденско Търново, остава да помним, че примерът на миналото е урокът на бъдещето.

Д-р Атанаска СТАМБОЛИЙСКА

РИМ – Велико Търново

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *