329 четения

Д-р Димитър Георгиев е единственият специализант в Първа хирургия за последните 10 години

Преди 4 години своята специализация в Първа хирургия на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново стартирал младият лекар Димитър Георгиев.

Той е от старата столица, на 29 години, и е първият лекар в семейството, а изборът му да се посвети на медицината бил неочакван дори за самия него. Казва, че животът го срещнал с хора, които го вдъхновили да се развива в тази сфера и дал всичко от себе си да стане лекар. За разлика от повечето му търновски колеги, които са завършили биологическа паралелка в ПМГ „Васил Друмев“, той не е възпитаник на това училище. Завършил е СУ „Емилиян Станев“, а в последните си ученически години се възползвал от помощта на учителките Росица Петрова и Иванка Ванкова, при които ходел за кратко на частни уроци.

„Не вярвах, че ще успея да стана студент по медицина, защото за 2 години трябваше да наваксам материал, който учениците в профилирана паралелка учат за 5 години. Кандидатствах в София, Варна и Плевен, с надеждата, че все някъде ще ме приемат“, разказа той.

Бил приятно изненадан, след като и от трите вуза му дали зелена светлина и то във всички специалности, които посочил – медицина, стоматология и фармация. Избрал да следва в Плевен. Там се запознал със съпругата си д-р Лилия Николова-Георгиева, специализант по педиатрия в търновската болница, която на Бъдни вечер го дари със син.

Идеята им била след дипломирането си да заминат да работят в Германия, затова няколко месеца учили немски език и дори получили покана за интервю за работа там. В същото време тогавашният здравен министър направил промяна в наредбата за специализациите, даваща на младите лекари две минимални заплати като месечно възнаграждение. Това ги задържало в България. Въпреки че не заминали, досега почти всеки месец д-р Георгиев получава на електронната си поща оферти за работа в Германия.

„Не пращат покани само на мен, но и на много други мои колеги. Не са ме изкушавали да тръгна натам, но аз съм човек, който обича да анализира и често си мисля какви щяха да са предимствата, ако бях отишъл там. Истината е, че където и да си, винаги ще има положителни и отрицателни страни“, твърди д-р Георгиев.

Младият лекар никога няма да забрави първия си работен ден – 1 февруари 2015 година. Още тогава му направило впечатление голямата възрастова разлика от около 30 години, между него и останалите медици в екипа. Въпреки това станал приятел с тях и с ръка на сърцето казва, че може всичко да им сподели. Казва, че колегите му дали „азбуката“ в хирургията и винаги ще им е благодарен за вниманието и отдадеността. Единствените му терзания са, че липсва приемственост в професията, тъй като освен него няма друг в отделението, който да продължи работата.

Специализантът разказва, че през изминалите 4 години е имал много интересни случаи, но подчертава, че хирургичната дейност винаги е екипна работа и заслугите за добрия изход от лечението са на всички, участвали в операциите.

„Спомням си един пациент, който беше на границата между живота и смъртта. Преживя 4 операции и оцеля. Имаше абсцес с неясен произход в корема, след което се наложиха чревни резекции, реоперации и т.н.“, споделя д-р Георгиев и продължава, че преживява случаите си в отделението. Помни починалите си пациенти и не забравя диагнозите им. Прехвърля наум всичко, което с колегите му са направили, за да ги спасят и анализира какво друго е можело да се приложи, за да се предотврати фаталният край.

Заради тежките случаи в звеното напоследък започнал да гледа по друг начин на живота и да отделя повече време за най-важните неща – семейството, близките и приятелите. Още свиква с бащинството и с това вкъщи да го очакват любимата жена и първата им рожба. Мъникът плаче често и е неспокоен, защото има колики, но татко винаги го гушка и успокоява, помага с грижите и безпроблемно сменя памперси.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!