96 четения

Документи и сведения за учителката Райна Княгиня пази Държавният архив

Правнучката на Райна Княгиня доц. Наталия Футекова гостува днес във Велико Търново, за да се срещне с ученици от старата столица. Дамата, която се занимава с бизнес, ще разкаже на тийнейджърите за пътя, който е извървяла, за успеха, който човек може да постигне, стига да не се отказва от мечтите си. Срещата с доц. Футекова е част от инициативата на Градския ученически парламент, наречена „Известните от другата им страна“. Разговорът е от 18 часа във Freedom 21.

НЯКОЛКО ОРИГИНАЛНИ ДОКУМЕНТА ЗА РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА, ИЗВЕСТНА КАТО РАЙНА КНЯГИНЯ, ПАЗИ ДЪРЖАВНИЯТ АРХИВ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Сведенията са свързани с трите години, които Райна Княгиня е прекарала в старата столица като учителка в Девическата гимназия. „Тези сведения са запазени в книга с писма на Девическата гимназия. Пазим и ръкописи на известния краевед Йордан Кулелиев, ръкописи, на базата на които той прави статия за нея. Съхраняваме и писма между него и уредничката на къщата музей „Райна Княгиня“ в Панагюрище“, разказва директорът на Държавния архив в старата столица Ивелина Димитрова.

Документът за назначаването на Райна Футекова като учителка в Девическата гимназия през 1879 г. е едно от ценните богатства в търновския архив. Райна Княгиня е назначена да бъде учителка със заповед на министъра на просвещението на 1 ноември. Напуска през 1882 г., но този документ в архива липсва, защото самата книга на Девическата гимназия е само до 1880 г.

„Търновската девическа гимназия е едно от двете училища в България, открити през тази 1879 г. Другата гимназия е в София и също е девическа. Но тази в старата столица е по-голяма, ученичките тук са били 119, а в София – само 49“, разказва още г-жа Димитрова. И допълва, че Райна Футекова е била една от трите учителки в това училище.

„В книгата, която пазим, е посочена и заплатата й, която е била 125 франка. С толкова започва при назначението си, след това възнаграждението й става 2000 франка. Може би е интересно и това, че в ръкописите на Йордан Кулелиев се разказва и за това какви предмети е водила тя, а те са били закон божи, ботаника, или естествена история, българска история и ръкоделие”, уточнява Ивелина Димитрова. След това припомня, че всъщност Райна Попгеоргиева Футекова, която добавя към името си и фамилията на съпруга си и става и Дипчева, е учила в Москва акушерство, но тук не е преподавала такава дисциплина.

В ръкописите на Кулелиев има преписано и едно писмо, в което той задава няколко въпроса на един от синовете й – ген. Дипчев. Кулелиев пита генерала защо майка му не се връща в родния си град, когато се прибира от Русия, а идва в Търново. И генералът отговаря, че тя е водила дълга преписка още докато е учила в Русия с митрополит Климент, който е първият директор на гимназията, и вероятно благодарение на тази кореспонденция, Райна Княгиня се оказва в Търново през 1879 г.

РАЙНА (РАЙКЯ) ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА-ДИПЧЕВА СА ВСИЧКИ ИМЕНА НА ИЗВЕСТНАТА КАТО РАЙНА КНЯГИНЯ българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски. Тогава тя е само на 20 г.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания, бита е, изнасилвана и

Книгата на Девическата гимназия и страници, които пазят информация за Райна Княгиня. Книгата се съхранява в Държавния архив

малтретирана, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието й във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания”. Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.

След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Имат петима синове, Райна осиновява и момиченце – Гина. Успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология. Умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *