92 четения

Първият шеф на туризма във Велико Търново навърши 75 г.

Йордан Андреев – от бедно момче от село Павел до директор на Интерхотела

ЙОРДАН АНДРЕЕВ Е НАЙ-ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ДИРЕКТОР НА ИНТЕРХОТЕЛА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Ръководил го е в ерата на Тодор Живков, после и по времето на „Мултигруп“, които приватизираха най-големия хотел в Централна Северна България, както и преди да се пенсионира по времето на сегашния му собственик – Георги Георгиев. Утвърждаването на старата столица като туристически град става именно покрай интера. Тук отсядат и се забавляват първите туристи, организират се първите конкурси за Мис и култовият конкурс „Мелодия на годината“. Именно Андреев е „двигателят“ на това, а името му завинаги ще остане в новата история на града. „Винаги чета „Борба“, откакто се помня, това е моят вестник. Всички събития и развитието на Интерхотела са били отбелязвани от него. Вече съм на 75 и оставам сред най-верните ви читатели“, отбелязва Йордан Андреев, когото потърсихме да направи ретроспекция на дейността си като един от най-изтъкнатите стопански ръководители в региона.

РОДЕН СЪМ ПРЕЗ ЯНУАРИ 1944 Г. В СЕЛО ПАВЕЛ, КОЕТО Е ЧАСТ ОТ ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ НА БИВШИЯ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪГ. Родителите ми са обикновени хора – безпартийни работници – и двамата са сираци. Дядовците ми и по бащина, и по майчина линия са убити по време на Първата световна война. От 1950 г. със семейството ми живеем във Велико Търново. Почти не се свъртах у дома, особено през лятото. Щом майка и татко отиваха на работа, с другите хлапета от махалата взимахме топката и по цял ден ритахме на игрище „Спартак“, което се намира в района на железопътната гара до южния възел. Бяхме успели да се сприятелим с войниците, които тогава работеха в хлебозавода, а след игрите те ни черпеха с топъл хляб.

След основното си образование завърших сегашната Старопрестолна гимназия по икономика, след което ме пратиха да отбия войнския си дълг в Школата за запасни офицери в Плевен. Втората година от службата ме направиха зам.-командир на взвода в моето поделение за противовъздушна отбрана. Командирите ми имаха голямо желание да остана в армията, но аз имах други планове и се записах студент в тогавашния ВИНС във Варна. Спомням си, че тогава със съквартиранта ми в бедните студентски години изкарахме първата година на консерви, хляб и люти чушки. За да изкараме по нещо, с колегите работехме като докери на пристанището. Винаги имаше работа за разтоварване на 50-килограмови торби с цимент и захар. Лятото пък се цанихме за сервитьори по „Златни пясъци“. Във Варна срещнах и прекрасната си съпруга. Като завърших университета, бях разпределен за началник на отдел „Търговия“ в община Златарица. Като младо семейство обаче искахме да се развиваме във Велико Търново. Седмици наред „трупах смелост“ и след дълго чакане успях да вляза при председателя на Окръжния народен съвет. Той ми съдейства за работа тук в тогавашното държавно предприятие „Хранителни стоки“. СПОМНЯМ СИ, ЧЕ НЕ БЯХ ПРИЕТ РАДУШНО, ЗАЩОТО ТОГАВА В ПРЕДПРИЯТИЕТО НЯМАШЕ ВИСШИСТИ И ВСИЧКИ ЗАВИЖДАХА И ГЛЕДАХА НА МЕН КАТО НА ЗАПЛАХА. Още от пристанището обаче трудът не ме плашеше и се наредих да товаря и разтоварвам като редовите работници. Поддържах и доста контакти с бившите си съученици. Няколко от тях работеха в механа „Медовина“ и ме молеха да ги замествам, като са в почивки или отпуски. Тогава ме направиха началник-отдел към ДСО „Търговия на едро“, но си работех и като сервитьор. Знаете как е при младите семейства без подкрепа – непрекъснато имахме нужда от пари. Беше ми трудно, защото денем работех основната си работа, а след 18 часа хващах таблата в механа „Медовина“. Не минаха и два месеца и ме предложиха за зам.-директор на цялото ДСО „Търговия на едро“, което тогава имаше 120 магазина само в Търново. Все си мисля, че това ми назначение бе нещо като експеримент на властимащите, защото аз не бях партиен член, макар и да бях на ръководни позиции. Последва и обединението на двете предприятия за търговия на хранителни и промишлени стоки в ДСО „Нармаг“, което държеше в региона 240 магазина. Най-важният ни проблем бе въвеждането на т.нар „самообслужване“. Първият магазин във Велико Търново, където бе въведено, бяха халите, макар старите продавачи да не бяха съгласни. Успехът обаче дойде бързо и по този начин преустроихме и магазин „Янтра“ срещу театъра. За тогавашните времена да влезеш сред стоката и да си я избереш и сложиш в кошница, след което да идеш до касата и да платиш, бе новост. Построихме такива иновативни супермаркети и в „Триъгълника“, на ул. „Ниш“, на „Пишмана“, „Чолаковци“. При нас се отвориха и първите магазини, които работеха до 22 часа.

Записа Стилян НАЙДЕНОВ

(следва продължение)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!