Параграф 22: Наталия от Киргизстан и дъщеря й Светлана още живеят без самоличност в Страхилово

Петър Станчев: „Ако имах пари, щях да осъдя държавата. Социалните не ни дават дори дърва!“

 

ДРАМАТА НА НАТАЛИЯ ОТ КИРГИЗСТАН, КОЯТО ОТ 20 Г. ЖИВЕЕ В Страхилово със съпруга си Петър Станчев без никакъв документ за самоличност, продължава. В същото положение е и 48-годишната й дъщеря от първия й брак Светлана, която също живее в селото. Сега при тях е и внукът на Петър и Наталия от сина им Расул, който работи в Чехия. Младият мъж праща пари за родителите си и благодарение на това, те оцеляват някак си на ръба на мизерията. Наскоро Светлана претърпяла много сложна гинекологична операция в болницата в Горна Оряховица, където буквално й спасили живота. С помощта на приятели и с помощ от общината в Полски Тръмбеш интервенцията станала възможна.

СВЕТЛАНА НЯМА СТАТУТ НА БЕЖАНЕЦ И СЪЩО НЯМА САМОЛИЧНОСТ. Преди няколко години тя напуснала столицата на Киргизия Бишкек, където била омъжена и имала дете. Заради бунтовете там тя била подложена на тормоз, запалили жилището й, убили кучето й и тя се принудила да дойде в България при майка си. Престояла три години в бежанския лагер в Овча купел, но после й бил отказан статут на бежанец. Сега тя няма къде да отиде, защото от дома й в родината няма и помен. Никакво имущество там няма и Наталия, защото още преди 20 години, когато поела за България със съпруга си Петър, разпродала всичко. После малкото спестени пари свършили. Днес Наталия е на 63 г. и няма нито пенсия, нито помощи. Живеят с пенсията от 176 лв. на Петър Станчев, който все още поработва като строител където може. През социализма той отишъл на гурбет в Бишкек и там срещнал Наталия, оженили се. Дошли в България, но на жена му така и не бил издаден документ за някакъв статут. После изтекъл и паспортът и сега тя е никоя в правния мир.

СЪС СЛУЧАЯ СА ЗАПОЗНАТИ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ У НАС, а на посещение в Страхилово са ходили от миграцията във В. Търново и в момента се работи по сложния казус. Ходили са и социалните, но са отказали дори дърва за голямото семейство. Добри хора обаче не оставят Петър и семейството да мръзнат и се притичат на помощ.

„Обаждаха ми се от президентството и ни казаха, че със случая е запознат външният ни министър. Но само толкова. Ходил съм къде ли не, при всички депутати и министри. Всички ни съчувстват, но не правят нищо. Ако имам пари, ще осъдя държавата, защото това е геноцид. Светлана и Наташа нямат нищо общо с политиката, те са едни обикновени хора и не са бандити. Сега жена ми щеше да има вече 20 г. стаж у нас и щеше да се надява на някаква пенсийка, дори минимална. Ако аз падна и умра, не знам какво ще стане с тях. Стоим в зимата и си мислим и сами си знаем как изкарваме месеца…“, с тъга споделя Петър. Той отдавна съжалява, че е довел Наталия в България, но никога не е предполагал, че я обрича на такава драма и такъв живот.

Нели СУКОВА

Сн. авторката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *