Последно поколение апарат диагностицира периферната съдова болест в търновската болница

След навършване на 60 години всеки един от 20 мъже и жени страда от заболяването с риска да преживее инсулт или инфаркт

 

Портативен ултразвуков апарат за изключване или потвърждаване на периферна съдова болест работи отскоро в отделението по кардиология на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Това съобщи един от най-добрите инвазивни кардиолози в страната, който е и консултант в звеното – д-р Валентин Кръстев. Придобивката е от голямо значение, тъй като с нея се извършва т.нар. изследване индекс глезен/ръка, което само за 10 минути прави оценка на проходимостта на артериите на крайниците и за определяне риска от атеротромбоза. Процедурата е напълно безболезнена и не крие риск за пациентите. До момента с уреда са били изследвани около 25 души.

Д-р Кръстев обясни, че периферната съдова болест, известна още като хронична артериална недостатъчност на крайниците, заедно с исхемичната болест на сърцето, мозъчната съдова болест и други заболявания, са прояви на атеросклеротичната болест, при която се натрупват плаки в артериите, водещи до стеснения или запушването им или след образуването на тромби. Заболяването е обект на внимание на инвазивните кардиолози и съдовите хирурзи, но много често хората търсят първоначално помощ при невролози и ортопеди.

„След навършване на 60 години, всеки един от 20 мъже или жени имат периферно съдова болест и вероятността нараства, като достига до един от 4 – 5 души след 80 години“, заяви колега му д-р Ангел Григоров, началник на отделението по съдова хирургия в търновската болница.

Д-р Кръстев уточни, че има сериозно припокриване в трите жизненоважни области – сърдечна, мозъчна и на долните крайници, защото 2/3 от хората, които имат засягане на артериите на краката имат стеснения или запушвания в артериите на сърцето или мозъка. От друга страна, всеки шести с исхемична болест на сърцето има проблеми с артериите на краката.

„Една четвърт до половината от хората, които имат периферна съдова болест, нямат никакви оплаквания, независимо от това, че имат стеснения или запушвания. 15 – 35% ще имат типичните признаци – болки, куцане и т.н., а останалите ще имат нетипични оплаквания. Ако ги проследим за период от 5 години, ще видим, че 5 – 10% от същите тези болни ще страдат от критична исхемия на крака, което е състояние, заплашващо с ампутация, и се изразява с незарастващи рани по краката, болка в покой или гангрена. Един на всеки 5 – 10 ще има влошаване в състоянието”, обобщи д-р Григоров.

От гледна точка на кардиологията основният риск за тях е всеки един от 5 до 10 души да преживее сърдечен инфаркт или инсулт или всеки десети да загине, коментира инвазивният кардиолог. Най-голям риск за разболяване от периферна съдова болест има за хората с повишен холестерол, захарен диабет и пушачите.

Признаците на болестта са стеснения на артериите, появата на болка при натоварване на крайниците и в покой, затова пациентите непременно трябва да съобщят за неразположенията си на личния лекар и той да се ориентира към какъв специалист да ги насочи. Когато болестта е диагностицирана навреме, се прилага лечение с медикаменти и програма с прогресивно покачване на натоварването.

„При леките случаи пациентите могат да ограничат рисковите фактори – спиране на тютюнопушенето, увеличаване на движението, нормално тегло, лечение на хипертонията и повишения холестерол. Според продължителността на запушването, големината на артериите, наличието на запушвания на други места, зависи дали ще се направи байпас, или ще раздуем балон със или без поставяне на стент, като водещо е как най-добре ще решим проблема в дългосрочен план“, обясни д-р Кръстев.

Болните, при които има запушване в места неподходящи за стентиране, подлежат на хибридно лечение. Става дума за свивката в слабинната област и коляното.

Когато се използват ендоваскуларни процедури възстановяването на пациента е много по-бързо, няма рискове свързани с анестезията, не се правят разрези. Не всички пациенти обаче са подходящи за тези интервенции.

„Неподходящо е за тези хора, при които оперативното лечение би дало по-добри дългосрочни резултати. Правим наистина много сложни ендоваскуларни интервенции, които са свързани с артерии под коляното и дори малките артерии на стъпалото. Основната цел е да се предотврати ампутация, това за съжаление не винаги е възможно, но винаги си струва да се опита“, заяви д-р Кръстев.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *