Приемна майка: Анна Дриндолова 5 години отглежда в дома си деца, лишени от родителска грижа

Да бъдеш приемна майка не е професия, а призвание, смята търновката Анна Дриндолова, която вече 5 години отглежда в дома си деца, лишени от родителска грижа. Тя е една от първите приемни майки в общината и до момента са й били поверени 5 малчугани. Твърди, че когато децата се чувстват обичани, всичко останало – като играчки, скъпи дрешки и обувки, колички, луксозни условия за живот – остава на заден план. А най-трудна е раздялата, когато дойде време за осиновяването им. Празнините в сърцето й не се запълват, а се отваря нова с вземането на следващия малчуган, който също след известно време ще поеме по друг път, с нови родители. Анна и съпругът й Марин правят диск със снимки и информация, за всяко дете, за което са се грижили, и когато то си тръгва, дават копие, за да научи всичко за произхода си. Оригиналния диск запазват при тях и периодично разглеждат фотосите, пренасяйки се в хубавите моменти, преживени с малчуганите.

Анна е на 50 години, а по професия – санитар. Спонтанно решава да напусне здравната система и да се насочи към отглеждането на деца. Споделила идеята със съпруга и сина си и те я подкрепили. Била сред първите 5 желаещи за предоставяне на социалната услуга в община Велико Търново и заедно с мъжа си подали документи за одобрение. Отговаряли на всички изисквания и преминали задължителното 3-месечно обучение, последвано от изпит от комисия с представители на местната власт, Областната дирекция „Социално подпомагане“, ОДМВР, звеното „Закрила на детето“.

Скоро след това започнали опознавателни срещи с първото дете, за което се грижила. Момиченцето на 1 година я възприело много добре и след изтичането на периода за запознанство, веднага го приели вкъщи.

„Детето се чувстваше като у дома си, изобщо не плачеше и моментално свикна с обстановката. Дори социалните работници, които следяха отглеждането, бяха впечатлени от бързата адаптация на момиченцето“, разказа Анна.

То се обръщало към тях с думите „мамо“ и „татко“, а те го научили говори и на всичко останало характерно за възрастта й. Всеки ден ходели на разходки в парка и я обгръщали с много любов. Когато обаче станала на две години и два месеца се появили осиновители. Тежка била раздяла както за детето, така и за приемното семейство.

„Когато я качиха в колата, за да я вземат, тя се разплака, каза „мама и тати“, но беше мъничка и не разбираше защо я отделят от нас. Трудно преживяхме това, защото я заобичахме истински. По време на обучението за приемно семейство ни бяха обяснили, че този момент ще е тежък, но не очаквахме да бъде толкова емоционално. След известно време тя ни дойде на гости с новото си семейство и ме попита: „Защо не станеш пак моята мама? Този въпрос ме хвана за гърлото, толкова много ме разчувства“, разказа Анна и допълни, че момиченцето вече е голямо и наесен ще е първокласничка.

Второто дете, на което Анна станала приемен родител, било момченце, едва на 5 дни. Взела го от родилния дом. То донякъде запълнило празнината в сърцето й след осиновяването на момиченцето, но останало при нея до навършване на 11 месеца. Според Анна това е най-добрият вариант, защото за това време детето почти няма спомени и не се налага да преживее раздялата с приемните си родители. Въпреки това той също ги запомнил и когато след време дошъл на гости си познал играчките.

Следващото дете също е взето от родилния дом веднага след изписване. Било момченце и останало половин година под нейните грижи.

После приела в дома си тримесечно момиченце. То тежало само 2400 г и толкова било слабичко, че Анна положила много грижи, за да повиши теглото му. Казва, че била като кукла – с руса коса и сини очички. Отглеждането й съвпаднало с празнуване на годишнина от брака на семейството и заедно с нея отишли на почивка в Балкана. Иначе всеки ден били на въздух в парка, обличала я в цветни роклички и сплитала косата й с красиви панделки. Празнували прохождането и първия й рожден ден с голяма сметанова торта. На година и един месец я осиновили.

Последното дете, за което се грижи сега, е момченце, което социалните й довели, когато било на 15 дни. Неговите родители не са се отказали от него, но нямат финансова възможност да го гледат.

Анна е подредила в спалнята си снимки на всички деца, за които се е грижила, и всяка сутрин, като се събуди, ги поглежда и благославя. Надява се един ден да открият щастието в живота и никога да не се чувстват отхвърлени, защото всяко едно от тях е специално.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *