75 четения

140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

НА 10 ФЕВРУАРИ В ТЪРНОВО ЗАПОЧВА ДА РАБОТИ УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ. Тук пристигат представители на Великите сили, за да наблюдават работата на българските депутати – 231 на брой. Те са избрани по право (тук влизат представители на съдебната власт, на религиозни институции), по избор и назначени от руския императорски комисар. Повечето са представители на българската интелигенция, търговци, индустриалци, революционни дейци. Политически партии все още няма, но постепенно се оформят двете течения – либералното и консервативното, те прерастват в партии след Освобождението, които започват да се роят, както и сега.

Оригинални фотоси на старо Търново, сградата на бившия конак, където се свиква „съборът” на нотабилите, както и графики от вътрешната уредба на заседателната зала показва Регионалният исторически музей в експозиция, посветена на 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Специално място е отредено на основните фигури, оратори и представители на либералното и консервативното течение в събранието – екзарх Антим I, Петко Славейков, Петко Каравелов, Драган Цанков, Григор Начович, Тодор Икономов и д-р Константин Стоилов; реликвите – бронзовия звънец, конституцията, държавния герб и т.н. Има снимки от тържествата по повод 130-ата годишнина от Учредителното събрание, като са показани конституциите на България от 1947, 1971, 1991 г. На таблата пред Факултета по изобразително изкуство търновци ще могат да си припомнят емблематичната реч на тогавашния кмет на Велико Търново д-р Румен Рашев.

Още една изложба ще направи търновският музей, но през април. Тогава ще бъдат показани вещи, снимки и документи. Търновци ще могат да видят скиптъра на екзарх Антим I, короната му, както и лични вещи на Константин Стоилов, д-р Георги Странски, Марин Дринов, Петко Каравелов, Любен Каравелов…За целта Регионалният исторически музей в старата столица е разпратил искане до осем други музея в страната, до Централния държавен архив, където се съхранява оригиналът на Търновската конституция, както и до Лопушанския манастир, където се пази короната на Антим I.

 

ФУНДАМЕНТИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

 

ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ Е ОСНОВОПОЛАГАЩИЯТ ФУНДАМЕНТ, ВЪРХУ КОЙТО ЗАПОЧВА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВОСЪЗДАДЕНАТА ТРЕТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. Така остава в историята ни Конституцията, приета в Търново на 16 април 1879 г. И до днес Търновската конституция върви с определението „демократична“. „И с основание, защото тя предоставя твърде големи права и свободи на обикновените граждани, а говорим все пак за един много консервативен XIX в. В Търновската конституция са записани: свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията. Там става дума и за неприкосновеност на личната кореспонденция. Въобще Търновската конституция изразява убеждението на българския народ, че е напълно свободен, независимо от васалния характер на държавата. Този основен документ не е наречен „органически устав“, както е било предвидено в Берлинския договор, а конституция“, разказва д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV XIX в.

Търновската конституция категорично забранява робството и съществуването на съсловия в Княжество България, утвърждава еднокамерен парламент и широко местно самоуправление. Дава избирателно право на всички мъже, навършили 21 г. Търновската конституция приема и утвърждава традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. В нея са описани двата вида събрания – Обикновено и Велико. И пак в този документ се казва, че в онези години България е наследствена конституционна парламентарна монархия, управлявана от монарх с титлата „княз“. Описани са неговите правомощия и е ясно, че князът е неприкосновен и свещен и не носи никаква наказателна отговорност за действията си.

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ Е ПЪРВИЯТ, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА СУСПЕНДИРА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, И ТО САМО ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД НЕЙНОТО ПОДПИСВАНЕ. Следващият, който посяга на Търновската конституция пак неуспешно, е Фердинанд. Но въпреки това документът оцелява до 1947 г., когато е въведена Димитровската конституция.

 

ДЕПУТАТИТЕ

 

УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ ЗАПОЧВА С 230 ДЕПУТАТИ, 231-ВИЯТ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ – КОСТАКИ МАРИНОВИЧ ОТ РУСЕ, ЗАКЪСНЯВА. Занимавал се с търговия в Цариград, бил е изключително богат и заради тези си ангажименти той се включва в работата на събранието по-късно.

Точно в 10 часа на 10 февруари княз Дондуков-Корсаков е посрещнат пред конака. Стефан Стамболов произнася словото и предизвиква възторга на княза, който възкликва: „Замечательный ум“.

Княз Дондуков-Корсаков открива Учредителното събрание. Събранието започва да работи на 22 февруари и до средата на март текат процедурни въпроси – уточняват се мандати, редовността на мандатите, приема се правилник за вътрешния ред, процедурата за заседанията. На 22 февруари е избрано и постоянното бюро към събранието с председател екзарх Антим I. Учредителите заседават три пъти в седмицата, като се събират в 10 и работят до 16 часа. Същинската работа започва на 22 март, когато се обсъжда органическият устав. Тогава депутатите приемат уставът да бъде заменен с конституция, която е подписана на 16 април. Остава в историята като Търновската конституция. Под нея подписите си полагат 213 народни представители.

Каква е уредбата на събранието пише във в. „Марица“ в публикация на Григор Начович и според тази схема, която той дава, е направена възстановката на Учредителното събрание. Изградена е била естрада за председателя екзарх Антим I и зам.-председателите. Специална маса е била отделена за руския правен комисар Лукиянов, който изработва Органическия устав. Свое място имат представителите на Великите сили и на Високата порта, пресата и публиката. Понеже жените не могат да участват в събранието, те сядат в публиката. Там е било мястото и на Екатерина Каравелова, съпругата на Петко Каравелов, народен представител и по-късно министър-председател на първото избрано правителство след Освобождението.

 

ДЕБАТИТЕ

 

Първите заседания на първите ни депутати – представители на българските общини в Южна България, Тракия и Македония, са се провели още на 8 и 9 февруари в училището при църквата „Св. Николай“. Тогава те разискват най-вече Общонародния въпрос. На косъм сме се разминали с решението събранието да бъде отложено, докато не бъдат обединени разпокъсаните български земи. Намесата на европейските представители и Русия охлажда патриотичните страсти и Учредителното събрание започва своята работа в сградата на конака.

В хода на заседанията се оформят и двете крила – на либералите и консерваторите. Петко Славейков, Драган Цанков, Петко Каравелов и въобще представителите на интелигенцията, учителите, революционните дейци, на средната класа са либералите. Консерваторите са представителите на църквата, на едрото предприемачество и търговските съсловия в лицето на Васил Друмев – бъдещия митрополит Климент, Константин Стоилов, Марко Балабанов, митрополит Симеон и др.

По онова време България е била завладяна от либералния дух, който надделява и в Търновската конституция.

МАРИН ДРИНОВ Е ПЪРВИЯТ, КОЙТО ПРЕДЛАГА СОФИЯ ДА СТАНЕ СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ. След това по време на дебатите в свое изказване и либералът Драган Цанков прави това предложение, като допълва, че след като София ще е столица на България, то Търново трябва да бъде културната и историческа столица на България. В подкрепа на това се изказва и Тодор Джебаров, който е депутат от Шумен.

„Това е записано в протоколите, въпреки че по време на Учредителното събрание не е имало школувани стенографи, които да водят протоколите. Христо Попконстантинов от смолянското село Петково е стенографирал през деня, вечер са разшифровали текстовете и през нощта са ги печатали. За целта по време на събранието в Търново е била организирана печатница в читалище „Надежда“, където по онова време се е помещавал съдът. В тази печатница е печатан в. „Остен“ на Петко Славейков. Докато работи Учредителното събрание, е излизал още един вестник, който е пускал новини за работата на депутатите. През 1879 г. Любен Каравелов мести печатницата си тук от Букурещ, като подрежда машините си в приземния етаж на сградата и там са отпечатани първите броеве на Търновската конституция, както и всички протоколи и дневници на Учредителното събрание.

НА ЗАСЕДАНИЯТА НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ ПРИСЪСТВА И КОЛЮ ФИЧЕТО. Когато майсторът на сградата, в която вървят дебатите, влизал в залата, депутатите го посрещали на крака, а Петко Славейков дори предложил да му бъде гласувана пожизнена пенсия като на поборник.

 

НОВИЯТ ВАВИЛОН

 

В КРАЯ НА ЯНУАРИ ОЩЕ ДЕПУТАТИ ЗАПОЧВАТ ДА ПРИСТИГАТ В ТЪРНОВО. Така според спомените на Симеон Радев градът започва да се превръща в Новия Вавилон.

Целият град е бил обзет от трескавата подготовка, по улиците са димели скари, ляло се е руйно червено лясковско вино. За откриването на събранието общината е имала стриктно подредена програма и подробен сценарий за отделните моменти от тържеството.

ОСОБЕНО ВАЖНА ТОГАВА Е БИЛА ФИГУРАТА НА СЕКРЕТАРЯ НА ТЪРНОВСКАТА ОБЩИНА ДИМИТЪР АТАНАСОВ. Той е владеел няколко езика – френски, английски, италиански, румънски и руски. Произхожда от заможно търговско семейство. Неговите родители са били изселници в Румъния от 1854 г. След Освобождението обаче той решава да се завърне в Търново и постъпва на работа като секретар на общината. Именно той е бил натоварен с цялостната логистика и организация, свързана с Учредителното събрание, включително за настаняването и изхранването на депутатите, гостите и чуждите делегации. Отговарял е след това и за украсата на града, когато тук е пристигнал Александър I Батенберг, за да открие Великото народно събрание, което започва да работи веднага след Учредителното.

За 25 франка на ден са се хранели тогава депутатите. На днешните пари това е близо 125 лв. Получавали са закуска, обяд и вечеря. Депутати и високопоставени лица са били настанени в къщите на заможни търговци и индустриалци в Търново. Руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков е бил приютен в дома на търговеца Стефан Серафиди, който притежавал фабрика за коприна. В този дом, който се е намирал на Самоводската чаршия, е отседнал после и Александър I Батенберг.

 

ТЕАТЪР И ПАРАД

 

ДОКАТО РАБОТИ УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ, В ТЪРНОВО СЕ СЛУЧВАТ МНОЖЕСТВО СЪБИТИЯ. Местните самодейци поставят пиесата „Иванко“ на Васил Друмев в залата на Учредителното събрание специално за депутатите. На представлението идва и самият автор.

Сформиран е Военният оркестър в града. Неговата премиера е при откриването на събранието на 10 февруари. Военната музика води тържествено шествие до „Св. 40 мъченици“, където екзарх Антим I извършва молебен.

На следващия ден в парк „Марно поле” е бил военният парад, когато е представен първият военен набор, въведен в боен ред само за два месеца. Парадът е в чест на княз Дондуков-Корсаков.

По време на Учредителното събрание се провежда и първото модно ревю в града и в България въобще. Организира го русенката Евдокия Антонова, която е закупила сценичните костюми на букурещкия театър „Виктория“ при разпродажбата им. Представя ги в Търново пред гражданите, народните представители и гостите на града.

Материалите подготви

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *