Парламентарният звънец

ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ ЗВЪНЕЦ, С КОЙТО ПРЕЗ 1879 Г. Е ОТКРИТО УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е СРЕД НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ РЕЛИКВИ от Учредителното събрание, които пази Регионалният исторически музей във Велико Търново. С него на 10 февруари екзарх Антим I дава начало на заседанията на първите ни депутати и след това до 16 април е въдворявал ред.

Звънецът често пътува по изложби, когато е във Велико Търново, може да бъде видян в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание”.

ЗВЪНЕЦЪТ Е ОТ XV ВЕК, ФИЛИГРАННА ИЗРАБОТКА И КАТО ПО ЧУДО Е ОЦЕЛЯЛ В ПОЖАРА, КОЙТО ПРЕЗ 1906 Г. ПОЧТИ ИЗПЕПЕЛЯВА КОНАКА. В основите на дръжката му е изписана епитафия на персийски. В превод от фарси текстът гласи: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене.” Под надписа е гравирана и година от мюсюлманското летоброене, която се равнява на 1474 г. след Христа. Според някои историци тези думи поразително напомнят надписа върху Омуртаговата колона в „Св. 40 мъченици”.

Преди да стане звънец на Народното събрание, той се е използвал в едно турско медресе, или училище на Царевец.

Звънецът се състои от шест части, три от които са сферични топки. Първата е с ажурна украса и в нея именно е вплетен текстът на персийски език. Гласът му звъни 35 секунди. Звънецът е бил използван до годината, в която е била построена сградата на Народното събрание в София и тогава парламентарният звънец в Търново замлъква.

В най-новата ни история до него се е докосвал Йосиф Петров – най-възрастният депутат в първия ни парламент след 10 ноември 1989 г. Той открива първото заседание на Седмото велико народно събрание на 10 юли 1990 г. На 1 юни през 1997 г. в Търново заседава Детският парламент на България. До звънеца се докосна неговият председател – 14-годишният тогава търновец Александър Александров.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *