Асоциация на ветераните миротворци учредиха сини каски от мисията в Камбоджа | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Асоциация на ветераните миротворци учредиха сини каски от мисията в Камбоджа

Публикувана на: 11.02.2019г. 151 прегледа

АСОЦИАЦИЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ МИРОТВОРЦИ УЧРЕДИХА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО УЧАСТНИЦИ В ПЪРВАТА МИРОТВОРЧЕСКА МИСИЯ КЪМ ООН НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В КАМБОДЖА. Около 20 бивши сини каски се събраха в събота в старата столица и станаха учредители на сдружението, в което могат да членуват участници във всички мисии на България, не само от тази в Камбоджа.

„Българската армия изпълни успешно задачите си, макар и с цената на 10 загинали и много ранени. След това обаче от държавата не получихме нищо и сега се чувстваме използвани и забравени. Затова се събираме в сдружение, с което искаме признаване на статут на ветерани на участниците в мисията, подпомагане на членовете на сдружението, разясняване на целите на миротворческите операции, връзка със сродни организации, а се надяваме да извършваме и военно-патриотична и възпитателна дейност“, каза Иво Христосков, един от инициаторите на учредителната среща.

1446 са били участниците в мисията на българската армия в Камбоджа. Някои са успели да подредят живота си след завръщането си в България, други не са се справили с реадапатцията особено успешно, а има и мъже, които са избрали да напуснат страната, допълва още Иво Христосков и казва, че за тази мисия информация няма. „Тази мисия е незаслужено забравена и не само това, тогава – през 1992 – 1993 г., за нас се изписаха какви ли не лъжи. А не трябва да забравяме, че това беше най-успешната и най-голямата мисия на ООН. Ние показахме лицето на нова България, затова да не се говори за тази мисия е незаслужено“, категоричен е Иво Христосков.

„АДАПТАЦИЯТА ВИНАГИ Е НАЙ-ТРУДНАТА СТЪПКА В ПОДОБНИ МИСИИ, ЗАЩОТО МИНАВАШ ОТ ЕДНО СЪСТОЯНИЕ В ДРУГО. Когато предварителната подготовка е добра, адаптацията е къса. Когато в предварителната подготовка има пропуски, адаптацията протича малко по-дълго и оказва влияние на изпълнението на задачите“, заяви и о.з. полк. Стефан Давидов, който е бил заместник-командир на пехотния батальон и е отговарял за цялата логистика на батальона. Той каза още, че по-трудна за повечето участници в мисията се е оказала реадаптацията. „Световните изследвания за такива мисии казват, че срокът не трябва да превишава четири месеца, максимум – шест, а ние изкарахме година и четири месеца. В първите дни усещането е, че си на екскурзия, след това те затрупват задачите и след втория месец вече е ясно кой има сили да издържи до края. Който не успява, си тръгва. За това време се променя психиката на човека и когато се върнахме, трябваше да се справим с напрежението, с това, че там винаги бяхме нащрек и готови да реагираме. А това се оказа трудно“, призна още о.з. полк. Давидов.

Той уточнява, че асоциацията иска да помага на хората, участвали в мисии, да обедини тези, които имат една и съща съдба. Освен това сдружението, когато бъде учредено и с устав и ръководство, ще започне да търси контакти с подобни организации по света. А във всички страни, които са изпращали свои мисии, такива асоциации съществуват.

ЕДВА 20-ГОДИШЕН ЗАМИНАЛ ЗА КАМБОДЖА БИСЕР БОНДАКОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Изкарал там 7 месеца с втория контингент. „Тръгнах, защото исках да усетя тръпката. Млад бях, адреналин търсех и попаднах в центъра на точно такива преживявания. Трябваше да разоръжим населението, а там всеки селянин имаше оръжие“, разказва Бисер, който днес работи в автосервиз. Той никога няма да забрави участието си в организирането и провеждането на тези първи за страната мирни и честни избори. Казва, че нищо не знаел за Камбоджа, затова на място се запознавал с особения и специфичен режим на управление там, с обстановката, климата, досадните комари, змиите и жегата.

Миналия ден Бисер Бондаков се оказа единственият горнооряховчанин, който се записа като учредител в асоциацията. Един беше и представителят на Велико Търново – 53-годишният Стоян Стоянов, който днес работи в Спешна помощ.

„Бях на 26 години, когато заминах. Да ви призная честно, не обичам да говоря за това, което преживяхме там. За някои неща не бива да се говори, макар че, ако мога сега, пак бих тръгнал. Пак бих изкарал две мисии“, категоричен Стоян.

Той бил в Камбоджа, когато загинали 10-те българи, макар и в друга рота. Казва, че никога няма да забрави този ден. Но това е една от темите, по които мълчи, не защото има забрана за това, нито пък защото е подписвал договор да пази тайна, а защото това вече е минало свършено време. Споделя само, че е имало критична ситуация – нападение на червените кхмери, българите отговорили на огъня, но не се измъкнали живи.

„Тогава медиите толкова изкривиха нещата, че и това няма как да забравя. Пишеха за нас, че сме отишли там да си развяваме байраците, че ни карат проститутки с автобусите, че сме се напивали и сме се биели. Толкова глупости, докато животът ни е бил в опасност. Но въпреки това аз не съжалявам. Спечелих, че отидох и видях една съвсем различна реалност. И загубих първата си съпруга, семейството си. Когато се върнах тук, всичко вече беше приключило“, признава Стоян Стоянов, който има две мисии в Камбоджа.

Преди да замине, и той като всички преминал през четиримесечна подготовка във Враца, която се оказала недостатъчна. Затова всички трупали знания и умения на място, включително и за това как се издържа психически на войната и жегата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!