Във В. Търново бе даден старт на платформата за граждански диалог „Европа в нашия дом”

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПГ НА ГЕРБ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, ЕВРОДЕПУТАТЪТ ЕВА МАЙДЕЛ, МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ, НЕГОВИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ ТАНЯ МИХАЙЛОВА И ДЕНИЦА САЧЕВА И ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА КОМИСИЯ В ПАРЛАМЕНТА ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА бяха вчера във Велико Търново, за да дадат старт на първата дискусия от платформата за граждански диалог „Европа в нашия дом“. Срещата се състоя във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където домакин беше кметът на В. Търново инж. Даниел Панов.

Националните и местни политики в сферата на образованието бяха основната тема на дискусията, в която се включи и областният управител на Велико Търново проф. Любомира Попова.

„Голяма част от средствата, които влагаме в това да променим облика в нашите училища и детски градини, са на базата на европейски програми. Затова няма как да не спомена, че бяха осигурени 624 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и бяха вложени в модернизация на 416 образователни средища в цяла България. От тях 350 млн. лв. бяха предоставени като финансов ресурс за реализация на проекти в образователната инфраструктура на 39 общини в страната. А конкретно във Велико Търново при това правителство успяхме само за 2018 г. да осигурим допълнителни средства за три детски градини и три училища, които са енергийно ефективни и обновени. Но училищата също работят по редица програми и проекти, чрез които намират финансиране и създават условия за квалификация, повишаване на компетенциите на учителите чрез обмяна на опит и практика с педагози в други държави“, каза кметът на община Велико Търново Даниел Панов, който говори и като председател на Националното сдружение на общините в България.

Той припомни, че преди три години по инициатива на евродепутата Ева Майдел беше направен анализ за ролята на професионалното обучение в област Велико Търново и за връзката му с пазара на труда. Благодарение на това, в областта ни вече има добри практики, най-вече в сферата на бизнеса. Има предприятия, които предоставят своите бази за практически занятия и за лабораторни упражнения, и в крайна сметка много от учениците остават да работят в тези предприятия, коментира Панов.

„ИНВЕСТИЦИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО СА ИНВЕСТИЦИИ В БЪДЕЩЕТО. ТАЗИ СЕКТОРНА ПОЛИТИКА ИМА НАЙ-ГОЛЯМО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БЪДЕЩИЯ ПРОСПЕРИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ. По тема „образование“ е важно да има консенсус между всички политически партии и институции“, бяха думите, с които се включи в дискусията председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов. Той беше категоричен, че една от основните цели на платформата „Европа в нашия дом“ е да покаже какви ангажименти са изпълнени от правителството по време на двете години от началото на управленския мандат, акцент на който е именно образованието. „Министерството на образованието разработи механизма за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици. Въз основа на него над 30 000 деца бяха върнати отново в класните стаи и ще получат възможността да имат равен старт в живота със своите връстници. Важно е тук да се отбележи и отличната координация между всички институции, без която този механизъм трудно щеше да има такъв успех“, обясни председателят на ПГ на ГЕРБ, който заяви, че ключово за развитието на образованието в България е осигуряването на достойни възнаграждения на учителите, затова и правителството е поело ангажимент до края на управленския мандат през 2021 г. учителските заплати да бъдат увеличени двойно. Предвидените инвестиции за това са в рамките на 1,38 млрд. лв. „Ние трябва ясно да заявим, че искаме да останем част от силна и обединена Европа, чиято солидарност носи развитие и модернизация на българските региони. Всеки един човек трябва да знае какви са ползите от членството ни в ЕС. За 2018 и 2019 г. 500 български училища се модернизират, като отпуснатите средства по ОП „Региони в растеж“ за образователна инфраструктура са над 700 млн. лв.“, каза още г-н Цветанов.

„РАЗГОВОРЪТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО Е НАЙ-ВАЖНИЯТ РАЗГОВОР ЗА НАШЕТО ОБЩО БЪДЕЩЕ КАТО НАЦИЯ, А И ЗА ОБЩОТО НИ ЕВРОПЕЙСКО БЪДЕЩЕ. Образованието е разговор за нашите деца и това е, което най-силно ни обединява. Образованието е инвестицията с най-висока обществена възвращаемост. Да, допуснахме доста грешки през изминалите десетилетия, но вече проведохме политически разговор за това колко е важно образованието и взехме политически бюджетни решения в тази посока“. С тези думи започна представянето на приоритетите в образованието министър Красимир Вълчев.

Обхващане и включване на всяко едно дете в образователната система и обвързването на образованието и пазара на труда – това са двата главни въпроса, по които образователните експерти работят.

„Благодарение на механизма за прибиране на отпадналите деца, записахме отново в училище около 40 000 деца, но записването е малка част от работата. Предстои по-сложното – ежедневното посещение в училище. Факт е, че трудно осигуряваме тази ежедневна посещаемост за голяма част от децата. Факт е, че имаме голям процент деца от семейства, които нямат отношение към образованието и там държавата трябва да се намеси. Затова сега механизмът ще бъде фокусиран върху ежедневното ходене на училище и реализиране на мерки за ефективната интеграция на децата“, заяви министър Вълчев. Той обясни, че магическа формула за справяне с проблема няма, но истината е в това институциите, от които зависи образованието на децата, да работят координирано. Част от формулата е задължително образование, мотивирани учители, ранно обхващане в детска градина. „Факт е, че тези деца, които са рано обхванати в детска градина, по-рядко отпадат от образователната система. Затова сега сме насочили усилията си и към детските градини, където вече имаме проект за допълнително обучение по български език там, който ще стартира през април – май. Допълнителната подкрепа е до 200 часа, но това обучение може да бъде и допълнително разширено. Ако тези деца не бъдат научени на български език до постъпването им в първи клас, много често те натрупват образователни дефицити, демотивират се и отпадат рано от образователната система“, сподели министърът на образованието.

Списък със специалности, за които се очаква драстичен недостиг на пазара на труда, разработи МОН, за да акцентира вниманието на цялата система върху втория приоритет – обвързването на образованието и бизнеса. Специалностите в този списък получават по-сериозно финансиране, ще има допълнителни стипендии за учениците, които са ги избрали. Министерството е разрешило и съществуването на маломерни паралелки в тези специалности.

„Предприехме политика за преструктуриране на приема и финансирането на тези специалности и профили, които са с най-голям очакван недостиг. А това са все сектори, които в момента имат най-голям експортен потенциал и сектори с най-висока добавена стойност, свързани с електрониката, електротехниката, мехатрониката. Голям е недостигът на кадри със средно техническо образование, а точно там е най-високият ръст във възнагражденията“, коментира министър Вълчев и уточни, че с промените във философията на приема, министерството се опитва да насочи повече деца към профили, свързани с математика, техника, природни науки, както и в инженерните науки, където недостигът на кадри е най-осезаем.

„Трябва да имам предвид и това, че днешните деца ще бъдат на пазара на труда и през 2050-60 г., когато светът вече няма да е същият. Когато голяма част от професиите ще изискват взаимодействие с машини, базирани на изкуствен интелект. Затова въведохме предмета „Компютърно моделиране“ в трети клас и стартирахме националната програма „Старт за IT кариера“, чиято цел е да подготви допълнителна база софтуерни специалисти“, заяви г-н Вълчев.

Веднага след него евродепутатът Ева Майдел представи създаденото преди три години сдружение „Образование България 20 – 30“, което представлява мрежа без еквивалент в европейски мащаб. „Проследяваме тенденциите, информираме и подкрепяме усилията на министерството и българското общество за проблемите и за развитието в сферата на образованието“, каза Ева Майдел и допълни, че успехите на учениците се измерват по четири индикатора – равен достъп до качествено образование, резултатите на учениците, приложимост на образованието и образователната макросреда.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимки Светослав СТЕФАНОВ