Православна вяра. Големите църковни празници през март

На 3 март – Националния празник на България, през настоящата година ще отбележим Неделя Месопустна. Неделята на Страшния съд е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода – литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята събота.

На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

От този ден православните християни спират да ядат месо и месни продукти до Възкресение Христово.

На 9 март празнуваме паметта на светите 40 мъченици. Те били 40-те римски войници от арменската кохорта в гр. Севастия, Малка Армения, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христа през 320 г. Те пострадали по време на гоненията на имп. Лициний, започнали през 316 г.

На 10 март отбелязваме Неделя Сиропустна – последния ден преди началото на близо 50-дневния Велик пост. Тази неделя се нарича също и неделя на Всеопрощението, защото на светата литургия се четат думите на Христос: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви…” (Мат. 6:14-15), които са призив да встъпим във великопостния период с дух на кротост и смирение, прощавайки всичко на всички и молейки за прошка от човеците и от Бога.

На 11 март почитаме паметта на св. Софроний Врачански. Той бил родом от Котел, с мирско име Стойко. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпиновския манастир, Великотърновска епархия, с име Софроний, а скоро след това е избран за епископ Врачански.

Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

На 16 март през тази година е първата събота на Великия пост, наричана още Тодорова събота в чест на чедото, с което св. Теодор Тирон спасил християните от оскверняване с идоложертвена кръв.

На 17 март празнуваме Тържество на светите икони, или Неделя Православна. В тоя ден, в първата Неделя от светия пост, Църквата е приела да се чества възстановяването почитанието на светите и честни икони, извършено от император Михаил и майка му, блажената царица Теодора, а също и от светия Константинополски патриарх Методий.

На 24 март отбелязваме втората Неделя на Великия пост, посветена св. Григорий Палама.

Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свято безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски – велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Православната църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество, което се приема за върховна точка и крайна цел в духовния живот на християните.

На 25 март отбелязваме великия празник Благовещение. За това събитие св. апостол и евангелист Лука пише: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна!. Господ е с тебе; благословена си ти между жените“. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляш, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“. Ангелът й отговори и рече: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец, защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.” (Евангелие от Лука 6:26-38). „Днес е началото на нашето спасение – възпява св. Църква – и разкриване на вечната тайна: Син Божий става Син на Дева и Гавриил, благодат благовествува, затова нека и ние с него да пеем на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“.

На 31 март отбелязваме третата Неделя на Великия пост, наричана Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръстът – дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили, да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

Презвитера Моника Давидкова