Проф. Евгени Дюкенджиев, шеф на лаборатория за атипично протезиране в Г. Оряховица: „Детска церебрална парализа е диагноза, а не присъда”

Бионичната абилитация дава шанс на пациентите

В страната са регистрирани над 26 000 пациенти с детска церебрална парализа (ДЦП), въпреки че реално са повече. Известно е, че болестта е неизлечима, но с помощта на БИОНИЧНАТА АБИЛИТАЦИЯ е реално намаляването на патологии от 5-а до 1-ва, а това е революционна възможност.

За начало е необходимо терминологично уточнение. Популярният термин “рехабилитация” означава възстановяване на загубени функции вследствие на травми или гръбначно-мозъчни заболявания. При ДЦП въобще не може да се приложат подобни методики за лечение, тъй като при детето в детска възраст не са сформирани гностико-праксически и речеви функции и най-главното – нормален двигателен стереотип и рефлекторна моторика.

Бионичната абилитация решава тези проблеми в режим на отрицателна работа и автоматизирани комплекси в домашна обстановка без асистент, а само с родител, включително и в режим на предизвикан дневен сън. Прилага се на трите етапа на детството: до 3 години (първо детство), 3-7 години (предучилищен или второ детство) и 7-12 години начално-училищен (трето детство). За съжаление, след детството през юношеския период настъпват хормонални изменения и “втвърдяване” на опорно-двигателния и манипулационен апарат и абилитацията не дава необходимите резултати.

“Церебрални параличи” е обобщаващ термин, интегриращ група от клинични синдроми, възникнали вследствие на недоразвитие на главния мозък, патологии на различните етапи на онтогенезата, водещи до неподдържане на нормална поза поради нарушени връзки с вестибуларния апарат и действие на вестибуларния рефлекс, невъзможност за целенасочени движения и информационен обмен с околната среда. В частност ДЦП е

предизвикано поражение на главния мозък вследствие основно на недостатък на кислород при раждане; алкохол; вирусни инфекции; наркотици и др. по време на бременността; резус-несъвместимост и други. Съгласно международната класификация GMFCS съществуват пет степени на ДЦП – 5-а е най-тежка (напълно обездвижване и отсъствие на комуникативност), а 1-ва степен е най-леката (детето е самодостатъчно, ходи, комуникира и т.н.).

Факт е, че ДЦП е неизлечима и не подлежи на рехабилитация. Бионичната абилитация обаче рязко намалява патологиите, довеждайки след многогодишна работа детето до 1-ва степен, което по принцип му дава шансове за социална адаптация и несложна производствена дейност, независимост от здравен асистент.

Бионичната абилитация моделира и реализира еволюцията на човешките локомоции (пространствени целенасочени движения и комуникативност) – плавателни движения, пълзене по корем, ходене на 4 крака и двуного ходене в режим на отрицателна работа. Първите успешни експерименти са реализирани от американския лекар Глен Домен, описани подробно в книгата му WHAT TO DO ABOUT YOUR BRAIN – INJURED CHILD (2005). За съжаление, методът не достига прага на резултатност по две причини:

· икономическа – за клинична реализация е необходимо трима специалисти да “пълзят” детето в продължение на дълъг период в клинична обстановка;

· биомеханична – недостиг на локомационни енергии за двигателните и управляващи структури на пациента в процеса на растежа.

В моята практика в Горна Оряховица отстранявам тези препятствия с разработения метод за компенсация с външна енергия на дефицита на мускулна и управляваща активност (Patent N: LV13839, Riga 2008) и пълна гама от спомагателни автоматизирани технически средства. Така се достига роботизирано пълзене, ходене на 4 крака и двуного ходене. А теоретичните и практически основи на бионичната абилитация са изложени в монографията “БИОНИКА В АБИЛИТАЦИИ ДЦП и СМЗ. Роботизированные реципрокные комплексы” (издадена в Рига през 2013 г.).

Какво е необходимо да знаят родителите? След консултации с невролози, ортопеди, биомеханици и др. се съставя план за бионична абилитация. В него се включват както придружаващи класическите методи на водолечение, кинезитерапия, ерготерапия и линеен график за императивни локомоции. Специално трябва да се подчертае, че работата с детето изисква многочасови, ежедневни, седмични сеанси в продължение на месеци и години.

За реализиране на най-сложния етап на бионична абилитация се използва автоматизиран комплекс, включващ функционална ортезна система, електрическа пътечка с реципрочен механизъм и телферно окачване за дозиране на гравитационното натоварване на детето.

Абилитацията се провежда в комбиниран режим – статичен и динамичен. Нощем детето спи във фиксиращ корсет за туловището и фиксиращи ортези за долните крайници. Денем пациентът използва функционалната ортезна система за ходене с асистент или автоматизиран комплекс за императивно ходене. Строго се контролира режимът на хранене след консултации с диетолог.

От началото на 2018 г. в България – в лабораторията за атипично протезиране в Горна Оряховица, с няколко пациенти вече успешно е реализирана бионична абилитация – двуного ходене. На фотография 1 е дадена функционална ортезна система на 9-годишно дете, а на фотография 2 автоматизиран комплекс за двуного ходене. Детето вече ходи самостоятелно, учи се със своите връстници, участва в олимпиади. Родителите му продължават използването на класически рехабилитационни методики за поддържане на тялото в процеса на израстване.