Антоанета Селенска става почетен гражданин на 18 години

Синът й Мишо също е шампион, но на диск, а сега работи като пожарникар

НАРИЧАТ Я ГОСПОДАРКАТА НА КОПИЕТО, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЯМА ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛ. Тя е станала почетен гражданин на Велико Търново само на 18 години, след като през 1981 г. Антоанета Тодорова прославя страната си на световно първенство по хвърляне на копие в Загреб. Там поставя рекорд от 71,88 метра и става първа в света още като девойка.

Званието „Почетен гражданин на Велико Търново” й се присъжда само две седмици след състезанието в бивша Югославия, което е европейско, а младата копиехвъргачка поставя световен рекорд. Днес тя фигурира в списъка с почетните граждани на Велико Търново под N 17.

„Аз тогава така и не разбрах какво точно се случва. Извикаха ме в Пионерския дом и ми дадоха званието „Почетен гражданин”. И още – един ведомствен апартамент, който п

о-късно аз си платих. Така или иначе онази власт ме научи на ред и дисциплина и аз така възпитавам моите ученици, с които се гордея”, разказва Тони с усмивка. Тя е ведра, обикновена и земна и 55-те години изобщо не й личат.

От над 20 години е учител по физическо възпитание в Старопрестолна гимназия по икономика в старата столица. Създател е на спортен клуб „Етър 2007“, но вече няма време и сили за него. Щастлива майка на син, който също е шампион, но на диск. От няколко години Мишо Селенски е пожарникар във В. Търново и се гордее с това, а Антоанета е щастлива баба на двама внуци, като първият – Михаил, е на 7 г. и вече има победи в леката атлетика.

ВСИЧКИ СА ИСКАЛИ МОМИЧЕТО ОТ САМОВОДЕНЕ В СВОЯ ОТБОР

АНТОАНЕТА Е РОДЕНА В САМОВОДЕНЕ И ОЩЕ ЖИВЕЕ ТАМ. Родителите й нямат нищо общо със спорта и тя е от средно селско семейство, с умиление разказва заслужилият майстор на спорта. В селото тя учи до четвърти клас. Още тогава е била запалена по спорта и са я искали да играе баскетбол, волейбол и т.н. Тони обаче обичала леката атлетика. Така я открива за този спорт Иван Павлов – преподавател във ВТУ и също копиехвъргач. Тя вече учи в спортното училище, а бъдещият треньор на звездата търсел яко селско момиче, което да не се бои от нищо.

„Тогава спортувах пионерски четирибой и многобой, учех много добре, защото иначе не можеше да се спортува. Не обичах баскетбол и волейбол, но всички ме искаха, аз обаче се насочих към леката атлетика. Иван Павлов ме пое и започнаха усилени тренировки. Още тогава той ми казваше, че ще стана световна рекордьорка, а аз тогава хвърлях копието едва

30 метра. Тренерът ми казваше още, че като стана световна шампионка, ще ходя на баня без пари и ще се возя в автобуса безплатно“, с носталгия си припомня г-жа Селенска днес.

ПРЕЗ 1980 Г. ДЕВОЙКАТА ОТИВА НА ОЛИМПИАДА В МОСКВА

ОЩЕ 17-ГОДИШНА АНТОАНЕТА ЗАМИНАВА С ТРЕНЬОРА СИ ИВАН ПАВЛОВ НА ОЛИМПИАДА В МОСКВА. Нашата атлетка се оказва една от най-младите на тази олимпиада, а излизането зад граница й е второ, след като година по-рано участва в международно състезание. Момичето е изумено от олимпийското село и от това световно състезание с отбори от цял свят. В Москва тя успява да заеме десето място и мята копието на 61,88 метра. Разочарована е от себе си, защото предната година е стигнала 66 метра. След това Иван Павлов умира от рак само на 39 години и Тони е поета от треньор в Казанлък. Тя избира Петър Рахмалиев, макар да са я искали големите играчи в спорта у нас. Тренира в Казанлък до 1992 г. С Рахмалиев печели в Загреб. Освен че става почетен гражданин на В. Търново, получава и златния ключ на Казанлък.

МЕЖДУВРЕМЕННО СРЕЩА НА БАСЕЙНА НА РАДИОТЕХНИКУМА в старата столица бъдещия си съпруг и сродна душа Христо Селенски. Той е футболист и по-голям от нея. Момичето вече е световноизвестно, но двамата се залюбват и сключват брак, а малко по-късно се появява и Мишо. Антоанета започва да учи в Националната спортна академия, която завършва с прекъсвания.

Следва обаче едно голямо разочарование в живота й, което тя не може да приеме и до днес и повежда битка за реабилитация. През 1984 година социалистическа България бойкотира олимпийските игри в капиталистическа Америка и нашият отбор е спрян от участие. Соцлагерът прави две паралелни състезания в Германия и Прага. Нашата шампионка се класира трета на едната. Но огорчението е огромно. Сега тя и още около 50 спортисти от страната искат отговори. След това Тони участва на олимпиадите в Сеул през 1988 г. и в Барселона през 1992 г., обаче вече с травма на дясната ръка от скъсано сухожилие, което е началото на края на сериозната й кариера в леката атлетика. Прави си операция у нас, ходи и в чужбина, но пълно възстановяване така и не се случва.

„Нашата родина ни удари отвсякъде за Америка. Тогава една Румъния и Чаушеску пуснаха своите състезатели на онази олимпиада и обраха сума медали. Аз тогава по нищо нямаше да отстъпя на онези, които участваха, и кой знае, можеше да взема олимпийски медал, но БКП ме лиши от този шанс. В днешната България, когато дойде време да се раздават стимули на олимпийски медалисти, ние не сме сред тях. Заради това търся правдата, но засега по темата се мълчи въпреки обещанията на нас, участниците от артернативните олимпиади в същата онази година, които реално не са признати…“, гневи се Антоанета Селенска.

ВЪПРЕКИ ГОЛЕМИТЕ ПЕРИПЕТИИ В ЖИВОТА тя е доволна, защото кръвта вода не става и синът й тръгва по нейните стъпки. Мишо се занимава с диск и с гюле и е многократен шампион на страната и спортист N 1 на Велико Търново. В Гугъл днес пише и за двамата – майката и сина. От три-четири години Мишо обаче е пожарникар. Снахата Кристина също е дискохвъргачка и бивша състезателка от Плевен. Кралицата на копието сега има други задължения, защото се грижи за 83-годишната майка. Това е било и основна причина за спре да се занимава с клуба по лека атлетика, който е създала.

ВСЯКА ПРОЛЕТ НЯКОЛКО ДНИ ПРЕДИ ПРАЗНИКА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО кметът Даниел Панов събира всички почетни граждани на среща, подчертава Антоанета Селенска и казва, че това се прави само откакто той кметува. Нарича кмета разтропан и млад и не може да забрави как той като ученици е разпитвал всички кой какво прави и от какво има нужда спортът във В. Търново, за който е направил много, твърди Антоанета. Едва при този кмет усетих какво точно значи да си почетен гражданин, казва учителката по физическо.

Нели СУКОВА

Сн. авторката и личен архив