40-те търновски благодетели, с чиито портрети шестват учениците на празника на старата столица | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

40-те търновски благодетели, с чиито портрети шестват учениците на празника на старата столица

Публикувана на: 22.03.2019г. 3108 прегледа

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧИИ ПОРТРЕТИ НОСЯТ ТЪРНОВСКИ УЧЕНИЦИ В ШЕСТВИЕТО НА 22 МАРТ? А НА КОГО Е ИДЕЯТА ЗА ТОВА? И ПРЕДИ КОЛКО ГОДИНИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ Е БИЛ ОФОРМЕН ТОЗИ ПОЧЕТЕН БЛОК? Вероятно не, защото кой обръща внимание на някакви избелели черно-бели портрети! Те обаче не са някакви, а са на бележити търновци, дарявали средства и имоти за града си и за поколенията след тях. А са 40, защото празникът на Велико Търново е свързан не само с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март или 9 март по стар стил 1230 г., но и с деня на Св. Четиридесет мъченици.

ТЪРНОВСКИТЕ БЛАГОДЕТЕЛИ

Димо Кьорчев, Евстати Селвели, Петър Дабков, Мариола Белчева, Никола х.Славчев, Йордан Кулелиев, Михаил Калпаков, Панарет Рашев, Кънчо Аврамов, Никола Пиколо, Мария Цанева, Колю Фичето, Никола Воденичаров, Михаил Кифалов, Пеньо Велков, Петър Керемекчиев, Стоянчо Ахтар, д-р Владимир Витанов, Панайот Ангелов, Катина Несторова, Венета Ботева, х.Славчо х.Паскалев, Леон Филипов, Панайот Славков, Ангел и Мария Попови, Силвестър Пенов, Димитър Дряновски, Козма Тричков, Димитър Андреев, Мола Дряновска, Евгения Кисимова, Иван Фичев, Никола Златев, Стоян Киселов, Стефан Белчев, Петър Бъклов, Ангелина и Васил Рашееви, д-р Стефан Сарафов, х.Тодора х. Петкова и Хаджи Николи.

Това са всичките 40 търновски благодетели, с които градът ни се гордее и чиито портрети преминават веднъж в годината тържествено по главната улица на старата столица. На името на някои от тях са съществували дарителски фондове, благодарение на които много млади търновски момчета и момичета някога са получили шанса да имат образование.

Никола Хаджиславчев Паскалев например е възпитаник на реномирания Роберт колеж в Цариград. Участник е в Руско-турската освободителна война като доброволец в редиците на 9-а Търновска дружина. След Освобождението постъпва във Военното училище в София и завършва първия му випуск. Баща му е бил търговец и той напуска армията, за да му помага. Най-ползотворният период от живота му е свързан с основаването през 1892 г. на най-голямата парна пивоварна фабрика в Търново.

Никола Хаджиславчев се жени за Кина Вачева от Бяла черква. Семейството е известно и със своята благотворителност по отношение на каузи и организации, свързани с просветата и културата в Търново. Даряват 100 хил. лв. на Втора гимназия „Иларион Макариополски“ за образуване на фонд, с чиито лихви да се подпомагат бедни ученици. Отпускат средства и на Туристическото дружество „Трапезица“, и на читалище „Искра“. На 6 юни 1922 г. семейството дарява 100 хил. лв. на Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ за образуване на фонд в памет на рано починалия им син Славчо Хаджиславчев възпитаник на училището. По волята на дарителите лихвите от този фонд трябва да послужат за стипендии за бедни младежи от града, които да учат средно образование в същата гимназия или да продължат висше образование.

Панарет Рашев също има завидна биография, от която е известно, че той е давал големи суми за образование, култура и болнично дело. Дарява 10 000 австрийски жълтици на общината за създаването на духовно училище с български характер в Петропавловския манастир.

12 000 франка оставя след себе си и Никола Пиколо, лекар, общественик и писател, роден в Търново. Бил е дребен на ръст, затова и историята го помни с прозвището Пиколо (Piccolo или Малчо).

НА СТОЙНОСТ 400 000 ЛВ. Е ЗАВЕЩАНИЕТО, КОЕТО ПРАВИ ДИМО КЬОРЧЕВ. Толкова струват книгите от личната му библиотека, която той дарява на читалище „Надежда“ – над 100 тома на български, немски, френски и руски език. Той оставя и изключителното богатство от 150 тома дневници на родните законотворци, които са заседавали в салона на читалище „Надежда“.

Ангел и Мария Попови, с които е свързана днешната професионална гимназия по строителство, оставят седем милиона и всичките си имоти на общината. Оригиналът на тайното им завещание се пази в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия и до днес. С парите държавата трябвало да построи „нисше индустриално училище”, в което да се обучават предимно момчета. Днес това нисше индустриално училище е една от елитните гимназии на Велико Търново – Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов”. Според завещанието на Ангел и Мария Попови това училище има 24 дка собствена земя. Върху този парцел е построена и гимназията по строителство „Колю Фичето”.

Историята на днешната изстрадала Хуманитарна гимназия започва с една „Душезаповед” на Михаил Кифалов, който смятал, че най-големите човешки благодеяния са създаването на църква, болница и училище. Затова го прави. Завещава всичките си имоти за създаване на училище и болница във Велико Търново и училище в родния си град Тетевен. Избира Велико Търново, защото според него това е голям град, разположен в средата на държава с разумни и учени хора и защото това е старата столица на България.

Стоян Киселов дарява 1 млн. лв., от тях 800 000 лв. определя изрично за написването на история на Велико Търново, като пожелава приходите от тази книга да отидат за бедни ученици. И т.н., и т.н.

И ако Роза Мишева като зам.-кмет на Велико Търново възстанови традицията на шествията в старата столица, ВЕЛИКА ИВАНОВА И ИВАН ДИМИТРОВ, И ДВАМАТА ВЕЧЕ ПОКОЙНИЦИ, СЕ ОКАЗВАТ В ОСНОВАТА НА ТАЗИ ИДЕЯ – УЧЕНИЦИ ДА НОСЯТ ПОРТРЕТИТЕ НА 40 ТЪРНОВСКИ БЛАГОДЕТЕЛИ. Това се случило през 2000 г. Двамата, докато работят в отдел „Култура“ в Търновската община, реализират и идеята В. Търново да има украсени арки на празника си. В началото арките били три – на пощата, която стои и до днес, до паметника „Велчова завера” и до Паметника на обесените. Заради тесните улици двете арки до паметниците вече не съществуват, но на всеки празник, общината продължава да украсява арката до пощата. Всъщност това е също много стара традиция. Някога търновци са украсявали Арката на генералите по този начин.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Ростислав ГРЪНЧАРОВ

loading...

Коментари за "40-те търновски благодетели, с чиито портрети шестват учениците на празника на старата столица"

  • 21.03.2019 в 18:00

    Все пак – Михаил Кефалов?

    Отговор
  • 22.03.2019 в 13:25

    Някой може ли да изясни дарението на Ангел Попов за Гимназията за строителство и архитектура как е полвано? Нима тази сграда е построена още в 1922 г и гимназията съществува от тогава.

    Отговор
    • 22.03.2019 в 13:39

      Направих справка и разбрах. Гимназията е образувана малко преди 9.091944 г с указ на Борис IIi. Тя е нямала сграда затова учениците са учили в Мъжката гимназия. Едва след 1944 г. се изграждат многото корпуси на сегашната гимназия.Пита се комунистите не са ли откраднали парите? С какви средства е построена сегашната сграда?

      Отговор
  • 25.03.2019 в 11:18

    Какво се случва с между 1908г. и 1943г., когато е първият указ на цар Борис III и на мен не ми е ясно. Сигурното е, че училището е съществувало преди комунистическия преврат, че документ за дарението съществува и до днес, че червеният режим не е унищожил училището и то успешно функционира и до днес. Дарението обаче е визирало и училище за момичета с името на Мария Попова, Дружество „Радост“, читалище „Надежда“, че и салон на гимнастическо дружество „Юнак“, разрушен през 2013г.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!