34 четения

Ретро техника, плакати и задкулисните си тайни показа театърът

СТАРА СЦЕНИЧНА ТЕХНИКА И ТЕАТРАЛНИ ПЛАКАТИ БЯХА ПОДРЕДЕНИ ВЪВ ФОАЙЕТО НА МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР „КОНСТАНТИН КИСИМОВ“ миналия ден, когато целият театрален свят отбеляза празника си.

Студенти от специалност „Графичен дизайн и визуални комуникации“ при Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ показаха свои проекти на театрални плакати. Всички те са само учебни разработки и никога не са участвали в реални рекламни кампании на драматични или оперетни постановки, но пък са интересна гледна точка, категорична е доц. Красимира Друмева, ръководител на катедра „Графичен дизайн и визуална комуникация“. Младите хора бяха включили в изложбата си и няколко макета на сценично оформление.

В празничния ден театърът показа и ретро техника, която, макар и да е на много години вече, все още е действаща и при необходимост може да влезе в употреба. Няколко стари прожектора, озвучителна техника, прожекционни апарати, грамофони, микрофони привлякоха вниманието на гостите в театъра. „Показваме първия безжичен микрофон, с който са излизали на нашата сцена дори и участниците в „Мелодия на годината“. Имаме озвучителна техника, произведена по лиценз на сериозната марка „Грундинг”. Това, което ние притежаваме, е от средата на 50-те г. на миналия век и все още действа. Показали сме и пулта, предназначен най-вече за пътуване и турнета. Той е първият, произведен в България, и някога – в началото на 70-те г., всички театри са били оборудвани с такива пултове“, разказва зам.-директорът на театъра Алфидин Раифов, който отговаря за маркетнига, продажбите и рекламата.

ВЕДНАГА СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА ДВЕТЕ ИЗЛОЖБИ ЗАПОЧНА И ТРАДИЦИОННИЯТ ТУР ЗАД КУЛИСИТЕ НА ТЕАТЪРА. Любопитни търновци имаха възможност повече от час да бродят из кулоарите на театъра, да усетят атмосферата на сцената и зад нея, да надникнат в гримьорните и разбира се, в тази, която все още пази духа на Константин Кисимов.

Участниците в обиколката успяха да видят как се движи сцената, как пада и се вдига оркестрината, в която се събират всички музиканти от оперетата ни. „Нашата сцена е може би единствената в България, която има и въртяща се част, която е и най-голямата атракция. Кръгът се издига нагоре, върти се, като тези две операции могат да бъдат извършвани едновременно. Докато се движи кръгът, могат да се движат и подиумите. На сцената има и два изравнителни подиума – първият е веднага след авансцената, вторият след касетата. Задната част на сцената също е подвижна. Тя може да се повдига и теренът става наклонен. Най-отзад е товарният асансьор, който изкачва декорите от ателиетата до сцената“, обяснява Силвия Шекилова, една от младите и талантливи актриси в търновската трупа. Заедно с нея в ролята на екскурзоводи из тайните на театъра влязоха и двамата най-млади артисти в драматичния състав – Добринка Тосева и Георги Димитров.

„МАЛКО СА ТЕАТРИТЕ В СТРАНАТА, КОИТО ИМАТ СГРАДИ, СТРОЕНИ ТОЧНО ЗА ТЕАТРИ. ВЕЛИКОТЪРНОВСКИТЕ АРТИСТИ СА ПРИВИЛЕГИРОВАНИ ДА ИГРАЯТ ПРЕДСТАВЛЕНИЯТА СИ ТОЧНО В ТАКАВА СГРАДА. Освен всичко друго тя вече има и архитектурна стойност, защото е изградена в соцстил, а малко са вече такива оцелели сгради”, обяснява Алфидин Раифов, който каза още, че строителството е започнало през 1965 г. и е продължило почти 10 г.

Арх. Теофан Никифоров е автор на проекта за сградата, построена на мястото на градската градина, където често ставали музикални вечеринки и концерти. 965 000 лв. стрували строително-монтажните работи преди 40 г. за огромната сграда, която се простира на 2018 кв. м. Разгърнатата й площ е 12 дка. Има пет етажа, два нагоре и три са под нулевото ниво. Точно там се намират и повечето ателиета на театъра. Сградата е открита на 20 април 1971 г. с постановка на „Под игото” от Иван Вазов.

Специално заради обиколката на гостите бяха вдигнати и смъкнати всички завеси на сцената. Най-известната завеса си остава „Гобленът” на Григор Спиридонов. Завесата е тип гилотина, спуска отвесно отгоре и обикновено се използва при особено тържествени случаи. Висока е 8,60 м, широка – 12,50. Завесата е правена ръчно в кооперацията „Станислав Виспянски” в полския град Тарнов през 1975 г. Гобленът представлява картина със 150 човешки фигури, извезани в естествена големина. Композицията се нарича „Алегория” и в нея авторът е нарисувал стремежа на човечеството към съвършенство. Иначе всички завеси са шест. Двете от тях са тип хармоника и скриват сцената между две действия. Търновският театър има и тип Вагнерова завеса. Правена е преди повече от 30 г. и за нея са отишли около 300 кв. м плат. Завесата е червена, със златни орнаменти и се използва най-често в оперетните спектакли, заради пищността си. Останалите завеси професионалистите наричат „сценично облекло” или „крака”, „софити”, „дъна”.

Два осветителни моста има над сцената. Единият се нарича „арлекин” и може да се спуска на минимум три метра до сцената и да се издига на осем. От двете страни на сцената са събрани останалите осветителни тела.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!