Борис Велчев поиска от президента да промени Конституцията заради статута на старата столица

„Аз предлагам и занапред София да си остане правителствена столица. Но уважаеми г-н президент, ще си позволя да наруша протокола и ще се обърна лично към Вас. Действащата ни Конституция Ви дава право на инициатива. Възползвайте се от него, възстановете историческата справедливост. Предложете на Народното събрание една нова алинея към член 169. Тя да казва нещо, в което никой не се съмнява – че Велико Търново е историческата и духовна столица на България…“, каза вчера председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев по време на откритото заседание на институцията, което се провежда за пръв път извън институцията. Конституционен съдия N 1 допълни, че парламентът и без това вече обяви В. Търново с такъв статут, нужна е само промяна в основния документ на страната. Предложението на проф. Велчев предизвика бурни овации в препълнената зала на музей „Възраждане и Учредително събрание“.

Борис Велчев припомни какво е Търновската конституция и как това събитие е променило българина след 5 века турско робство. Духът на българската държавност не може да бъде държан в музей и този град не може да бъде подценяван, той трябва да бъде оценен по достойнство. Търново е символ и мястото на символите е до герба и знамето на България в Конституцията. Нека тази несправедливост към този град да бъде поправена 140 г. по-късно, каза още проф. Велчев. Освен това той предложи още Народното събрание да създаде традиция и да открива своите сесии именно тук – във Велико Търново и в залата на Учредителното събрание.

СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА ЗАСЕДАНИЕТО С ТАЗИ ОФЕРТА проф. Борис Велчев даде думата на президента Румен Радев. В словото си той не коментира предложението на председателя на Конституционния съд за промяна в Конституцията и вмъкване на Велико Търново сред символите на България и като духовна столица редом със София.

„Сигурно много хора се питат защо днес трябва да се връщаме 140 г. назад. Председателят на Конституционния съд току-що даде отговор на този въпрос. Трябва да се връщаме назад, защото Търновската конституция укрепва българската държавност и слага нейните темели в едни трудни времена. Тя е отправна точка, харта и обществен договор, вековно надграждане, родолюбие и възторг. През двата месеца на Учредителното събрание либерали и консерватори се надпреварват кой да служи по-добре на народа. При закриването учредителите обобщават, че са свършили това, за което са се събрали – корабът е стигнал пристанището и са направени закони от народа за народа…“, каза във вълнуващото си слово президентът на България Румен Радев. Той каза още, че Търновската конституция разделя властите, определя главните държавни органи и техните взаимоотношения и съдържа внушителен каталог от права на гражданите. И за един детайл припомни президентът – Търновската конституция говори за конституционни съдии, но не и за Конституционен съд. Такъв няма, защото тогавашните учредители не са си и помисляли, че трябва да има специален закон и специален съд и това е техният завет. Заради това основната мисия на Конституционния съд е да намира равновесие между този завет и нуждата от развитие.

СЛЕД СЛОВОТО НА ПРЕЗИДЕНТА ПРИВЕТСТВИЕ КЪМ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НАПРАВИ и председателят на НС Цвета Караянчева. След нея думата бе дадена на кмета Даниел Панов, на председателя на Венецианската комисия към Съвета на Европа Джани Букикио. Слово произнесе конституционният съдия проф. Атанас Семов. Откритото заседание бе уважено от адвокати, съдии, прокурори, много гости, ученици и студенти. В началото химна на България изпя детската вокална група „Пеещи камбанки“.

Нели СУКОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

Конституционният съд на България