Християнските символи в народната култура, които са свързани с Великден, са писаните яйца и хлябът, разказва етнограф | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Християнските символи в народната култура, които са свързани с Великден, са писаните яйца и хлябът, разказва етнограф

Публикувана на: 25.04.2019г. 769 прегледа

Християнските символи в народната култура, които са свързани с празника на Възкресение Христово, са писаните яйца и хлябът по Великден – много важна част от бита на нашия народ, разказа в интервю за БТА етнографът от РИМ-Видин Десислава Божидарова. По думите й обредните хлябове носят магия за плодородие по Великден.
Според православната традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица се боядисват великденските яйца, които във Видинско наричат перашки. Както е известно, вторият възможен ден е Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Хлябът за Великден трябва да бъде замесен с нов квас. На Велики четвъртък се подновява квасът за великденския хляб, който е неизменна част от празничната трапеза и неотменима част от обичая на Великден. По принцип на Възкресение Христово говорим за яйца, но хлябът е много важен на този ден, обяснява етнографът.
Във Видинско обредните хлябове се замесват в събота от стопанката на дома. Тя се облича празнично, тъй като правенето на хляб е свещенодействие. Необходима е мълчана вода, налята в нови съдове или чисто донесена, допълва Божидарова. Украсата е много важна – обредните хлябове се украсяват с яйца, които са нечетен брой и се поставят върху хляба. Също така има и пластична украса от тесто. Правенето на хляб и неговата символика е всъщност точно магия за плодородие. Това, което човек си пожелава да му се случи, го изобразява върху хляба, уточнява етнографът.
Кръстът е друг важен елемент, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в миналото – пафти, гривни и пръстени, както и ордени за граждански заслуги – също. „Кръстът като символ присъства във всеки един момент от нашия живот, не само на Великден. Той е в ежедневието ни и дори понякога да не го забелязваме, той ни пази“, поясни Десислава Божидарова. Неслучайно и сред християнските символи наричат кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури, каза етнографът.
Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър – най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южният вятър – огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето – изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта, разказа Десислава Божидарова.
За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра, поясни етнографът.
Преди всичко обаче – кръстът е символ на Христос, неговото разпятие и слава, и по този начин – символ на християнската вяра и Църквата. На такъв кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята смърт и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия род. Именно като такъв символ, кръстът е получил най-голямо разпространение – в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение, посочи Божидарова.
Известни в християнската символика са различни видове по форма кръстове – кръстът на голгота, известен още като кръст на „въздигане“ или „снижение“. На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели – Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква „гама“. Твърди се, че символизира Христос като „крайъгълен камък на Църквата“. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често е използван като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки – авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича „кръст ботони“. Листата на детелината са символ на Светата Троица и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос, разказа етнографът.

Източник: БТА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!