На 26 май загива Панайот Волов

Панайот Волов е деец на националреволюционното движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).  Волов е роден на 23 януари 1850 г. в град Шумен в занаятчийско семейство. Семейството му се преселва за кратко време в село Ченгел. Панайот започва да учи в селското училище при даскал Герчо, а завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев(1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

През есента на 1874 г., по препоръка на Михаил Греков, Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, който скицира укрепленията на Шумен и крепостта Преслав. Волов е избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *