13 четения

5 мита за тревожността

Мнозина все още считат някои от митовете за тревожността за валидни. За съжаление, онези, които живеят с този демон, не извличат никаква полза от този факт. Тревожността поглъща спокойствието и баланса в живота ни. Никой не избира от кое заболяване или разстройство да страда. Тревожността е черна дупка, от която можем трудно да се измъкнем, ако нямаме добра система за подкрепа. Тази задача е още по-трудна, когато продължаваме да вярваме в митовете за нея.

Днес, когато непрекъснато изникват нови социални движения, изисквайки права или давайки видимост на реалностите, които до неотдавна са били изтласкани в ъгъла на мълчанието и репресиите, се ражда друго движение. То носи името „Аз не съм избрал болестта си“ и хвърля светлина върху опита на онези, които се борят с депресия, биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство, тревожни разстройства и др. Тези хора често са обвинявани или държани отговорни за неща, над които нямат контрол.

„Тревожността е част от човешката природа. Тя ни прави предпазливи, когато възможността влезе в конфликт с реалността; когато настоящето е обсебено от бъдещето”. — Киркегор

Нека дадем гласност на това движение, тъй като значителна част от населението на Земята все още тъне в пълно невежество за психичните разстройства и заболявания. Стигмата и предразсъдъците също са част от това невежество.

Нищо от това не помага на онзи, който се опитва да разбере какво му се случва. Всъщност невежеството създава пречки, които спират страдащия да потърси помощ, от страх какво ще кажат другите. Това може да направи състоянието хронично, преди да се превърне в напълно всепоглъщащо. Нищо от това не е приемливо, нито допустимо. Малките неща, като например да знаем повече, да си изясним терминологията и да направим тези видове реалности по-видими, помагат за създаването на по-подкрепяща среда за страдащите. Ето и някои митове:

1. Тревожността е само химически дисбаланс

Все още има много здравни специалисти, които вярват, че тревожността е „просто” резултат от химически дисбаланс в мозъка. Струва си да отбележим, че това е полуистина, или, по-добре казано, непълен подход, който просто не е валиден.

Причината? Знаем, че фармацевтичното лечение, което регулира производството на серотонин, ще накара пациента да се чувства по-добре. Но, медикаментът сам по себе си не постига пълно или трайно възстановяване. Той просто намалява симптомите. Нуждаем се от повече стратегии, с които да допълним лечението.

2. Ако родителите ми страдат от тревожност, аз също ще страдам

Приписването на генетична предразположеност на всички наши проблеми, заболявания и разстройства е друг общ мит за тревожността. Да, може да има повишен риск, малка вероятност да страдате от тревожност, ако родителите ви са страдали от тов разстройство, но това не е 100% сигурно. Във всеки случай, можете да го считате за предпазна мярка.

3. Ако страдам от тревожност, то е защото правя нещо нередно

Генерализираното тревожно разстройство е едно от най-често срещаните психични заболявания. То наистина влияе върху живота на човека – внася хаос и изтощение. Ако някой в обкръжението на пациента му каже, че страда, защото „върши нещата погрешно”, това само ще увеличи упадъка и ще намали ентусиазма му за намиране на решения.

Първо, нека помним, че тревожността сама по себе си е част от човешката природа. Въпреки това, определени текущи или минали събития и начинът, по който се справяме и приемаме нашата реалност, определят нивото на риск от развитие на този вид разстройства.

4. Аз съм тревожен човек. Тревожността е част от мен и не мога да променя този факт

Това е друг много често срещан мит. Някои хора смятат, че тревожността е част от тяхната личност. Те също така смятат, че нищо не може да се направи и няма терапия, нито лечение, което да подобри нещата. Те идентифицират безпокойството като част от тяхното същество, като иманентна част от тяхната личност.

Нека променим фокуса и да приемем по-реалистично, логично и оптимистично виждане за тревожността и всеки друг вид разстройство. Това може да ни помогне да научим нови начини на мислене и как по-добре да управление на нашите емоции; може да ни мотивира да променим поведението и навиците си и дори да препрограмираме мозъка си…

5. Дълбоката релаксация е достатъчно решение за моето тревожно разстройство

Не можем да решим тревожното разстройство като пъзел. Трябва да го лекуваме. Думата „лечение“ има няколко значения:

  • То включва активната работа на психолога и преди всичко тази на пациента.
  • Пациентът трябва да научи някои стратегии, които да прилага винаги, не само докато се види подобрение. Тези стратегии трябва да укрепят това състояние на възстановяване, така че то да продължи.

Също така е важно да се разбере, че лечението на тревожността изисква използването на повече от един подход. Тъй като то предполага и търсене, това означава комбинация от различни стратегии: дълбока релаксация, психотерапия, промени в поведението, медитация, спорт, практикуване на нови хобита…

В обобщение, дълбоката релаксация помага, но трябва да се използват и други ресурси за постигане на пълно и перманентно възстановяване. Можем да кажем, че ще ни трябват повече стратегии по пътя към намирането на онова, което наистина ни помага. Трябва да намерим нещото, което наистина ни позволява да се чувстваме по-добре и да се справяме със страховете си.

В заключение, митовете за тревожността изкривяват реалността. Това е разстройство, което може да се лекува успешно. Нека не забравяме, че то се счита за епидемия, от която страдат много млади хора. Ето защо е необходимо да се прилагат превантивни мерки и да се даде възможност на стратегиите да ни помогнат да разберем, че нашите умове не е нужно да блуждаят.

Източник: Framar.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!