Селско джипи може да свири на цигулка и обича да готви български традиционни ястия | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Селско джипи може да свири на цигулка и обича да готви български традиционни ястия

Публикувана на: 12.06.2019г. 1762 прегледа

Д-р Илиана Манова се грижи за здравето на 400 души в Пчелище

 

Вече шест години д-р Илиана Манова от Велико Търново лекува деца, възрастни, пенсионери и хора с умствена изостаналост в Пчелище. В практиката й партнира нейният съпруг д-р Васил Василевски, който е пенсиониран военен лекар. Два пъти седмично са на разположение на хората, а за преглед при тях идват също жители на Къпиново и Церова кория. Д-р Манова разказа, че има десетки колоритни пациенти, които разнообразяват натовареното й ежедневие, и в знак на благодарност е получавала причудливи подаръци, като домашни яйца, баница, кекс и т.н. Вече е свикнала с манталитета на хората от малките населени места и дори приема с усмивка, когато се обръщат към нея по малко име.

Д-р Манова е завършила медицина в Плевен. Кариерата й започнала в Ресен, където за първи път се сблъскала със спецификата на професията и облика на населението на село. Много й се работило в болница, но това така и не се случило, а днес категорично отхвърля идеята, защото смята, че организацията в здравните заведения изобщо не е правилна, и не одобрява лечението чрез клинични пътеки. Отдала се на общата медицина в старата столица.

„След като мъжът ми се пенсионира и остана вкъщи, разбрахме, че искат в Пчелище да имат лекар, като за целта е налично подходящо помещение, което се дава под наем и може да се приведе в медицински кабинет. Решихме да го вземем и двамата да ходим, вместо той да бездейства у нас. Кметицата на селото Гица Лазарова съдейства всичко да се случи по най-бързия и ефективен начин“, разказа тя.

Съпрузите направили ремонт и обзавели помещението със собствени средства, набавили си кушетки, инструментариум, медицинско оборудване и всичко необходимо за една добре функционираща практика. В началото много от пациентите идвали от чисто любопитство и бързо опознали двамата лекари. Техни пациенти са и живущите в Дома за хора с умствена изостаналост в Пчелище и именно тяхното обслужване д-р Манова определя като най-тежко от емоционална гледна точка.

„Доста е тежко човек да издържи психически на тези прегледи. Те не могат да си кажат какво им има и диагностицирането става изцяло по собствена преценка. Иначе лекуваме около 400 души, всеки с различен характер и заболявания. Преобладават възрастни хора с диабет, сърдечносъдови заболявания, мозъчносъдови, онкологични, на опорно-двигателния апарат“, обобщи джипито.

90 на 100 от хората споделят и личните си проблеми с нея, така често й се налага да влиза в ролята на психолог. С годините обаче си изградила емоционален щит, благодарение на който открила баланса между работата и личния си свят. Казва, че без такава бариера лекар трудно би издържал на натоварването.

„Имам една дъщеря, слава богу, не стана лекар, макар че тръгна по пътя на медицината. Преориентира се към фармацията и й предстои завършване. Смятам, че това е по-добрият вариант, защото характерът й не е подходящ за доктор, тя страда заради другите хора и трудно преживява чуждата болка“, размишлява д-р Манова.

Един от критични моменти, които имала, се случил през 2017 година. През зимата се спукал кран и кабинетът в Пчелище бил наводнен. Цялото оборудване, обзавеждане и документация плували в помещението.

„Преместихме се в една стая в кметството, палехме камина и там обслужвахме хората. Останахме в тези условия около 3 месеца, докато дойде пролетта, за да изсъхне мястото и да се дезинфекцира всичко. Отново вложихме средства, направихме необходимото, за да запазим практиката“, разказа тя.

Връщайки лентата назад, в съзнанието й се откроява един незабравим случай, касаещ съсед от квартала, в който живее. Той си избрал нея за личен лекар и една сутрин в 7 часа я потърсил по телефона с оплаквания, че не се чувства добре. Интуицията й проговорила, че ще се случи нещо лошо, и веднага тръгнала към дома му.

„Беше с високо кръвно и пред мен разви инфаркт. Моята бърза реакция и късметът му спасиха живота. Имах време да реагирам и до днес е жив и здрав. Пет години след този случай при всяко посещение той ми носеше цветя или шоколадови бонбони“, разказва с усмивка лекарката.

Д-р Манова сподели, че едва намира време за се себе си. Почива през уикенда, но пък тогава се грижи за възрастните си родители. Отмаря чрез кулинария и обича да готви традиционна българска кухня. Има необичайна колекция от хавлии и скъп на сърцето домашен любимец – котка, която всяка вечер я посреща на вратата.

Като малка в продължение на 8 години свирела на цигулка, но днес рядко се случва да се отдаде на музикалния си талант. Има брат – зъболекар в Германия, но никога не е размишлявала върху идеята да емигрира при него.

„Ходих му на гости, но на третия ден заплаках за България. Тук си е най-хубаво, нищо не може да замени родината, въпреки че там животът е по-уреден“, допълва тя.

Галина ГЕОРГИЕВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!