Радослав Гизгинджиев представи роман за вампирите

РОМАНА СИ „ЛЕПИРИ – МЕЖДУ СЯНКАТА И СВЕТЛИНАТА” И ДОКУМЕНТАЛНОТО СИ ИЗСЛЕДВАНЕ „ВАМПИРЪТ – ПО СЛЕДИТЕ НА СЯНКАТА” представи миналата вечер в читалище „Надежда“ в старата столица великотърновският писател Радослав Гизгинджиев. Той е възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, завършил е фолклор и една от книгите му е неговата дипломна работа.

„Моят научен ръководител проф. Тодор Моллов ми позволи да подхвана много особената тема за вампирите в българската народна песен. Докато правех дипломната си работа, открих изключително интересни неща и за да ги разкажа, реших да напиша роман. А всичките си документални записки събрах и издадох в отделна книжка, която съдържа много информация за темата за отвъдното и за вампирите“, казва Радослав, който е единственият в България, занимавал се с темата за вампирите в българските народни песни.

Според нашия фолклор, вампирът е демон, но не този, който знаем от книгата „Дракула“. Нашият няма остри зъби и не пие кръв. „Всъщност в българските народни песни се разказва за мъжа, който се завръща от отвъдното, за да продължи любовта си. Завръща се, разбира се, заради жена. А всичко това започва от вярването на старите българи, че смъртта не е краят, а е продължение на живота“, разказва писателят и признава, че за самия него демонът вампир изразява именно отношението на българина към любовта, това отношение може да бъде обобщено в няколко думи – за любовта няма граници.

Историята, която Радослав е разказал в романа си, е история за един мъж, който не може да премине отвъд, защото го задържа любовта на любимата му жена. Писателят кръстосва сюжетни линии и човешки съдби, като основната идея винаги е любовта. „Знаеш ли, ние, хората, живеем така, сякаш сме безсмъртни. Грешим съзнателно, хвърляме си силите там, където няма енергия или пък нашето сърце не е там. Искам с тази книга да кажа, че няма време. Няма време да живеем без любов. Сигурно звучи декларативно и банално, обаче любовта е единствената сила, която има смисъл да следваме. Защото не сме вечни“, споделя Радослав и признава, че докато събирал информация за вампирите, ровил се в книги, песни, български клетви…, осъзнал, че когато не говорим за смъртта, обезсмисляме живота. „Разбрах, че когато имам въпрос за решаване и се чудя как да постъпя, най-добрият съветник е смъртта. Тя винаги ми казва, че нямам време“, казва още Радослав.

ТОЙ Е НАРЕКЪЛ РОМАНА СИ „ЛЕПИРИ – МЕЖДУ СЯНКАТА И СВЕТЛИНАТА” , защото лепир е едно от наименованията на вампира и точно в Търновския край така са наричали този демон. Вампирът всъщност става демон, когато християнството навлиза като религия. Преди това вярата във вампирите шества по земите на България и Сърбия най-вече. В онези времена една от най-скъпоплатените професии е била тази на вампирджията, човекът, който има силата да отърве селото от вампира.

За три месеца е написал романа си Радослав, иначе работил върху темата почти три години. Казва, че това е един от най-тежките романи, които е писал. Посветил е книгата си на двама свои приятели, които вече не са между живите – Мария и Дилян. И двамата си тръгват от земния живот, малко преди романът за лепирите да види бял свят.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *