Радослав Гизгинджиев представи роман за вампирите | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Радослав Гизгинджиев представи роман за вампирите

Публикувана на: 14.06.2019г. 372 прегледа

РОМАНА СИ „ЛЕПИРИ – МЕЖДУ СЯНКАТА И СВЕТЛИНАТА” И ДОКУМЕНТАЛНОТО СИ ИЗСЛЕДВАНЕ „ВАМПИРЪТ – ПО СЛЕДИТЕ НА СЯНКАТА” представи миналата вечер в читалище „Надежда“ в старата столица великотърновският писател Радослав Гизгинджиев. Той е възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, завършил е фолклор и една от книгите му е неговата дипломна работа.

„Моят научен ръководител проф. Тодор Моллов ми позволи да подхвана много особената тема за вампирите в българската народна песен. Докато правех дипломната си работа, открих изключително интересни неща и за да ги разкажа, реших да напиша роман. А всичките си документални записки събрах и издадох в отделна книжка, която съдържа много информация за темата за отвъдното и за вампирите“, казва Радослав, който е единственият в България, занимавал се с темата за вампирите в българските народни песни.

Според нашия фолклор, вампирът е демон, но не този, който знаем от книгата „Дракула“. Нашият няма остри зъби и не пие кръв. „Всъщност в българските народни песни се разказва за мъжа, който се завръща от отвъдното, за да продължи любовта си. Завръща се, разбира се, заради жена. А всичко това започва от вярването на старите българи, че смъртта не е краят, а е продължение на живота“, разказва писателят и признава, че за самия него демонът вампир изразява именно отношението на българина към любовта, това отношение може да бъде обобщено в няколко думи – за любовта няма граници.

Историята, която Радослав е разказал в романа си, е история за един мъж, който не може да премине отвъд, защото го задържа любовта на любимата му жена. Писателят кръстосва сюжетни линии и човешки съдби, като основната идея винаги е любовта. „Знаеш ли, ние, хората, живеем така, сякаш сме безсмъртни. Грешим съзнателно, хвърляме си силите там, където няма енергия или пък нашето сърце не е там. Искам с тази книга да кажа, че няма време. Няма време да живеем без любов. Сигурно звучи декларативно и банално, обаче любовта е единствената сила, която има смисъл да следваме. Защото не сме вечни“, споделя Радослав и признава, че докато събирал информация за вампирите, ровил се в книги, песни, български клетви…, осъзнал, че когато не говорим за смъртта, обезсмисляме живота. „Разбрах, че когато имам въпрос за решаване и се чудя как да постъпя, най-добрият съветник е смъртта. Тя винаги ми казва, че нямам време“, казва още Радослав.

ТОЙ Е НАРЕКЪЛ РОМАНА СИ „ЛЕПИРИ – МЕЖДУ СЯНКАТА И СВЕТЛИНАТА” , защото лепир е едно от наименованията на вампира и точно в Търновския край така са наричали този демон. Вампирът всъщност става демон, когато християнството навлиза като религия. Преди това вярата във вампирите шества по земите на България и Сърбия най-вече. В онези времена една от най-скъпоплатените професии е била тази на вампирджията, човекът, който има силата да отърве селото от вампира.

За три месеца е написал романа си Радослав, иначе работил върху темата почти три години. Казва, че това е един от най-тежките романи, които е писал. Посветил е книгата си на двама свои приятели, които вече не са между живите – Мария и Дилян. И двамата си тръгват от земния живот, малко преди романът за лепирите да види бял свят.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!