78 четения

Основатели на Студентския танцов състав във ВТУ се събраха след 55 г.

ОСНОВАТЕЛИ НА ТАНЦОВИЯ СЪСТАВ НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ СЕ СЪБРАХА ЗА ПЪРВИ ПЪТ 55 ГОДИНИ СЛЕД СЪЗДАВАНЕТО НА КОЛЕКТИВА. Побелели, пораснали, позабравили се вече, двадесетина мъже и жени повече от час се запознаваха отново, събуждаха заспали чувства и спомени, припомняха си кой кой е и как се е случила първата им среща преди повече от 50 г.
„Много трудно беше издирването на имената на първите танцьори. Нямах контакти с нито един от онези 12 момичета и момчета, с които през 1964 – 1965 г. основахме състава. Успях да издиря около 15 – 16 човека и на всеки един от тях заръчах, ако има контакти с танцьори, да се свърже. И така се събрахме не само основатели“, разказва Христо Панев.
Предимно учители и кадри на бившите окръжни съвети по култура, музейни работници, музиканти, художници, университетски преподаватели са станали след завършването на университета танцьорите. Всъщност първите от тях са възпитаници на Педагогическия институт във В. Търново, който през 1963 г. е приел първите около 300 студенти в четири основни специалности.
„Тъкмо бях станал студент, беше пролетта на 1964 г., когато дойде покойният вече Иван Донков да търси момчета и момичета за студентски танцов състав. Записа ни и аз поиграх 7 – 8 г. Продължих да танцувам в други състави и след като завърших, но по едно време ми се спука язвата, после се ожених и… танците останаха на заден план, но съм толкова щастлив, че тази среща се състоя“, разказва Никола Мошев. Той е бил един от първите 24 танцьори, които са поставили началото на Студентския танцов състав.
„Учихме танци от всички етнографски области на България и много бързо започнахме да обикаляме страната и да излизаме дори навън. Ходили сме в Полша, в Румъния, до Киев стигнахме дори. И все печелехме награди, защото нашите танци винаги бяха най-темпераментните и публиката подивяваше“, спомня си Никола Мошев.
„Когато бях студент, бях ангажиран с много работи. Бях председател на Археологическия студентски клуб, на спортен клуб „Академик“ и така един ден ми се обади помощник-ректорът на института тогава Стефан Марков и ме покани да танцувам Аз първо отказах, но той настоя и добре че го направи“, включва се в разговора и Дечко Нешев. Малко след като успял да влезе във всички танци, Иван Донков му предложил да завърши курса за ръководители на танцови състави, който се провеждал в Елена, и Дечко Нешев се сдобил с документ за шеф на танцов състав.
ЗА ЛАЗАР И ДОНКА НИКОЛОВИ ТАНЦОВИЯТ СЪСТАВ СЕ ОКАЗАЛ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА НАУЧАТ ТАНЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Двамата се заобичали в състава и станали семейство. „Лазар беше първият в състава. Доведе ме да танцувам след първата ни бригада, на която ми беше командир. И се оженихме“, разказва Донка. „Но не веднага. Станахме семейство на втората година. Първо исках да я видя колко добра танцьорка е“, прегръща съпругата си Лазар и уточнява, че тя танцувала по-малко от него, защото забременяла.
„Пътуванията в страната и зад граница – тях няма да забравя никога. И преживяванията по време на репетициите и концертите, разбира се“, допълва и Виолета Драганова, която е бивш служител на Регионалния исторически музей във Велико Търново. И докато тя си спомня къде е пътувала с колегите си, към групата се присъединява и кметът на Арбанаси Тошо Кръстев, който също е танцувал в състава.
„Още като първокурсник започнах, макар че в онези години бях футболист. Кирил Грозданов, който дълги години беше помощник художествен ръководител на състава, ми беше треньор. Той ме повика, защото мъже нямало и аз отидох. Оказах се схватлив и много бързо научих танците“, разказва Тошо Кръстев, който е завършил история във ВТУ. Танцувал четири години, след това продължил и в ансамбъл „Търновград“ при Георги Кински, който също е работил със студентите за определено време, и така 18 години. После започнали да го наболяват коленете, отказал се, но и до ден-днешен краката сами го отвеждат на хорото, когато чуе музиката.
„Само за четири години нашият състав стана вторият по качество на продукцията състав, след този на Софийския университет. Заваляха покани да представяме България. Ходихме до Катовице и това беше първото представяне на ВТУ извън границите на страната. Ходихме на международен танцов фестивал и станахме втори. После участвахме в Първия фестивал на дружбата между българската и съветската младеж. Всяко лято ни канеха в Международния младежки център в Приморско да обучаваме младежите от другите страни на българското танцово изкуство. Имаше една такава традиция, докато младежите почиваха в България, да понаучат някое и друго наше хоро“, връща се назад във времето и проф. Трендафил Митев, който до миналата година бил професор по история в Софийския университет. Пенсионирал се и сега чете лекции в УНСС.
На десетина страници е описал цялата история на състава, докато бил негов помощник-ръководител Кирил Грозданов. Днес на 80 г., той бил млад и зелен, когато започнал да помага на Иван Донков. После в състава работила и Бонка Бонева, която сега е художествен ръководител на „Търновче“. „Имаше текучество, защото студентите идваха, завършваха след четири години и си отиваха по пътя. Но въпреки честите смени в състава той започна да печели отличия само няколко месеца след основаването си. А за рожден ден се смята декември 1966 г., когато са първите репетиции“, разказва Кирил Грозданов и изброява наградите, на които съставът е ставал лауреат. Той беше написал и кратко емоционално обръщение към днешните студенти с надеждата, че те продължават да пазят честта на университета си и се гордеят, че са негови възпитаници.
МНОГО СНИМКИ ОКОЛО ПАМЕТНИКА НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ СИ НАПРАВИХА ТАНЦЬОРИТЕ. След това поеха към ресторанта, за да довършат събуждането на спомените си. „После ще ги поканя на терасата на галерия „Паневи“ на Самоводската чаршия. Да видят града отвисоко и да ми гостуват. Надявам се тази среща да не остане първа и последна и да създадем традиция. Ще ми се догодина да сме повече и към нас да се присъединят и по-младите танцьори, които възраждаха състава след нас“, казва още Христо Панев.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!