76 четения

Ерик Уайнър, журналист, писател и пътешественик: „България е сладко-горчива на вкус, на пръв поглед е горчива, но после ти се услажда“

Световноизвестният журналист, писател и пътешественик Ерик Уайнър беше гост на Велико Търново за един ден. Той стана Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за приноса си като посредник в диалога между народи и култури по глобални въпроси. Автор е на три бестселъра – „География на блаженството“, „Човек търси Бог“ и „География на гения“. И трите книги са преведени от възпитаници на ВТУ и са издадени от търновското издателство „Фабер“. Нейко Генчев ще е този, който ще пусне на пазара и следващата книга на Ерик Уайнър, която ще бъде посветена на мъдростта.

В България писателят участва и в най-голямото медийно събитие у нас – Шестия световен конгрес на информационните агенции, с представители от близо 150 държави.

– Г-н Уайнър, кое е това нещо, което искате да знаете за една страна, в която отивате за първи път, но ви предстои да останете за по-дълго време?

– О, това е добър въпрос и сега да помисля… Какво искам да знам ли? Искам да знам как хората се справят с проблемите. Нали знаете, когато всичко е наред, когато времената са добри, хората са щастливи и просто си живеят. Но когато се появи някакъв проблем или настанат тежки времена, хората се променят. И аз бих искал да знам как. Как реагират, когато им е трудно. Искам да знам и от коя страна на пътното платно шофират, дали са вежливи и внимателни шофьори също. И разбира се, искам да знам за храната и питиетата им и дали бързо или бавно обслужват в заведенията за хранене. В България сервират малко по-бавничко.

– И каква е България по вкус, аромат, цвят?

– Има вкус на ракия! А сега и сериозно да отговоря. Всъщност България е сладко-горчива на вкус. Откакто съм тук и се оглеждам около себе си, виждам хора, които не се усмихват много. Или да го кажа така – не виждам много усмихнати хора. Прави ми впечатление, че някои изглеждат нещастни и мрачни. Обаче, когато после изтъркаш малко повърхността, гледката е съвсем различна и сладкото излиза на повърхността. И затова ще запомня България като едновременно и сладка, и горчива. На пръв поглед е горчива, но после ти се услажда.

– Как избирате линиите, по които тръгвате да проучвате идеите си, които после стават книги?

– Търся различното. Аз харесвам нестандартните места. Места, които ги няма на картата дори. Не че България я няма на картата, но в Америка малко неща знаем за вашата страна. За нас е като табула раза, което не е лошо, защото имаме шанса да познаем една интересна страна.

България за мен е важна, защото е място – кръстопът на различни култури, място със силна култура, защото не всички страни имат силна култура. Пък може и аз да имам нещо българско в себе си, знам ли? Може би да съм бил българин в някой предишен живот.

– Как смятате, хората ли правят душата на една държава, или държавата замесва душите им и хората стават като държавата?

– Ама че въпроси задавате? Това е много голям и сложен въпрос и сега, като кажа, че и двете са верни, сигурно ще ви се стори слаб отговор. Но наистина е взаимно.

Все едно е да сме родени с едни дрехи, които носим, и те стават белег за нашата култура. Но можем да ги сменим, нали? Можем да сменим културата си или поне да променим своето отношение към нея. Разбрах го, когато пътувах, за да напиша „География на гения“. Мястото е важно. Затова смятам, че ако Леонардо да Винчи например се беше родил в Белград и в различно време, сигурно нямаше да бъде гений. Геният е като зрънце, което има нужда от добра почва, за да израсте. Но пък може да има почва и да няма зрънце. Затова – и от двете по малко, и човекът е важен, и мястото.

– Когато обикаляхте да правите журналистическите си разследвания, кога и при кое събитие сте се чувствали най-горд като човек и къде най-уязвим?

– Бях в Индия на един религиозен фестивал, на който присъстваха 18 милиона души. Представяте ли си колко малък се чувстваш сред такова множество от хора? Но в същото време се чувствах като част от всичко това, макар че бях сигурно единственият чужденец.

Аз никога не съм бил типичният журналист, който търси войни, за да прави репортажи. Обичам нестандартните и задължително положителни истории. Иначе не започвам да пиша.

– И разбрахте ли какво е щастието наистина?

– Щастието е като сладоледа. Има много различни видове и аромати сладолед, но винаги в крайна сметка става дума за едно и също нещо – за сладолед. Заради моята книга обикалях и опитвах различни аромати. И да знаете, не е задължително всеки път да ви хареса един и същи аромат.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Марина ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!