1342 четения

Наследниците на двама братя не по кръв, а по съдба, от Бяла черква се събраха след 80 г.

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ДВАМА БРАТЯ ОТ БЯЛА ЧЕРКВА СЕ СЪБРАХА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД ПОВЕЧЕ ОТ 80 Г. Запазени писма и снимки са станали причината хирургът д-р Юлиян Рабчев да тръгне по нишката на рода си назад и да издири хора, с които никога до момента не се е чувал и виждал.

„Историята е покъртителна и всъщност става дума за двама братя, които не са братя по кръв, а по съдба и стечение на обстоятелствата. Това са моят баща Илия Рабчев и бащата на Корай Армайолу – Хасанчето. В писмата, които аз продължавам да пазя, никой от тях не прави тези уточнения за липсата на кръвна връзка. Те си казват „братко“, израснали са в един дом и дълго време, след като са се разделили, са продължавали да поддържат връзка“, разказва д-р Рабчев, който работи в „Авис – Медика“ в Плевен и е един от най-известните коремни хирурзи в страната.

С помощта на приятели и интернет той успял да намери Корай, внука на Хасанчето, който живее със семейството си в средиземноморския град Алания. Двамата се запознали преди около три години, когато д-р Рабчев и съпругата му пътували до там, а преди няколко дни двамата за първи път посрещнаха в дома си в Бяла черква Корай, съпругата му Демет и деветгодишната им дъщеря Елиф.

„Дядо ми Атанас Рабчев е „виновен“ баща ми и Хасанчето да се срещнат, да израснат като братя и до края на живота си да си останат такива, макар че първо съдбата, а след това и системата ги разделят завинаги. Та моят дядо, който е бил кмет на Бяла черква някъде около 1925 – 1926 г., се връщал един ден с файтона от Павликени и видял насред пътя да седи едно момче. Спрял файтона и попитал момчето какво търси само на пътя. Момчето казало, че баща му го изпратил да търси нещо за ядене, защото нямат никаква храна вкъщи. Дядо ми прибрал момчето, намерил баща му и го попитал дали ще позволи синът му да остане да помага в къщата и да живее с останалите му деца. Така Хасанчето станал брат на моя баща Илия и син на Атанас Рабчев, който имал още двама сина и две дъщери“, разказва д-р Рабчев.

Дядо му цял живот изповядвал философията, че ако има хляб за пет деца, винаги ще има и за шест. И издържал Хасанчето, докато момчето завърши средното си образование. Момчето пораснало и пожелало да учи в Анкара, а Атанас Рабчев, който се превърнал за него в истински баща, го благословил и дори го издържал, за да завърши образованието си.

Хасанчето заминал за Анкара през 1936 г. и започнал да учи инженерна специалност, след това цял живот работил в железниците. За първи път се върнал в България едва през 1968 г. заедно със сина си Атеш. Вече и двамата не са между живите, но историята им е запазена в паметта на Корай, който е син на Атеш и внук на Хасанчето.

Образование извън България завършил и Илия, който пък избрал да учи във Виена. Заради политическата система обаче и Атанас Рабчев, и Илия след това били пратени в Белене като врагове на родината и този етикет дълго време стоял на вратата на дома им.

„В онези години малко хора са завършвали университета, а дядо ми е успял. За да помага в издръжката си, е работил като сервитьор в ресторант денем, а нощем е учил. И така четири години. С времето после се издигнал до началник на железниците в Анкара. Знам обаче, че когато е напуснал България, за да учи в Турция, неговият баща е имал проблеми и често са го посещавали полицаи, за да го питат какво точно прави Хасанчето в Анкара. Затова дядо ми се е върнал в България за първи път едва след смъртта на баща си“, разказва Корай, който признава, че бил изключително изненадан, когато получил писмо от д-р Юлиян Рабчев. „Не мога да изразя благодарността си и ще направя всичко възможно никога вече да не прекъсваме връзката с българските си роднини. Защото минало като нашето трябва да подкрепя бъдещето“, допълва още Корай, а д-р Рабчев признава, че когато за първи път се срещнал с Корай, почувствал, че вижда познат човек.

ЗА ДА ОПОЗНАЯТ БЪЛГАРСКИТЕ СИ РОДНИНИ, КОРАЙ И СЕМЕЙСТВОТО МУ СТИГНАХА И ДО РУСЕ, където живее част от фамилията Рабчеви. „Искам да ги заведа при братовчед ми Любен Рабчев, който през 1968 г. емигрира в Америка и дълго време живя там. За съжаление, не успях да ги срещна с вуйчо ми Йордан Хаджиев, който беше писател. Той си отиде в началото на тази година, преди да успее да опише цялата тази наша история“, разказва д-р Рабчев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

 

3 коментара за “Наследниците на двама братя не по кръв, а по съдба, от Бяла черква се събраха след 80 г.

  • 19.06.2019 в 22:26
    Permalink

    Д-р Юлиан Рабчев е уникален , Човек !

    Отговор
  • 20.06.2019 в 6:15
    Permalink

    Д-р Рабчев е уникален , Човек ! Много добър, умен и възпитан

    Отговор
  • 14.11.2019 в 17:42
    Permalink

    Д-р Рабчев е човек на който можем само да се възхищаваме. Достоен наследник е на фамилия от най-благородни българи и Човеци с главна буква. Освен това има златни ръце – на мен ми направи 2 операции от херния, които понесох изключително леко, за което му благодаря от все сърце.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!