251 четения

След 43 години стаж Стефка Шопова няма намерение да се откаже от сестринската професия

ЕДНА ОТ НАЙ-ДЪЛГОГОДИШНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ В МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ СТЕФКА ШОПОВА е на 66 години и вместо да си почива заслужено вкъщи след цял живот, отдаден на пациентите, тя практикува и твърди, че има какво още да даде от себе си за лечението на болните. Много й тежи, че няма млади кадри, които да поемат щафетата след пенсионирането на медицинските сестри от нейното поколение, и не спира да се пита какво бъдеще очаква населението без необходимия брой здравни работници.

Стефка е от Велико Търново и е първият човек в семейството, посветил се на здравеопазването. „Винаги ме е привличало да се грижа за някого. Това се пренася у мен от родителите ми, които бяха много всеотдайни хора. Чувствах, че призванието ми е да помагам на нуждаещите се, и затова завърших Медицинския институт в старата столица през 1975 година“, разказва Стефка.

След дипломирането била разпределена в Полски Сеновец, останала там две години, но не се чувствала на мястото си. „Беше ми скучно, защото по цял ден се занимавах с документация и на практика не можех да приложа всичко онова, за което бях учила. Напуснах най-неочаквано и отидох да си търся работа в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”, спомня си тя.

За неин късмет веднага я приели в Отделението по неврохирургия. Оказало се, че там изобщо не липсва адреналин. Стефка сравнява звеното по натовареност с това на реанимацията. Казва, че се е сблъсквала с ужасно тежки случаи и според нея човек не би могъл да остане безразличен към страданията на пациентите. Затова след 15 години се преместила в Отделението по хирургия в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица. Постоянното пътуване обаче възпрепятствало изпълнението на майчините й ангажименти и се върнала във Велико Търново, но този път в онкологичния център. След това била назначена за старша медицинска сестра в новооткритото Отделение по съдова хирургия. Последната спирка в кариерата й е секторът по хемодиализа в областната болница, където вече работи цели 8 години.

„Като тегля чертата – това са 43 години стаж. Поглеждам се в огледалото и виждам, че с тази работа няма как да остарееш красиво. И все пак не съжалявам. Всяка бръчка и всеки бял косъм си заслужават, когато болният оздравее. Пациентите са като барометър, веднага усещат кой излъчва топлина и дали ще му спреш болката“, твърди тя.

До днес среща благодарни пациенти, за които се е грижила в различните медицински отделения, в които е работила. По-голямата част от тях дори е забравила, но те я спират, за да й благодарят.

Според нея това е най-голямата награда за труда й. Иска й се същото да го усетят и обучаващите се за медицински сестри, които карат стаж в болницата.

Нейният призив към младите й колежки е да се посветят на тази работа само ако чувстват това като призвание, в против случай просто няма смисъл да си губят времето и да заемат места в университетите вместо хора, които наистина желаят да са в полза на обществото.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!